Един нечестив египтянин се разпалил от нечиста любов към омъжена красива жена, но не могъл да я склони да измени на мъжа си, тъй като тя била целомъдрена, добродетелна и обичала своя мъж. Силно желаейки да задоволи страстта си, египтянинът отишъл при един магьосник с молба да направи така, че тя да го обикне или пък мъжът ѝ да я намрази и да я прогони от себе си.
Вълшебникът, като получил богати подаръци, употребил обичайните си магии, опитвайки се с тяхната сила да съблазни целомъдрената жена към лоша постъпка. Като не бил в състояние да я склони към грях, той омагьосал очите на всички, които я гледали, правейки така, че тя изглеждала на всички не жена, а животно, имащо вид на кон.
Мъжът ѝ, идвайки у дома си, с ужас видял вместо жена си кон и много се чудел, че на леглото му лежи животно. Обърнал се към нея с думи, но не получил никакъв отговор, само забелязал, че тя изпада в ярост. Знаейки също, че това би трябвало да бъде неговата жена, той разбрал, че това е направено по нечия злоба; затова много се огорчил и проливал сълзи. После повикал в дома си презвитери и им показал жена си. Но те не могли да разберат, че пред тях е човек, а не животно, тъй като и техните очи били пленени, и те видели животно. Изминали три дни, откакто жената започнала да изглежда на всички като кон. През това време тя не приемала храна, тъй като не могла да яде нито сено, като животно, нито хляб, като човек.
Тогава мъжът ѝ си спомнил за преподобния Макарий и се решил да я отведе в пустинята при светеца. Като ѝ надянал юзда, като на животно, той тръгнал към жилището му. Когато се приближавал към килията на преподобния, монасите, които стоели наоколо, негодували срещу него, че иска да влезе с кон в манастира. Но той им казал:
- Аз дойдох тук, за да получи това животно, по молитвите ни свети Макарий, милост от Господа.
- Че какво лошо се е случило с него? - попитали монасите.
- Това животно, което виждате - отговорил им човекът, - е моята жена. А как тя се е превърнала в кон, не зная. Но ето вече изминаха три дни, откакто се случи това, и тя през цялото време не вкусва никаква храна.
Като изслушали разказа му, братята побързали при преподобни Макарий, за да му разкажат за това, но към него вече имало откровение от Бога и той се молел за жената. Когато монасите разказали на светеца за станалото и му посочвали доведеното животно, той им казал:
- Вие самите сте подобни на животни, тъй като очите ви виждат животинския образ. А тя, създадена като жена, си остава такава и не е изменила своята човешка природа, но само изглежда животно за вашите очи, измамени чрез магията.
След това преподобният осветил вода, с молитва я излял върху жената и тя веднага приела своя обичаен човешки вид. Като наредил да ѝ дадат храна, светецът я изцелил напълно. Тогава всички, които видели това предивно чудо, благодарили на Бога. Свети Макарий дал наставление на излекуваната жена колкото може по-често да ходи в Божия храм и да се причастява със светите Христови Тайни.
- Това се случи с теб - казал преподобният, - защото вече са минали пет седмици, откакто не си се причастявала с Божествените Тайни.
Като наставил мъжа и жената, светецът ги изпратил с мир.
+ + +
По подобен начин той изцелил и една девойка, която вълшебник превърнал в магаре и родителите ѝ довели в такъв вид при светеца. А друга девойка, покрита от рани и струпеи, гъмжащи от червеи, той направил съвършено здрава, помазвайки я със свети елей.
По причина на множеството народ, което идвало при него, преподобният имал малко време, за да се предава в уединение на богомислие. Затова той изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга около половин стадий[9], където се скривал от постоянно идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.
+ + +
Той получил от Бога такава благодатна сила, че могъл да възкресява даже мъртви. Един еретик, на име Иеракит, който учел, че няма да има възкресение на мъртвите, дошъл от Египет в пустинята и смущавал умовете на братята, които живеели там. После дошъл при преподобни Макарий и в присъствието на голямо число братя се състезавал с него за вярата. Бидейки самият изкусен в словото, той се надсмял над простотата на думите на преподобния. Преподобни Макарий, като забелязал, че братята започвали да се колебаят във вярата от речите на този еретик, му казал:
- Каква полза да се препираме с думи, повече за съблазън, отколкото за утвърждаване във вярата? Да отидем на гробовете на починалите в Господа наши братя и ако на някого от нас Господ дари да възкреси мъртъв, всички ще се убедят, че неговата вяра е права и се засвидетелства от Самия Бог.
Братята одобрили тези думи на преподобния и всички се отправили към гробищата. Там преподобният казал на Иеракит да извика от гроба някой от починалите братя. Но Иеракит му казал:
- Първо ти направи това, защото ти самият определи такова изпитание.
