За да отговорим на въпроса защо човек отива да се кръсти, трябва да започнем още от времето, когато Бог сътворил целия свят и хората, и ги поставил да господаруват в новия свят.
Той надарил хората със съзнание и свобода, за да имат щастието да обичат, защото любовта не е възможна нито без съзнание, нито без свобода. Любовта е най-висшето благо и Бог надарил хората с него, защото Сам Той безмерно ги обичал. Животът на Адам и Ева придобил свой смисъл: да обичат Божието творение, да се обичат един друг и най-много от всичко да възлюбят Бога, като Източник на тази любов.
Любовта сближава тези, които се обичат. Затова Смисълът на човешкия живот се състоял и в това хората да бъдат заедно с Бога.
Грехопадението било предателство на любовта извършено от първите хора. Те заменили любовта към Бога с желанието да бъдат самостоятелни, автономни. Като загубили любовта, те се отдалечили от Бога. Между тях се издигнала стена, която възпрепятствала хората да общуват с Него и да бъдат в единство.
Като се отдалечили от Източника на живота, хората получили смърт. Тя била на първо място духовна, от която окаменява сърцето, изчезва способността да се обича и състрадава, и да се установяват искрени и чисти отношения с други хора. В духовната смърт човек се изпълва с гордост, ненавист, завист, лукавство, които се превръщат за него в малък ад.
На второ място смъртта е физическа. Предшестват я телесни немощи, болести и старост.
Отдалечаването на хората от Бога повлияло на цялото човешко общество, като въвело разложението в самите му основи. Това се изразило в социални неправди, вражди, войни, геноцид, фашизъм и т.н.
Макар че хората загубили любовта си към Бога, Бог продължил безмерно да ги обича. От момента на грехопадението, Той започнал да подготвя спасението на хората от греха и смъртта. Тази подготовка се изразила най-силно в историята на старозаветния израилски народ, както е описана в Стария Завет, съставящ първата част на Свещеното Писание или Библия.
Център на историята за спасение на човечеството станало Боговъплъщението, когато Сам Бог приел човешко естество и се родил от Дева Мария като човек.Това бил Богочовекът Иисус Христос. Той приел падналото човешко естество, за да го изцели, оздрави раните и съедини със Светата Троица. Чрез Боговъплъщението се извършило велико Тайнство на Възсъединяване на човек с Бога, Тайнството Спасение.
Господ и Бог наш Иисус Христос проповядвал Своето учение записано от Неговите ученици в Евангелията, бил заловен от юдеите – завитстници, приел най-унизителни и жестоки мъчения: подигравки, заплювания, бичуване и накрая – осъден на смърт и разпнат на кръста.Той доброволно се предал на страдания и на смърт, и в това се проявила великата Му любов към падналия човешки род.
Тъй като бил Живот и Източник на живот, Той не могъл да бъде пленен от смъртта и ада, и ги разрушил. Победил духовната и физическа смърт с възкресението Си на третия ден след разпъването на кръста.
От този момент Той разрушил господството на смъртта над света и хората, и победил ада.Църквата празнува това тържество на Живота и Любовта в деня Пасха.
Четиридесет дни след Възкресението Господ се възнесъл на Небесата, а след още десет дни – на празника Петдесетница – изпратил Светия Дух на Своите ученици. От този момент всички повярвали в Иисус Христос като в свой Господ и Спасител образували Христовата Църква.
ЦЪРКВАТА Христова е Богочовешки организъм, в който хората се съединяват с Бога и се освещават от благодатта Божия. Тук със силата Христова те се избавят от смърт и получават Вечен Живот, изплъзват се от ада и встъпват в Царството Божие, като стават Божии деца. Самата Църква е Царство Божие на земята.Тя обединява всички, които имат еднаква, Православна вяра в Господа нашего Иисуса Христа, живеят един и същ църковен живот, участват в Църковните Тайнства и са приели Кръщение в името на Света Тройца. Встъпването, следователно, в Църквата и приобщаването към всичките й блага: Вечен Живот, съединение с Бога, пробуждането на способността да обичаш, да се радваш и да бъдеш духовно здрав, се осъществява само и единствено чрез Кръщението.
Кръщението не е магия и не се приема заради телесно здраве, жизнен успех или избавление от неприятности. То дава на човека много по-ценно благо – Вечен Живот и единение с Бога.
Какво става по време на Кръщението?
Думата „кръщение“ /на гръцки“ваптиси“/ означава „потапяне“. Главното действие в Кръщението е трикратното потапяне на кръщавания във вода, което символизира тридневното пребиваване на Христос в гроба, след което станало Възкресението.
Всеки, който се кръщава, повтаря пътя на Христос: умира, за да възкръсне след това. Умира за греховния живот и сатаната. Възкръсва, за да започне нов живот, живот с Бога. Цялото му естество се обновява из основи. Опрощават му се всички грехове извършени до Кръщението.
Човек се отрича от сатаната и се съединява с Христа, става член на Църквата.
Ако се кръщава младенец, трябва да има кръстници, в задълженията на които влиза християнско възпитание. Те ще дадат строг отговор на Божия съд за тях. Този, който се е съгласил да стане кръстник, трябва да осъзнае, че взима огромна отговорност за детето и ако изпълнява нехайно задълженията си, ще бъде строго наказан.
За да дадат християнско възпитание, кръстниците трябва да водят християнски живот и да се молят за кръщелника си.
Да разгледаме по-подробно какво се случва с човека по време на Кръщението и с какво се задължава, след като го приеме. Ще използваме текста на чинопоследованието на това Тайнство.
Извършването на Кръщението се предхожда от чин оглашение, по време на което свещеника чете запретителни молитви отправени към сатаната. В тях той с името Божие забранява на дявола да господства в сърцето и го прогонва от човека. Той вече носи името „новоизбран воин Христов“.
