Ти си Бог, който вършиш чудеса

Веднъж един монах от манастира „Св. Дионисиат“, на име Антим, отишъл в болницата на светата обител, за да навести новопостриган монах, който се разболял веднага след пострижението. За да утеши страдащия, той му разказал следната случила се лично с него история:

„Брате, имай, надежда във Владичицата наша Богородица, великата Лекарка и непрестанна Застъпница за всички монаси. Чуй какво се случи с мен, за да разбереше неизмеримото ? застъпничество.

Според св. Димитрий Ростовски, мощите на преставилата се в Ефес св. Мария Магдалина били тържествено пренесени в константинополския манастир „Св. Лазар“ в края през 890 г. от император Лъв VI, Философ.

По-нататък следите на част от тях се губят, вероятно по време на разграбването на Константинопол от кръстоносците мощите ? са били откраднати и впоследствие разнесени по храмове в различни места в Европа и Близкия Изток.

Нашата стара монахиня, майка Августа, в отговор на нашата молба написа следното:

Простете за безпокойството, дълго не се решавах да ви пиша за нашия владика Йоан Шанхайски. Тъй като съм на преклонни години и мога скоро да умра, не искам да отнеса в гроба това, което Господ ми показа за назидание. Велика вяра имаше владика Йоан.

През 1488 година Богородичната икона “Достойно ест” извършила следното чудо:

Богоносните древни отци, просияли на Света Гора, от древност са установили на втория ден на Пасха да се извършва литийно шествие с тази честна икона около Карея. За тази цел всички монаси, живеещи в Карея и в келиите, намиращи се в околностите ?, се събирали на църковна служба в храма Протат и след литургията участвали в литийното шествие.

През споменатата година четирима монаси, които живеели в Карея, в метоха на манастира „Свети Дионисий” по сатанинско внушение нарушили това светоотеческо предание и установление.

В нашия храм има стара чудотворна масивна икона на св. Николай. Аз често ходя и се моля на светеца пред нея. В нашето семейство св. Николай Мирликийски Чудотворец е на особена почит и вярваме, че той ни закриля и благославя.

Това се случи през 1999 г.  Бях бременна с третото си дете и бях в последния месец от бременността. Решихме с майка ми да отида и да участваме в светата литургия, след което да помоля изповедника си за молитвена подкрепа в дните преди и по време на раждането.

Първите ми години като дякон и свещеник бяха трудни. Обостриха се болежките ми от фронта: ранените ми крака започнаха да се обаждат, притесняваше ме късчето граната в долната част на гърба, образува се запушване на вените на крака, и то такова, че трябваше да се прави операция и да се отстрани голяма част от вената. По време на службите така се уморявах от болката, че към края ризата ми ставаше мокра.