ИИСУС – ГОСПОД
Драги читатели, сайтът „Всемирното православие” представя втората програма на Американското православно Anscient Faith Radio, водена от о. Томас Хопко - „Имената на Иисус”.
Днес ще говорим за имената и титлите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос според Свещеното Писание. Досега говорихме за името Иисус – име, дадено Му от Бог чрез ангела, според Свещеното Писание. Името Иисус (Йешуа или Джошуа) означава спасител, победител, завоевател или човек, който триумфира; това е името, дадено на Иисус. Говорихме за това име и за това, което означава – че Той е наречен Спасител (Soter), понеже чрез Него идва спасение, победа, завоюване (soteria); защото Христовото евангелие е евангелие на царската победа над враговете и Иисус е царят, Той е победителят.
И така, видяхме, че името Иисус Му е дадено още от началото. Също така, ние разсъждавахме над този факт, забелязахме и мислехме върху факта, че в Свещеното Писание Той е изповядан като „ho Christos” – като Христос, Божия помазаник. Припомнихме си, че според Матей, Марк и Лука, Иисус започва служението Си с кръщение от Йоан в Йордан. В разказа за кръщението и в четирите евангелия Иисус е наречен Божий Син – Отец свидетелства за Него, че Той е Божия Син, Спасител на света, Който ще умре за света. Това означава кръщението. Ние знаем, че след като Иисус беше кръстен, според Матей, Марк и Лука, Той бе изкушаван от сатаната в пустинята. Той отива в пустинята, подобно на израилтяните, които са били взети в пустинята, за да бъдат изпитани. Отива в пустинята, за да бъде изкушен. Сатаната му донася тези изкушения.
Руският писател Достоевски казва, че това са най-жестоките изкушения, които някога могат да бъдат предложени на човешко същество и това са изкушенията, конкретно предназначени за Христос, за Месията, за Помазаника. Разбира се, трите изкушения, които сега можем да си припомним, бяха изкушенията да превърне камъка в хляб и да нахрани народа и по този начин да накара хората да Го следват, само защото им се дава земен хляб. А Иисус отговаря и казва, че човек няма да живее само с хляб. Знаем и ще си спомним факта, че Иисус ще нарече Себе Си „хляба на живота” в евангелието на св. Йоан. „Аз съм хлябът на живота. Човек не живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от устата Господни”. А словото е Иисус. Той не само изрича словото, но е и носителят на това слово. Той е Словото (Логосът) и ние по-нататък ще разсъждаваме за това. Сатаната също така изкушава Иисус да се хвърли от храмовата стряха, а ангелите ще дойдат да Го хванат с ръце, както е написано в Псалмите: „Ангелите ще те опазят. Няма да удариш ногата си о камък” (вж. Пс. 90:11-12). Иисус, разбира се, казва: „Няма да изкусиш Господа, твоя Бог” (Лук. 4:12). Доверяваме се на Бог, но не Го подлагаме на тестове. Не Го изкушаваме. След това сатаната изкушава Иисус да му се поклони. Просто да стане лукав. Да не донесе Божието царство, царство, което не е от този свят, просто да има земно царство. Достоевски казва, че тези три изкушения – за храна, за чудеса и изцеление, за мощ и земно щастие – са най-големите изкушения, с които се среща човек. Точно те са и изкушенията, с които се сблъскал Месия, защото Самият Той дойде, за да бъде хлябът на живота. Самият Той дойде, за да изцелява всички наранени и болни чрез Кръста, да възкреси мъртвите, да приведе хората в царството на Бога, на Когото единствено трябва да се покланяме.
След като бе изкушен и възтържествува над сатаната в пустинята, Иисус започна общественото си служение и знаем, че през него Той направи всички неща, които законът, псалмите и пророците бяха предсказали и предрекли, че Месия ще направи, когато дойде. Той изпълни всички месиански знамения. Занесе евангелието на бедните. Каза, че кротките ще наследят земята. Бедните и смирените Го следваха като Негови ученици. Той донесе прошка на греховете за всички грешници. Каза, че е дошъл да спаси грешните, а не праведните и сетне показа, че има божествена сила. Той имаше цялата сила, която в Писанието принадлежи само на Бог. Има власт не само да прощава грехове, да изгонва демони, но и владее над всички тъмни сили, над всяка немощ и разрушение, над всички болести. Епилептикът, лунатикът, слепият, глухият, немият, куцият, парализираният – всички те бяха изцелени от Иисус, а в пустошта Той нахрани народа с хляб, за да покаже, че е хлябът на живота, че може да го направи, но не е дошъл само, за да даде земен хляб. Също така, Той показва, че може да укротява ветровете, да ходи по вода и накрая показва, че може да възкресява мъртвите. В евангелието на св. Йоан Той казва: „Аз съм възкресението и живота”. Върху това ще разсъждаваме.