След тези молитви свещеникът произнася словата: „Изгони от него /или от нея/ всеки лукав и нечист дух, скрит в сърцето…“
Кръщаваният /или кръстниците, ако се кръщава младенец/ се обръщат с лице на запад и свещеникът ги пита:
- Отрече ли се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение, от цялата му гордост?
Кръщаваният отговаря:
-Отрекох се.
Това се повтаря три пъти. След това свещеникът пита пак три пъти:
-Отрече ли се от сатаната?
Кръщаваният отговаря:
-Отрекох се.
По такъв начин той обявява война на дявола. Оръжията му ще бъдат пост, молитва, участие в църковните тайнства и преди всичко в Тайнството Евхаристия. Предстои му да се сражава със страстите и злото скрито в душата му. Награда за победата ще бъде Вечния Живот. Поражението също ще бъде вечно – ще се състои в безкрайни мъки в преизподнята заедно със сатаната и неговите ангели.
Човек, обаче, никога не може да води сам война с дявола без съюза с Христа. Затова след обявената война на сатаната в чина оглашение следва съчетаването с Христа. Свещеникът пита:
-Съчетаваш ли се с Христа?
Отговорът е:
- Съчетавам се.
След това свещеникът пита отново:
-Съчета ли се с Христа?
-Съчетах се. – отговаря кръщаваният.
Свещеникът пита:
-Вярваш ли в Него?
-Вярвам в Него като Цар и Бог, като казва това, кръщаващия се чете Символа на Вярата.
След това започва самият чин Кръщение. Свещеникът благославя водата, в която кръщавания предстоида умие греховете си. Той три пъти я осенява с кръстно знамение, духва и поризнася молитва: „Да се съкрушат под знака на Твоя кръст всички вражески сили“.
След още няколко молитви и свещенодействия свещеникът помазва с елей челото, гърдите и раменете му. Елеят е символ на Божията милост към каещия се грешник. Има се предвид притчата за Добрия Самарянин разказана от Спасителя. В тази притча Добрият Самарянин, който е предобраз на Христос, помазва човека нападнат от разбойници с елей, за да го изцели.
Настъпва най-главният момент – самото Кръщение. Свещеникът три пъти потапя кръщавания във вода с думите:
-Кръщава се раб Божий /назовава името/ во имя Отца,Амин /първо потапяне/. И Сина, Амин /второ потапяне/. И Светаго Духа, Амин /трето потапяне/.
След Кръщението се извършва Миропомазанието, което има следния смисъл.
В деня Петдесетница, както беше казано по-горе, на Христовите ученици слязъл Светия Дух. Чрез Миропомазание Дух Светий слиза над всеки от нас, като ни изпълва със сила Божия.
Светото Миро е елей приготвен по особен начин.
Свещеникът помазава със Свето Миро вече кръстения човек, а именно: челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и краката. Всеки път повтаря: „Печат Дара Духа Светаго“. Чрез това свещенодействие слиза Светия Дух върху човека.
Кръстеният човек трябва да помни, че християнския му живот едва започва, че се е отрекъл от сатаната и се е съчетал с Христос. Сега трябва да започне нов живот, да принесе плодове на Кръщението, а за това е нужен труд.
Кръщението задължава човека да поведе борба със самия себе си, със страстите, лошите навици, с „вехтия човек“, който ненавижда другите хора, завижда, възгордява се, презира, лъже, блудства и т.н.
Кръщението задължава човека да води църковен живот, което преди всичко е участие в Тайнството Евхаристия – причастието с Тялото и Кръвта Христови. Това Тайнство се извършва в православните храмове по време на Божествената Литургия. След като се кръсти, човек трябва да дойде в храма за въцърковяване, след което вече може да участва в Евхаристията.
Евхаристията е стълб на църковния живот. Господ Иисус Христос по време на всяка православна литургия дава Самия Себе Си за причастие на хората.Те се причастяват с Неговото Тяло и Кръв, за бъдат в постоянно единение с Христос. Без участие в Емхаристията човек не може да се надява на спасение.
Всеки истински вярващ християнин е длъжен редовно да участва в Евхаристията, като предварително очисти съвестта си чрез Тайнството Покаяние, пости и да се укрепва с усилена молитва. След това да получи разрешение от свещеника и да се причасти с Пречистите Тайни Христови.
Родителите или кръстниците трябва често да донасят малките деца за причастие. За тях не е необходима подготовка. Единственото изискване е да се причастят нагладно, без да са яли нищо сутринта.
Още едно важно условие за духовния живот на човека е молитвата. В молитвата човек се обръща към Бога, изпросва милост, опрощаване на греховете, помощ в трудности и благодари за Неговите благодеяния.
Молитвата е храна за душата. Трябва да бъде постоянна. Всеки православен християнин чете сутрин и вечер така нареченото „Сутрешно“ и „Вечерно правило“, което се съдържа в „Молитвеника“. През деня може да се казва „Иисусовата молитва“: Господи, Иисусе Христе, помилуй ме, или по-пространната - Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния.
Тази молитва може да се казва навсякъде: на улицата, на работа и на път.
Добре е всеки да се посъветва със свещеник за своето молитвено правило.
Трябва да помним, че всеки, който ходи по „екстрасенси“, „заклинатели“, „народни лечители“ и т.н. участва в делата на мрака,отрича се от Кръщението и съюза с Христос.
Човек е длъжен да остане верен на Православната Църква и да не участва в събрания на баптисти, йеховисти и други сектанти.
Християнинът не може да бъде последовател на Рьорих, да се увлича от окултизъм и различни източни култове.