Нашият покоен духовен наставник архиепископ Серафим (Соболев), починал на 13/26 февруари 1950 г. и погребан в криптата на Руската църква в София, бе известен със своя свят живот и с чудотворната си молитва още приживе. С дадената му от Бога благодат той върши и днес чудеса за прослава на великото Божие име.
Зъболекарката М.Х. от София ми разказа следното: „Моята приятелка Е.Д., дъщеря на столичен зъболекар, се омъжи за един човек, с когото много се обичаха, но и много се караха по повод на разни дребни неща. Не можеха един без друг, а съберат ли се, започваха разправиите. Това тъй изтормози моята приятелка, че тя получи нервно разстройство. Някакъв мрак обхвана душата ѝ. Тя престана да познава близките си. Мъжа си взимаше за някакъв лекар, дошъл да я лекува, и пред него постоянно се оплакваше от мъжа си. Проф. Шипковенски определил, че тя има сериозно нервно разстройство и трябва да се лекува в психиатрията на 4-ти километър край София.
Един ден, както си лежала, Е.Д. извикала:
- Искам Марчето да дойде!
Помолиха ме да отида при нея, и аз отидох. Интересно е, че измежду всички свои близки тя само мене познаваше.
Като ме видя, каза ми:
- Марче, искам да ме заведеш при дядото с тояжката! Той ще ме излекува! Яви ми се нощес и ми каза: „Мило дете, ела при мене! Аз ще ти помогна. Аз съм погребан в една църква на широка улица, в подземието“. Кажи ми къде има погребан такъв старец. Искам да ме заведеш при него!
- Непременно ще те заведа. Ще проуча и ще те заведа – обещах ѝ аз.
Скоро се ориентирах, че в Руската църква, в подземието под олтара е погребан руският архиепископ Серафим, починал в София през 1950 г. С един автомобил закарах там приятелката си.
Щом отворихме вратата, където се слиза по една стълба към гробницата, Е.Д. видя на отсрещната стена портрета на архиепископ Серафим и извика:
- Ето го дядото с тояжката! Същият, както го видях насън!
Тя се спусна към него, опря глава на масата, поставена пред портрета, и дълго плака. После я заведох вътре при гроба на архиепископ Серафим и продължително се молихме. Когато станахме от гроба, тя беше успокоена и напълно излекувана. Това видях с очите си“.