Разказва г-жа Евангелия Йоану Цанопулу от Еани Козанис, септември 2005 г.:
Бяхме женени от 13 години, но нямахме деца. Лекарите не ни даваха никакви надежди. Случайно в ръцете ми попадна една книжка с историята на манастира на остров Тасос и описаните чудеса на св. Архангел Михаил. Когато я прочетохме, решихме със съпруга ми да дойдем да му се поклоним и да го помолим, а също да идем на Аязмото.
Беше 30 януари 2000 г., когато пристигнахме с много вяра и любов за първи път в манастира, въпреки лошото зимно време. Поклонихме се на Архангела, горещо се помолихме, изповядахме се и в неделя заранта бяхме на службата. Свещеникът ни прекръсти със Свещения Гвоздей и веднага след това потеглихме към Аязмото. Сестрите ни възпираха, понеже времето беше лошо и морето развълнувано.
Когато стигнахме пещерата, вмъкнахме се вътре и поискахме да запалим кандилото, но нямахме запалка. Намерихме само някакви клечки, намокрени от водата, които логично не биха се запалили. Взехме една мокра клечка, опитахме и тя отведнъж пламна и запали кандилото. Това беше първото нещо, което ни учуди и което стана предвестник на радостта, която щеше да ни даде Архангелът. Второто нещо, което ме учуди, беше следното. Аз от много дълго време страдам от болки в тила и се бях измъчила от този проблем. Връщайки се от Аязмото, въпреки умората от изкачването на скалите болките спряха като прерязани с нож и до днес не са се появявали.
Голямото чудо за нас беше, че през онази година – без лекарска помощ – Архангелът ни дари с едно щастливо момченце, което сега е на четири години. И така, според силите си, дано можем по-често да идваме при него и да му водим детето с благодарност за този голям негов дар.
(Струва си да отбележим, че г-жа Евангелия през цялата си бременност е пила от светената вода, която са взели от Пещерата на коленичилите. Когато водата свършила, съпругът й дошъл от Козани с много вяра, слязъл отново при Аязмото сам да вземе от светената вода, така че съпругата му да има да пие до края на бременността).