Това, което сега искаме да видим е, че когато Иисус извърши всички тези деяния и каза всички тези неща, тогава това абсолютно средоточие на евангелието, дори в буквален смисъл средата – кулминацията на евангелията на Матей, Марк и Лука, е когато Иисус пита учениците си: „Кой казвате, че съм? Кой казват хората, че съм? Вие кой казвате, че съм?” (срв. Мат. 16:13). И ние знаем отговора – „Някои казват, че си възкръсналият Йоан Кръстител, други казват, че си пророк”. След това Той казва: „Вие кой казвате, че съм?”. И това е основният въпрос. Това е въпросът на всички въпроси, що се отнася до древното християнство. И ние трябва отново да си припомним: припомняхме си го и преди, нека си го припомним отново. Иисус не каза на хората: как се отнасяте към Моето учение, чувствате ли се удобно в Моя духовен път, какво мислите за Моята доктрина, за Моята житейска философия, Моя мироглед? Иисус не бил такъв учител. Въпросът не е: „Какво мислите за това, което казвам и правя, на какво уча?”. Иисус пита: „Вие кой казвате, че съм?”.
Ние вече знаем, разсъждавахме над това, че в евангелията на Матей, Марк и Лука, отговорът е: „Ти си Христос. Ти си Месията, Помазаникът”. В Марк и Лука Петър просто казва: „Ти си Христос”. В Матей Петър казва: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). По-нататък в този разказ Иисус казва: „Да, това ви е открито от Отца Ми на небето и на това ще бъде основана цялата Ми църква. Силата на смъртта няма да й надделее”. След това за първи път Той поучава, че ще бъде разпънат, че ще бъде Този, Който ще бъде разпънат. Месията трябва да бъде разпънат, за да влезе в славата Си и Той заявява това за първи път. Учениците са шокирани. Петър казва: „не”.
На празника Шатри Иисус ги завежда на планината. Той се преобразява пред тях. Отново Бог Отец казва: „Това е Моят Син, Моят възлюбен, Моят избран. Слушайте Го. Цялата слава и величие на Бог сега свети чрез Него” (срв. Мат. 17:5). Мойсей и Илия са там, за да покажат, че Той действително е изпълнението на закона и на пророците, че Той е Господ на небето и земята, че Той е господар на живи и мъртви: Мойсей, който представлява закона, земята и мъртвите; Илия, който представлява пророците, Духа, небето и живота, понеже Илия не е умирал никога. Това е, което виждаме. След това Той слиза от планината и отново казва, че трябва да бъде разпънат. После Той влиза в доста жесток спор с водачите на народа, което довежда до Неговите страдания, отхвърлянето Му, до това да бъде бит, подиграван, бичуван и в крайна сметка – убит с най-долната, грозна смърт, с която може да умре един човек и един евреин – смъртта чрез разпъването на кръст между езичници, от ръцете на езичници.
Забелязахме, че отговорът на Петър в евангелието от Матей е: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”. В нашата поредица вече на два пъти разсъждавахме за Божия Син. Какво може да означава това, че Иисус е наречен Син Божи? Не просто един син на Бог, а Божият Син. Не просто един помазаник, а Помазаникът, с определителен член. Казахме, че основното християнско верую е в Иисус Христос, Божия Син. Iesous Christos he huios tou theou или ho huios tou theou: Божият Син.
Това, върху което сега ще разсъждаваме, е следващото определение за Иисус. Вече казахме, че Той е Христос, че е Божият Син, нека сега помислим за това, че Иисус Христос е наречен Господ. Господ! Не просто господар, а Господ. Както един господар може да бъде много важен човек в обществото, може да бъде господар на роби, може да бъде човек, който има exousia, който има авторитет между хората. Това дори може да бъде титла. В съвременния гръцки език, дори обръщението „господине” е kyrie. Казвате г-н Ставрос, а на гръцки би било kyrie. Този термин „господар” в другите страни, знаете, че е Herr (хер) на немски или lord (лорд) на английски – както имате господа и дами, имате моят лорд епископ, лейди Ди, нещо подобно. Така термините „господин” и „дама” и терминът „господар”, точно както термина Божи Син и термина christ, може да бъде използван в общ смисъл, като господар или christ, Помазаникът или Божият Син. Но в Писанието Иисус не просто е наречен господар или Господ, когато хората се обръщат към Него (което би могло понякога да се преведе като „господин”, „мистър” или „сър” – просто едно учтиво обръщение към мъж, който може да бъде наречен kyrie или lord); и това, което ще разгледаме сега, е признаването на Иисус като ho kyrios, Господ и това, което то означава.
