Пресвета Богородица

Пресвета Богородица възкръсна на третия ден след своето блажено успение и сега живее на небесата с душа и тяло. Тя не само живее на небесата – тя царува там. Тя, като Майка на Небесния Цар, е наречена Царица Небесна, Царица и на светите Ангели, и на светите човеци. Тя е дарена с особена власт и с особена смелост да ходатайства пред Бога за човешкия род.

Благодатните дарове на Светия Дух, с които апостолите били изпълнени, изобилствали в много по-голяма степен у Пресвета Богородица. Тя притежавала и дар на пророчество, и дар на прозорливост, и дар на чудеса и безброй много други дарове, известни на Този, Който дава даровете и е приел даровете. Докосването до нея изцелявало неизлечими болести. Девственото, осветено от Бога тяло станало вместилище и извор на чудеса.

Пресвета Богородица, заченала и родила Богочовека, стана превъзхождаща всички светии и ангели. Според обяснението на преподобни Григорий Синаит, Пресвета Богородица беше този единствен словесен съсъд, в който Бог се всели със собствената Си същност.

От апостолски времена до наши дни всички истински любящи Христа отдават почит на Тази, която Го роди, възпита и опази в дните на детството Му. Ако Бог Отец я избра, Светият Дух слезе върху нея, Бог Син се всели в нея, покоряваше се на нея в дните на детството, грижеше се за нея, когато висеше на кръста, то не трябва ли всеки, който изповядва Светата Троица, да ѝ се покланя?