В житията на много праведници, светци и Божии угодници може да се срещнат необикновени случки, които e трудно да бъдат обяснени. Впрочем, чудото винаги е събитие или явление, което надхвърля рамките на нашите представи, според известните ни природни закони и може да се обясни единствено с намесата на Божествената сила.
Историята на италианския отшелник преп. Антоний Римлянин, чиято памет Църквата чества на 3/16 август, е пример за едно такова чудесно и благодатно проявление на Божествената сила в живота на човек, всецяло отдаден на волята на Промисъла на своя Създател и посветил живота си на Него. Всеки човек, стремящ се да опознае истината и търсещ Бога, Господ го води по Своите пътища, които понякога са напълно необичайни и дори съвършено невероятни.
Преп. Антоний Римлянин е роден в Италия, но му е било отредено да служи и да се прослави не в своята родина, а в Русия – във Велики Новгород, където се озовава по един невероятен и дори свръхестествен начин.
Житието на светеца съставя неговият ученик и приемник на игуменството, свещеноиконом Андрей, който узнава за живота на преподобния от самия него, непосредствено преди смъртта му .
Първоначално може да изглежда, че житието съдържа почти невероятни случки и има едва ли не мистичен характер. Същевременно обаче има документи, удостоверяващи историческата достоверност за съществуването на личността на свети Антоний Римлянин, която се потвърждава както от новгородските летописи и издадените духовни грамоти, така и от документи за продажби.
Св. Антоний е роден в Рим в много заможно православно семейство, приблизително около 1067 г. Малко преди раждането му настъпва едно трагично събитие – разделението и отпадането на Рим от Православието.
Това обстоятелство изиграва особена роля в съдбата на бъдещия Божи угодник. На 17-годишна възраст той остава сирак, но родителите за това време са успели да предадат на сина си основите на истинната християнска вяра. Жаждата за богопознание подтиквала юношата не само към ограмотяване, а и към изучаване на гръцки език, за да може да чете Свещеното Писание. Светецът изучавал също и преданията на светите отци.
Не след дълго Антоний пожелал да приеме монашеско пострижение. Една част от имението на своите родители раздал на бедните, а средствата, получени от продажбата на останалата, сложил в една делва, и осланяйки се на Божията воля и изпълнен с надежда, че Господ сам ще отправи буренцето на нужното място, я хвърлил в морето.
Напускайки града, светецът отишъл в пустинята, където съвсем скоро намерил монаси, които се укривали от преследванията и гоненията на папските слуги и властите на града, които искали да обърнат цялото население в католическата вяра. Мъдростта и натрупаният опит на подвижниците, виждайки младостта на Антоний, ги карала да го разубеждават от решението му да приеме монашество, но той бил така настойчив, че в крайна сметка постигнал желанието си.
В пустинята светецът прекарал двадесет години. Когато и в тази област се възобновили гоненията и преследванията на православните монаси, преподобният намерил уединено и трудно достъпно място в близост до морето, където започнал да се подвизава, стоейки денонощно върху един камък, отправяйки непрестанни молитви към Бога и много рядко приемал по малко храна. Така в пост и молитва преминала една година и два месеца.
Веднъж, в деня, когато се чества паметта на пророк Захарий, бащата на св. Йоан Предтеча, в морето се надигнала страшна буря. Вълните изтръгнали камъка, върху който се молел преподобният, и заедно с него го отнесли в открито море. Светецът не се уплашил и продължил да се моли. В един момент внезапно бил обгърнат от неземна светлина. Не различавайки ден от нощ, противно на всички съществуващи природни закони, светецът стоял върху камъка и се носел по водата без кормило и кормчия, под управлението на Единствения Владика – Бога.
В житието на преп. Антоний се казва, че той плавал из Римските страни в топлото море, а след това по река Нева, а от Нева се оказал в Ладожкото езеро, след това поел нагоре по река Волхов, без да се спира никъде. За два дни светецът преодолял разстояние, което търговците, търгуващи в онези времена, изминавали по море и суша за половин година.
В навечерието на празника Рождество на Пресвета Богородица камъкът с преподобния се спрял в село Волховка, недалеч от Велики Новгород. Жителите на селището, виждайки този необикновен монах върху камъка, се чудели как се е озовал там и започнали да го разпитват как се казва и кои са неговите родители. Но светецът не разбирал езика им и само уважително се покланял на всекиго.