В евангелията е интересно, че в Матей, Марк и Лука централният въпрос, който Иисус задава, е: „Кой казвате, че съм?”. Те отговарят: „Ти си Христос”, а в Матей е добавено: „Синът на Живия Бог”. След това Иисус казва, че ще бъде разпънат. После се преобразява пред Петър, Яков и Йоан на планината, показва славата Си като Божи Син, като изпълнението на закона, пророците, Мойсей и Илия. Дори след това, според евангелието на св. Лука, на планината на преображението говори за изхода, който ще има в Йерусалим, за смъртта Си, за заминаването Си от този свят; после слиза от планината заедно с Петър, Яков и Йоан, казвайки отново, че ще бъде предаден, разпънат, умъртвен, ще възкръсне отново на третия ден, за да влезе в Своята месианска слава, славата на Божия Син.
Според Матей, Марк и Лука след преображението Иисус влиза в спор с водачите на народа и това ни довежда до днешната тема. Проблемът е обръщението „Господ” или kyrios, защото Иисус задава въпрос на учениците Си: „Кой казвате, че съм”, а те отговарят: „Ти си Христос”. Но в Марк, в Матей и в Лука пише, че след това Иисус се бори с тези водачи на народа, а от евангелието знаем, че тези хора се опитвали да Го уловят с думите Му. В действителност, това, което те правели е да Го изпитат, опитвали се да намерят причини да се подиграят с Него; опитвали се да покажат, че Той не е на Себе Си, че е луд или нещо подобно. Били са много притеснени от това, че хората следвали Иисус. В действителност, в евангелието се казва, че накрая те са Го спрели поради завист, защото хората слушали Него, а не тях. Те искали да го опетнят по някакъв начин. Искали са да Го обезценят в очите на хората, затова дошли с тези въпроси. Какъвто и въпрос да задавали, Иисус можел да отговори.
Попитали Го: „Да даваме ли данък на кесаря или не?”. Той поискал монета и отговорил: „Отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога” (Мат. 22:21). Питали Го за възкресението. Имало една жена, чийто съпруг починал, взел я деверът й, той починал, след това друг се оженил за нея, и той починал. Тя имала седем съпрузи и фарисеите Го попитали: „Ако има възкресение, кой ще вземе жената?”. Задавали Му всички тези въпроси, за да се опитат да се хванат за думите Му. Задавали му въпроси като например: „Коя е най-голямата заповед в закона?”, само за да видят какво ще каже. Не го правили изобщо от добра вяра. Това като цяло било провокация. Но след това Иисус сменя ролите и ги кара те да му отговорят на един въпрос: „Кръщението на Йоан от Бога ли е или не?”. А те не могли да отговорят. Не се осмелявали да отговорят, защото ако кажели „да”, Той щял да пита защо те не следват това, което Йоан им е казал? Защо не му вярвате? Ако кажели „не”, се страхували от хората, които смятали Йоан Кръстител за голям пророк и дори за мъченик, защото знаели, че бил обезглавен от Ирод. И така, Иисус започва да им задава въпроси.
Стигаме до въпроса, който ни интересува сега, който можем да кажем, че е вторият голям въпрос на синоптичните евангелия на Матей, Марк и Лука. Първият въпрос е: „Кой казвате, че съм?”. Отговорът е: „Ти си Христос”. Стигаме до втория въпрос. Ето как се стига до въпроса, който е поставен в евангелието на Матей. Фарисеите се опитват да го хванат чрез Неговите учения. Задават му всички тези подвеждащи въпроси и накрая, когато фарисеите се събрали заедно, се казва, че Иисус им задал въпрос – всичко това се намира в 22-ра глава на Матей – казвайки: „Какво мислите за Христос? Чий син е Той?”. С други думи – какво мислите за месията; чий син е Той? След това в евангелието на св. Матей се казва, че те му отговорят: „Син на Давид”. Той им отговаря: „Тогава как Давид, по вдъхновение от Духа или Давид в Духа, изпълнен с Божия Дух, Го нарича…” и след това имате думата kyrios, Господ. Тогава Иисус цитира първия стих от Псалом 109, който се смята за Давидов псалом. Ето защо Той се позовава на Давид.
