Ти си Бог, който вършиш чудеса

Храмът се издига на най-високото място в селото и се вижда от всички населени места в околността. Старата църква преди това, построена през 1841 г., е била опожарена по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите турски войски. Градежът на новия храм започва след Освобождението и е завършен и осветен през 1902 г.

Църквата е уникална с красивите синьо-зелени каменни колони, с които са подчертани високите зидове. Камъните са докарани от Лозенград.

Всички, които по Божията милост имаха щастието да бъдат духовни чеда на приснопаметния архимандрит Севастиан Преображенски и Зографски (+7 февруари 2008 г.)  – брат и дългогодишен ефимерий на Патриаршеския мaнастир "Св. Троица" край Велико Търново – знаеха добре колко ценно и спасително беше неговото духовно наставничество.  

Вечна и блажена да е паметта му!

Бог да го приеме в Царството си и да го дарува с вечно спасение!

Разказаха ми за един монах, който се отличавал с детска простота. Веднъж, когато в тяхната калива пресъхнал кладенецът, той спуснал с въженце в него иконата на свети Николай с думите: „Светителю отче Николае, ако искаш да продължа да ти паля кандилото, издигни се заедно с водата – ти можеш да направиш това. Виждаш колко хора идват при нас, а нямаме питейна вода!".

 Отец Йоан Вернезос, енорийски свещеник и предстоятел на църквата „Св. Йоан Руски” в село Прокопио на остров Евбея, съобщава следното:

„Имах тумор на дясната си ръка. Освен опасностите, които самият тумор криеше в себе си, и самата ръка беше обезобразена. И затова, когато енориашите ми целуваха ръка, аз я криех под расото.

Светият великомъченик загинал на 11 ноември 304 година.

Не след дълго светите му мощи били пренесени в Александрия и там били погребани с почести. Сетне на това място била построена църква на името на светия великомъченик Мина, където по неговите молитви ставали множество чудеса.

Ето някои от тях, описани от Александрийския епископ Тимотей:

С Акатистната икона на Пресвета Богродица се свързват много чудеса от историята на Зографския манастир, записани и достигнали до нас. Чрез нея св. Козма Зографски получава от Господ благословение да се оттегли от манастира и да пребивава в мълчание; пак чрез нея Пресвета Богородица предупреждава зографските монаси за наближаващите богомерзки римляни, които нападнали върху Света Гора със злодейски намерения и били вече излезли от корабите си и за мъченическия подвиг, който предстои на 26-те зографски светии.

Именно Акатистната икона е, която спасява обителта от пожар, при това неколкократно.