Три дни той се молил Бог да му изпрати човек, който разбира неговия език и да му разкаже за хората и града, в който се озовал. И такъв човек се намерил. Това бил търговец, владеещ латински, гръцки и руски език. Преп. Антоний, разбирайки от него, че е попаднал в страна, в която хората изповядват православната християнска вяра, се зарадвал много. От този момент животът и дейността на светеца стават неразривно свързани с руската земя и Руската православна църква.
Случило се така, че през този период епископ е свети Никита Затворник, който с любов приел Божия угодник. Преподобният му разказал историята на своето чудотворно пътуване и го помолил да я запази в тайна, докато му дойде времето тя да се разкрие. Св. Никита искал да задържи преподобния при себе си, но Антоний изпросил от него позволение да заживее на това място, което Господ му е определил.
Божият угодник се върнал на своя камък и продължил да се подвизава върху него.
Славата на необикновения монах много бързо се разнесла из цялата околност и скоро към него започнали да се стичат за благословение и с молби за молитви най-различни хора. След като изминало време, св. Никита посетил преподобния и го благословил да основе на това място манастир в чест на Рождество на Пресвета Богородица. Така римският отшелник, по Божий Промисъл, станал организатор на руски общежитен манастир в Новгородската земя.
Отначало била издигната малка дървена църква. Година след пристигането на св. Антоний се случило още едно чудо, благодарение на което светецът успял да закупи от новгородските първенци земя и да положи основите на каменна църква. Тази невероятна случка е още едно проявление на славата и силата на Бога, действаща чрез Неговите светци.
Близо до мястото, където се намирал камъкът, върху който се подвизавал светецът, всяка нощ се трудели местни рибари, но нищо не успявали да уловят. Отшелникът, подбуден от Божията благодат, отишъл при тях и ги помолил да им плати, за да заложат още веднъж мрежите, а това, което ще уловят, да му го предоставят за обзавеждане на дома на Пресвета Богородица.
Рибарите хвърлили мрежите и по молитвите на преподобния наловили толкова много риба, колкото не били виждали никога дотогава. В мрежата, заедно с рибата попаднал и някакъв съд – същата онази делва, в която той преди много години бил сложил златото и среброто от имуществото на родителите си, а също така църковна утвар, както и други свещени църковни предмети.
Преп. Антоний предложил на рибарите да задържат за себе си рибата, а за него да остане делвата. Обладани от алчност, рибарите не пожелали да върнат делвата на истинския ? собственик и така спорът трябвало да се реши в съда. Използвайки средствата, получени по такъв невероятен начин, светецът започнал изграждането на храма.
Виждайки богоподобния ангелски живот на св. Антоний, около него започнали да се събират духовни братя, и той ги приемал с любов. С течение на времето, благодарение на грижите и труда на преподобния и монасите, манастирът се разраснал. Духовният аскетизъм се съчетавал с усилена дейност и от страна на местните жители. В построения манастир намирали подслон и храна всички, които били бездомни, бедни, просещи, както и сираци и вдовици.
През 1131 г. преп. Антоний, по желание на монасите в обителта, бил поставен за игумен на манастира, който той управлявал 16 години.
Предчувствайки кончината си, светецът назначил свой приемник и давайки наставления на братята, се простил с всекиго. Преподобният починал тихо на 3/16 август 1147 г. и бил погребан в манастирския храм „Рождество на Пресвета Богородица”.
Дълги години след кончината му в манастира пазели вещи и икони с латински надписи, извадени от делвата, което потвърждавало техния чуждоземен, римски произход. При царуването на Иван Грозни те били пренесени в Москва и сега се намират в ризницата на Успенската катедрала.
Откриването на мощите на светеца и канонизацията му става през 1597 година, като това събитие е предшествано от много чудотворни изцеления.
На гроба на светеца изцеление получил и игуменът на манастира – Кирил (1580-1594), който по-късно става архимандрит на Троице-Сергиевата лавра. По молитвите на преп. Антоний и докосвайки се до камъка на светеца, изцеление от бесове получил и свещарят Теодор.
През 1927 г., в самия разгар на антирелигиозната кампания, раката на светията е отворена, а мощите му са изпратени в музея на Новгородския кремъл, където са на практика изгубени, защото били смесени заедно с други останки. Но през 2016 г., благодарение на самоотвержения труд на московския учен Денис Пежемски, светите мощи на преп. Антоний, са намерени.
И до днес в Рождественския събор на Антониевия манастир в Новгород се намира камъкът, същият, върху който преп. Антоний по чудесен начин доплувал от Рим и върху който се молил в суровата новгородска земя.
Преподобни отче Антоний, моли се за нас на Милостивия Спасител!
Камъкът, върху който се е молил преп. Антоний Римлянин