По принцип, когато Новият Завет говори за цитати от Давид, обикновено се има предвид Псалтира. В действителност, това е било практика в древното християнство. Например, св. Йоан Златоуст, когато проповядва за псалмите, той просто споменава името на Давид. Той казва, че сутрин се събуждаш и Давид е в ума ти. После отиваш да ядеш нещо и пак Давид е в ума ти; чудиш се за нещо и си нещастен и пак думите на Давид ти идват в ума. След това си щастлив и благодариш на Бог и отново на ум ти идват думите на Давид. В отчаяние си и си ядосан, объркан си и не знаеш какво да кажеш на Бог и думите на Давид идват на устните ти. Хвалиш Бог и пееш „алилуя” и знаейки, изповядваш милостта на Бог и отново Давид ти е на устата ти. Както казва Златоуст, Давид идва винаги, без значение за какво. Под Давид се разбират псалмите.
Тука Господ се позовава на Давид и цитира Псалом 109 и ето какво гласи стихът: „Eipen ho kurios to kurio mou” – „Рече Господ на моя Господ”. Господ казва на моя Господ да седне от дясната Му страна, докато положи враговете Му за Негово подножие. След това в евангелието от Матей Иисус продължава: „И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син” (Мат. 22:45)? След това се казва, че никой не е могъл да продума и дума. От този ден насетне никой не се осмелил да Му задава въпроси. В действителност, решили да Го убият.
Същият разказ е записан и в Марк и Лука. В Марк, в дванадесета глава, тридесет и пети стих е предаден разговорът в храма. Там се казва: „Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как може книжниците да казват, че Христос е син Давидов?
Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”. И тъй, сам Давид Го нарече Господ (kyrios), как тогава Той е негов син?”. После се казва: „И множество народ Го слушаше с наслада” (Марк. 12:37). Множество народ го слуша с наслада, а водачите на народа не се осмеляват да го питат нищо повече. В техните очи това е голямо богохулство и Той трябва да бъде изпратен на смърт.
Сега, само за да допълним картината, нека да прочетем същото нещо, но в Лука. В Лука, 20-та глава виждаме следното: когато на Иисус задавали различни въпроси и Той продължавал да говори на народа, някои от книжниците му отговорили и казали: „Учителю (Рави), добре каза”, и там се казва, че те вече не смеели да му задават въпроси. Иисус обаче продължил да говори с тях. Казва се, че Той им отговаря: „Как могат да казват, че Христос е син Давидов?” (Лука 20:41). Колкото до самия Давид, в Лука е цитирана „книгата на псалмите”, т.е. Иисус директно се позовава на Псалтира: А сам Давид казва в книгата на псалмите: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”. И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?” (Лука 20:42-44). По-нататък продължава, както в Марк и Матей: краят, сблъсъкът, залавянето, бичуването, боят и убийството чрез разпъване на кръст.
В този 109-ти псалом Иисус използва стиха: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна”. Трябва да знаем, че това е най-често цитираният стих от Стария Завет в Новия Завет. Задавали ли сте си въпроса: кой стих от Библията, от Писанията – от Закона, Псалмите и Пророците, е най-много цитиран в 27-те писания, които наричаме Нов Завет? Отговорът е: този конкретен стих. Той се вмества с друг стих от Даниил 7 глава, за Човешкия Син. По-късно ще говорим какво означава това, че Иисус винаги нарича Себе Си „Човешкият Син”. Иисус никога не говори за себе си като за Син Божи. Бесовете Го наричат така, хората Го наричат, апостолите Го наричат, всички Го наричат. В евангелието по Матей Петър Го нарича така в същия ден, когато Го изповядва като Христос: „Ти си Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). Самият Иисус използва понятието „Човешкият Син”, а това е месианска титла, както ще видим малко по-долу. Човешкият Син у Даниил също така царува наравно със Стария по дни, Той седи на престола заедно със Стария по дни и Нему е дадена цялата слава, почит, поклонение и всички врагове са положени под нозете Му.
Тези стихове са свързани със стоенето от дясната страна. Да стоиш от дясната страна на Бога означава да имаш същата сила и слава като Самия Бог. И между другото, стоенето отдясно и идването в сила е това, което разпъва Иисус, според евангелията. На съдебния процес пред Пилат Понтийски и първосвещениците, Иисус към края казва: „Ще видите Човешкия Син да идва на облаците и да управлява и царува над цялото творение и всички ще бъдат покорени на Него и поставени под нозете Му”. Тогава това било сметнато за богохулство, както и изречението за това как Той е син на Давид, щом Давид Го нарича kyrios (Господ). Това, което трябва да разберем е, че Иисус е син на Давид, по човешки казано. Според Писанието това е несъмнено. Той е роден във Витлеем. Вече разсъждавахме над генеалогията на Иисус и как Той произхожда от Давидовия дом, от Авраамовото семе. В действителност, Давид е цар, който води победоносни войни и така нататък. Той е велик предобраз на Иисус в Стария Завет като месианска фигура.
