Ти си Бог, който вършиш чудеса

Разказва г-жа Евангелия Йоану Цанопулу от Еани Козанис, септември 2005 г.:

Бяхме женени от 13 години, но нямахме деца. Лекарите не ни даваха никакви надежди. Случайно в ръцете ми попадна една книжка с историята на манастира на остров Тасос и описаните чудеса на св. Архангел Михаил. Когато я прочетохме, решихме със съпруга ми да дойдем да му се поклоним и да го помолим, а също да идем на Аязмото.

Подобно на някога, когато тълпата от невинни деца предвождала Царя Христос с финикови клонки в ръце и викала: „Осанна! Благословен е Идещият с име Господне – Царя Израилев”, а безбожните първосвещеници и книжници обезумявали и със завист и злоба воювали срещу Подателя на всяко благо, до степен да Го осъдят на смърт, и то кръстна, така и сега, на погребението на преславната и пренепорочна Негова Майка, те се мъчели да унищожат мира и великолепното шествие от апостоли и вярващи и се опитвали, надавайки нечленоразделни викове, да заглушат този свещен синтаксис.

В житията на много праведници, светци и Божии угодници може да се срещнат необикновени случки, които e трудно да бъдат обяснени. Впрочем, чудото винаги е събитие или явление, което надхвърля рамките на нашите представи, според известните ни природни закони и може да се обясни единствено с намесата на Божествената сила.

(Чудесно изцеление на св. Гавриил Ургебадзе!)

Моята дъщеря Мариам по рождение имаше проблеми със здравето. Тя бе няма, не можеше да говори. Единственото, което можеше да произнесе, бе звука „у“. С него тя се опитваше да ни каже какво иска и какво я тревожи. Обиколихме всички лекари в града, но резултат нямаше. На практика тя бе няма и ние свикнахме с това.

Храмът се издига на най-високото място в селото и се вижда от всички населени места в околността. Старата църква преди това, построена през 1841 г., е била опожарена по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите турски войски. Градежът на новия храм започва след Освобождението и е завършен и осветен през 1902 г.

Църквата е уникална с красивите синьо-зелени каменни колони, с които са подчертани високите зидове. Камъните са докарани от Лозенград.

Всички, които по Божията милост имаха щастието да бъдат духовни чеда на приснопаметния архимандрит Севастиан Преображенски и Зографски (+7 февруари 2008 г.)  – брат и дългогодишен ефимерий на Патриаршеския мaнастир "Св. Троица" край Велико Търново – знаеха добре колко ценно и спасително беше неговото духовно наставничество.  

Вечна и блажена да е паметта му!

Бог да го приеме в Царството си и да го дарува с вечно спасение!