Един млад мъж напълно се пропил, всичко блъскал в къщата. Жена му не издържала такъв живот и си тръгнала с детето. Негов приятел узнал, че във Вирица живее стар монах, който лекува алкохолици, и започнал да го уговаря да отиде при него: може би старецът ще му помогне да се изцели. Той дълго отказвал, но накрая се поддал на уговорките.
Взели билети, стигнали до Ленинград. Когато пристигнали на Витебската гара, приятелят на този алкохолик отишъл на гарата за билети, но докато стоял на опашка, другият отишъл в тоалетната и предложил на някого дрехите си за четвърт водка: дал ризата, долното бельо, останал само по пуловер и панталон. Четвъртинката изпил веднага. Приятелят го намерил, но по никакъв начин не могъл да разбере кога и къде е успял да пие. Седнали във влага, тръгнали.
Стигнали до дома на стареца, влезли в антрето, а старецът в това време обяснявал притчата за овцата, която пастирът отива да търси. Пияницата казал:
- Къде си ме довел, тук няма хора, а само някакви овце.
Пияните често стават без каквито и да било задръжки, словоохотливи и врагът им дава способността да говорят язвително и насмешливо и да се гаврят със светинята. Той се запънал на вратата:
- За нищо на света няма да вляза тук, нямам работа тук.
И изведнъж чул гласа на стареца.
- Сергей, ела тук.
Той изведнъж изтрезнял и попитал приятеля си:
- Откъде ме познава той?
А старецът отново високо го повикал:
- Сергей, който си дошъл при мен с приятеля си, влез.
Сергей влязъл, видял множество народ. Старецът казал:
- Ето вижте, скъпи братя и сестри, този човек са го напуснали майка му и жена му. Той е стигнал до ужасно състояние. Току-що за бутилка с пиене е дал на гарата бельото и ризата си и е дошъл тук само по пуловер. Хората са го оставили, но Бог не го е оставил. Той му е пратил приятел, който го е довел тук с надежда за нашата помощ. Господ му помогна, защото за него се молеха. Сега вътре в този човек кипи страшна борба – злият дух, влязъл в него, иска той да ме удари, да удари своя приятел, за да избяга оттук, и му е много трудно да го удържи. На злия дух тук му е много лошо, ненавистно, тук се молят, тук има светини.
И ето, скъпи мои, сега само от нас зависи къде ще иде и какъв ще стане този нещастен човек. Хайде всички заедно да се помолим на Господа и на Божията майка да помогнат те на този човек.
Всички, които били в килията, коленичили и заедно със стареца почнали да се молят, някои даже заплакали. И изведнъж този пияница паднал на пода и почнал да се удря, разтърсван от ридания. Дълго лежал и плачел, а хората се молели.
Накрая старецът рекъл:
- Той няма да пие повече. Искаше да сложи край на живота си, но не направи това, защото за него се молеха. Молитвата огражда и отразява страшните внушения на тъмната сила. И особено силна е молитвата на близките. Молитвата на майката, молитвата на приятел – тя има велика сила.
До края на живота си Сергей не сложил в устата си алкохол, станал дълбоко вярващ и духовен син на стареца.
+ + +
Александър Трофимов. „Старецът йеросхимонах Серафим Вирицки (1866-1949). Живот, чудеса, пророчества, изцеления. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2004 г.