Ти си Бог, който вършиш чудеса

Преди операция се молеше, след операция благославяше

В Красноярск в кабинета на професор Михаил Григоревич Дралюк се срещнахме с лекари от три поколения: баща хирург, майката на професора Нина и дъщеря му Наталия. Нина е била медицинска сестра по време на войната и каза, че помни как е работел свети Лука – той прекарвал с часове в операционната. Тогава никой не умеел да оперира ранени, а той правел чудеса! И не само оперирал, но и превързвал, обработвал раните, дружал с болните. Преди операция се молел, след операцията благославял.

Не трябва да премълчим и великото чудо за убиването на страшния змей, което извърши свети великомъченик Георги в Сирофиникийската страна, близо до града Вирит (Бейрут), лежащ над голямото Сирско море, недалеко от град Лида, където е било погребано тялото на свети Великомъченик Георги.

В древните времена са изобразявали това чудо на икони и мнозина от пътешествениците по Светите места на Палестина са го помествали в страниците на своите писмени творения, като са потвърждавали неговата истинност. Самото чудо е било такова:

Веднъж се случила дълга засуха, поради което се очаквал страшен глад. Целият народ бил в голяма скръб. Христовият светител заедно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала извън града, и там умолявал Христовия мъченик заедно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, за да се насити изсъхналата земя.

Има едно чудо с митрополит Алмаатински и Казахстански Йосиф (Чернов). По време на Втората световна война той за малко не умрял от студ, намирайки се във фашистки затвор. Преди това, бидейки още млад дякон, той често минавал мимоходом покрай иконата на светите Четиридесет мъченици.

Паладий разказва в Лавсаика[11] за преподобния Макарий следното:

Веднъж при преподобния бил доведен от майка си юноша, обхванат от бяс. Бил вързан и го държали двама силни мъже. У него се бил вселил бесът на лакомията: така той изяждал три големи хляба[12] и изпивал огромен съд с вода и всичко това изхвърлял навън, превръщайки го сякаш в някаква пара или дим. А храната и питието се унищожавали в него като че ли от огън. Ако майката на този юноша не му позволявала да яде и пие толкова много, той употребявал за храна даже своите изпражнения.

Тя с плач умолявала преподобния да помилва сина и и да го излекува от толкова ужасната бесноватост. 

Когато през 2019 г. бяхме в Ейн Карем – родното място на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, намиращо се на 4 км от Йерусалим, една монахиня от Горненския руски манастир, издигнат на това място, ни разказа следното съвременно чудо.

Било още среднощ, когато пазачът на манастира видял непознат, висок, аскетичен монах да отива към храма и му казал: „Рано е още за службата, отче!“. Непознатият му отговорил: „Това е моят храм!“ и станал невидим. Когато сестрите дошли за утренята, пазачът им разказал за тайнствената среща и всички развълнувано извикали: „Това е бил свети Йоан Кръстител“!