Свещенството е Тайнство, при което чрез ръкоположение на правилно избрания човек върху него слиза Светия Дух и го поставя да извършва Тайнства и да обгрижва стадото Христово.
Църковният народ, който съставлява Тялото на Църквата, се подразделя на духовенство и миряни /клир и народ/. Към клира принадлежат свещенослужителите и църковнослужителите, които имат различни йерархически пълномощия.
Свещенослужителите, които имат право да извършват Тайнства и богослужение, имат йерархическо деление, поставени са на различни степени по отношение един на друг и във връзка с това имат голяма духовна власт.
Не всеки благочестив мирянин може да стане свещенослужител в Православната Църква. Тайнството Свещенство се извършва над православно вярващ мъж, принадлежащ към клира, т.е църковнослужител, венчан или приел монашески обет и избран да бъде възведен в една от трите степени на църковна йерархия.
Трябва да отбележим, че служението в Църквата е възможно единствено на основата на благодатните дарове. Само лица, които са ги получили, могат да бъдат свещенослужители. Ръкоположението не е назначение, а благодатен акт, в който се изпращат дарове на Духа на ръкополагания мъж.
Тайнството Свещенство, както всички останали Тайнства, има своята външна и вътрешна страна. Външната страна е Ръкоположението, съпроводено със съборна молитва. В християнската Църква от самото начало на нейното съществуване Ръкоположението е основна принадлежност на Тайнството Свещенство. Светите апостоли, като получили власт от Самия Иисус Христос, я предавали на приемниците си чрез ръкоположение: „и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Фипипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.“ /Деян: 6:5-6/. Апостолите заповядали на епископите, възведени от тях във висш свещенически сан, да ръкополагат кандидатите за свещеници по същия начин.
Вътрешната страна на Тайнството се състои в благодатта на Светия Дух, преподавана на ръкополагания за дякон, свещеник или епископ. Свещеническото служение не може да се извършва „автономно“, с човешки сили, както не може нито един християнин да направи благодеяние без Божия помощ.
Установяване на Тайнството
Тайнството Свещенство е установено от Самия Господ Иисус Христос, Който избрал от числото на Своите ученици отначало 12, а след това 70 апостоли и им дал власт да учат и и да извършват Тайнства. До Своето Възнесение Господ им дал следното обещание: „но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“ /Деян. 1:8/. Тези Негови думи се изпълнили в деня Петдесетница, когато изпратил на апостолите Светия Дух, Който им дал необходимите за служение сили. “И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“/Деян. 2: 3-4/.
От апостолско време благодатта на Светия Дух непрекъснато се предава чрез Ръкоположение от епископи на епископи и на поставените от тях свещенослужители. Тази непрекъснатост на приемствената връзка между благодатните дарове и властта на свещенството се явява необходимо условие за действеността на всички извършвани Тайнства.
Неизменни от апостолско време остават и основните литургически тайнодействия на Тайнството:
Възлагане на ръце от апостола /в следапостолския период – епископа/ върху главата на ръкополагания.
Съборна молитва
Тези литургически действия предшестват въвеждането на кандидата в свещенически сан. Ръкоположението е сакраментален акт. В него по думите на св. Йоан Златоуст „човек възлага ръка, а всичко извършва Бог и Неговата ръка докосва главата на ръкополагания, ако всичко е извършено както трябва“.
Степени на църковна йерархия
Клирът / от гр. клерос – жребий/, духовенство, е съвкупност от всички свещенослужители и църковнослужители на един храм. Към клира на Българска православна църква се отнасят свещенослужителите и църковнослужителите на всички нейни храмове.
Низшата степен на клира, която трябва да премине всеки кандидат за свещенослужител, се нарича църковнослужител. Над него не се извършва Тайнството Свещенство. Той прислужва в олтара, помага на свещенослужителя при извършване на църковни служби и обреди.
Църковнослужителите се делили на няколко групи:
Иподякони;
Четци;
Певци /канонарси/ на църковния хор.
Четците били известни още в старозаветната Църква. По време на богослужението те четели книги и закон Божий, също тълкувания, за да разбере народът прочетеното. Сам Господ Иисус Христос, като дошъл в Назарет, влязъл в съботен ден в синагогата и започнал да чете /Лк. 4:16/.