Тогава преподобният след продължителна молитва издигнал очи нагоре и призовал:
- Господи! Ти Самият яви кой от нас двамата вярва по-правилно в Теб, като направиш да възкръсне от гроба някой от лежащите тук мъртъвци.
Като се помолил така, преподобният назовал по име един неотдавна погребан монах и мъртвият веднага отговорил. Тогава монасите разкопали гроба и намерили в него своя събрат възкръснал. Като развързали повивките, които били на него, те го извели жив от гроба. При вида на толкова дивно чудо Иеракит изпаднал в такъв ужас, че побягнал. Всички монаси го гонели, както се прогонва враг, и го пропъдили далеч.
+ + +
Друг път преподобният Макарий също така възкресил умрял, за което разказва авва Сисой.
- Намирах се - разказва той - с преподобния Макарий в скита. Настъпи времето за жътва на пшеницата. Седем от братята се наехме за работа. Една вдовица събираше след нас класове и през цялото време плачеше. Преподобният, като повика собственика на нивата, го попита:
- Какво се е случило с тази жена и защо непрестанно плаче?
Собственикът на нивата разказал на преподобния, че мъжът на жената, като взел на съхранение пари от един човек, внезапно умрял, като не успял да каже на жена си къде е сложил взетото от него. Затова и онзи кредитор искал да вземе жената с децата ѝ в робство. Тогава свети Макарий му казал:
- Кажи на жената да дойде при нас на мястото, където почиваме по обед.
Когато тя дошла, преподобният я попитал:
- Защо постоянно плачеш, жено?
- Затова - отговорила вдовицата, - че моят мъж внезапно умря, а малко преди смъртта си взе от един човек на съхранение злато и не ми каза къде го е сложил.
- Покажи ми къде е погребан мъжът ти - казал аввата.
Като взел със себе си братята, той тръгнал към посоченото място. Приближавайки гроба, преподобният ѝ казал:
- Върви си у дома, жено!
След това, като се помолил, свети Макарий извикал към мъртвеца, питайки го къде е сложил взетото от него злато. Тогава мъртвият отговорил:
- Скрих го в моя дом под моето легло.
- Почивай пак - казал му авва Макарий, - до деня на всеобщото възкресение!
Братята, виждайки такова чудо, от страх паднали в краката на преподобния. В назидание на братята старецът казал:
- Всичко това стана не заради мен, защото аз съм нищо, но заради тази вдовица и децата ѝ Бог направи това чудо. Знайте още, че Бог благоволи към безгрешната душа и каквото и да поиска тя от Него, получава.
След това преподобният отишъл при вдовицата и ѝ посочил къде е скрито златото. Тя го дала на собственика му и по такъв начин избавила от робство себе си и децата си. Чувайки за такова дивно чудо, всички прославили Бога.
+ + +
Руфин презвитер[10] разказва още и за възкресяването от преподобния на трети мъртвец. Веднъж - разказва той - невинен човек бил обвинен в убийство, случило се в местността, където била килията на преподобния. Обвиняемият дотичал до жилището на Макарий, а след него дошли и тези, които искали да го хванат като убиец и да го предадат на законен съд. А той се кълнял и кълнял, че е невинен за кръвта на убития, но обвинителите се стараели да го представят виновен. Когато те дълго време спорили помежду си, преподобният попитал:
- Къде е погребан убитият?
Като узнал мястото на погребението, той станал и се отправил натам заедно с дошлите при него. Помолвайки се дълго време над гроба, преподобният казал на явилите се обвинители:
- Сам Господ сега ще яви действително ли този човек, обвиняван от вас в убийство, е виновен за него.
Светецът извикал със силен глас убития по име. Същият отговорил от гроба и преподобният го попитал:
- В името на Иисуса Христа, Божия Син, ти заповядвам да ни отговориш: този ли човек те уби.
Мъртвецът веднага отговорил от гроба, че е убит не от него и че напразно го обвиняват в убийство. Всички дошли на гроба, поразени от това дивно чудо, паднали на земята. Падайки на колене при нозете на преподобния, те започнали да го молят втори път да попита мъртвеца от кого е убит. Но преподобният им отговорил:
- За това няма да питам, защото за мен е достатъчно, че избавих от гибел невинен човек, а виновният на съд няма да предам.
––––––––––––––––
[9] Около 100 м.
[10] Руфин - презвитер Аквилейски, родил се около 345 г., починал през 410 г., църковен писател. От съчиненията му са известни: “История на монашеството”, “История на Църквата”, “Апологии на свети Иероним” (2 книги).
.