Тъй като на всяко православно богослужение се четат книги от Свещеното Писание, чинът на четците веднага се утвърдил в Християнската Църква. В първите векове всички членове на Църквата четели, както свещенослужители, така и миряни. Впоследствие се утвърдили като четци лица изкусни в четенето. Четците били подчинени на дяконите и влезли в състава на низшия клир. В края на II век лекторът /на гр. анагност/ става длъжностно лице в Църквата.
В старозаветната Църква имало и певци наречени по църковния устав „канонарси“, които възгласявали гласовете на Октоиха, прокимените и др. В Стария Завет се споменават псалмопевци, свещенопевци, певци и певици. Те се разделяли на два клироса и се управлявали от „началници на хваления и молитви“. Господ Иисус Христос, Който не веднъж пеел псалми и песнопения с учениците – апостоли, осветил служението на певците: „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина“ /Мат. 26:30/.
Свещенослужителите са лица получили в Тайнството Свещенство благодат да извършват Тайнствата /архиереи и свещеници/ или непосредствено да участват в тяхното извършване /дякони/.
В Православната Църква съществуват три степени свещенство:
дякон;
презвитер /свещеник, йерей/;
епископ /архиерей/.
Посветеният в дякон получава благодат да помага при извършване на Тайнствата. Посвещаваният в презвитер получава благодат да извършва Тайнствата. Посвещаваният за епископ получава благодат не само да извършва Тайнства, но да посвещава и други да ги извършват.
Дякон /от гр. диаконос – служител/ е свещенослужител от първа степен. Той участва в общественото и частно богослужение, като прислужва при Тайнствата, но не ги извършва. Званието дякон в Християнската Църква било установено от апостолите, когато ръкоположили в Йерусалимската община седем мъже изпълнени със Светия Дух и мъдрост /Деян. 6:3/. Оттогава дяконското служение непрекъснато се съхранява в Църквата, като низша степен на Свещенството. В зависимост от обстоятелствата на служенето наричат дякона така:
Йеродякон, ако има монашески чин;
Схийеродякон, ако е приел схима;
Протодякон /първи дякон/, ако носи отговорност на старши дякон в бялото духовенство;
Архидякон /старши дякон/, ако има тази длъжност на старши дякон в монашеството.
Презвитерът /от гр. презвитерос – старец/ или йерей /от гр. йереос – свещеник/ може да извършва шест от седемте Тайнства, с изключение на Тайнството Свещенство. В сан презвитер ръкополагат свещеника само ако е възведен в дяконски чин. Свещеникът свещенодейства, но не хиротонисва, т.е. не ръкополага други в сан йерей или в друг сан от свещения чин. Презвитерът не може да извършва също освещаване на антиминс и освещаване на миро. В задълженията му влиза да обучава поверените на попечението му верни в догматите на вярата и в благочестие. В църковната йерархия са му подчинени дяконите и църковнослужителите, които извършват храмовите си задължения само с негово благословение.
В зависимост от обстоятелствата на служенето наричат презвитера със следните имена:
Йеромонах /от гр. иеромнихос – свещеник-монах/, ако е в монашески чин;
Схийеромонах, ако йеромонаха е приел схима;
Протойерей или протопрезвитер /първи йерей, първи презвитер/, ако се явява старши сред презвитерите от бялото духовенство;
Игумен се нарича първият сред йеромонасите;
Архимандрит се нарича настоятелят на монашеската обител, макар да има изключения;
Схиигумен и схиархимандрит – игумен или архимандрит приел схима.
Епископ /от гр. епископос – надзирател/ е висша степен на свещенослужение. Епископът може да извършва всички седем Тайнства, в това число и Тайнството Свещенство. Съгласно древната традиция в сан епископ посвещават само свещеници от висш монашески чин – архимандрити. Други наименования на епископите са: архиерей, йерарх /свещеноначалник/ или светител.
Ръкоположение на епископ се извършва от събор архиереи /според Първо Правило на светите апостол, в краен случай може да има двама ръкополагащи архиерея; според 60-то Правило на Картагенския Поместен събор от 318 г. те трябва да са не по-малко от трима/. Съгласно 12-то Правило на Шестия Вселенски събор /680-681 г./, проведен в Константинопол, архиереят трябва да бъде безбрачен.
Обръщенията към архиерея са следните:
към епископа е: „Ваше Преосвещенство“;
към Архиепископа или митрополита е: „Ваше Високопреосвещенство“;
към Патриарха е: „Ваше Светейшество “- към някои източни Патриарси / понякога и към други епископи/ се обръщат с „Ваше Блаженство“.