Когато говорихме за Месия, видяхме, че Давид е помазаник; царете са били помазвани. За царуването ще говорим по-конкретно. Това, което ще разгледаме сега са думите на Иисус: „Как може Месия да е Давидов син, щом е наречен Господ?”. Това ни кара да мислим, че Той е Давидов син, но Той също така и Син Божий. Той е Божият Син. Както се казва у Матей: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог” (Мат. 16:16). Вече два пъти разсъждавахме върху това какво означава в Писанието за Иисус да бъде наречен Божият Син. Не един син Божий, а Синът Божий, Синът Божий в пълния смисъл на думата. Освен това, да носи и титлата Kyrios, Господ. Всички те са почти синонимни термини. Иисус Христос Божият Син, Господ и, както ще видим, Цар, Човешкият Син. Всички те са различни начини в Писанието да се каже, че в действителност, в екзистенциалния живот, това е едно и също нещо. Но нека засега продължим с по-подробното разглеждане на термина Господ, Kyrios.
„Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”. Ако Давид, вдъхновен от Духа, Го нарича Kyrios, Господ, как тогава може да се каже, че е син на Давид. Този израз: „Господ казва на моя Господ” веднага ни показва, че има двама господари. Точно както ще видим, че има двама царе, двама спасители, така да се каже. Бог е Спасител и Христос е Спасител. Бог е мощен победител и Христос е победител. Бог е изцелител, Бог е завоевател и Христос е завоевател. Бог е Царят, Който изработва спасението насред земята и Иисус е същият този Цар, същият този Господ. Този термин „Господ” се отнася както за Бог, така и за Иисус и сега ще видим какво значи той в действителност според Писанието. Преди да го направим обаче, нека също отбележим, че в Деяния имаме същото нещо, което се случва на Петдесетница. В деня Петдесетница, когато Светият Дух се излива над учениците на възкръсналия и прославен Господ Иисус Христос, апостол Петър става и изнася проповед. Това е първата проповед в християнската история. Тя е записана във втора глава на Деяния на светите апостоли. В проповедта, която изнася (всичко това се случва на Петдесетница), Петър казва, че това е изпълнение на пророчеството на пророк Йоил, че Духът се излива на всички хора. След това той добавя, че това ще стане преди да дойде денят Господен, а Господ в Библията е Бог. Бог е Господ, както ще видим. След това апостол Петър продължава: „Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден [в смисъл – предаден на разпятие], вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. Защото Давид казва за Него: „винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада (шеол) и не ще допуснеш Твоя светия да види тление”.
По-късно ще разсъждаваме за Иисус и една от неговите титли – Светият, Ho hagios. Светият, защото само Бог е свят и след това Иисус става Светият, единственият свят. Това, което сега искам да разгледаме, е, че когато Иисус бе възкресен от мъртвите, Той не бе оставен в ада. Неговата плът не е познала тление. Апостол Петър казва: „Бидейки въздигнат, възкресен от мъртвите и въздигнат отдясно на Бога. Господ казва на моя Господ: седни от дясната Ми страна”. Петър говори за това на самия ден Петдесетница, в първата християнска проповед. „И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа” – ето виждаме Иисус, Отец и Светия Дух. Точно на първия ден на Петдесетница, бих казал на първата Петдесетница, имате Троицата. „…Той изля това, що вие сега виждате и чувате”. Чуйте какво казва Петър: „Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори…” и ето го отново цитата от Псалом 109:1: „Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”. След това Петър продължава: „И тъй, нека добре знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос”, Kyrios kai Christos (Деян. 2:36). Този Иисус, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Помазаник.
Това, което виждаме тук, го има в целия Нов Завет. Иисус Христос е Господ. Иисус Христос, Божий Син, Господ. Дори можем да кажем, че Iesous Christos Kyrios е основно християнско верую, допълващо huios tou theou, Божият Син. Иисус Христос е Господ. Иисус е Христос, а Христос е Господ, Kyrios. Ако отидем отвъд евангелията и Деянията на апостолите, където терминът „господ” се използва по много различни начини, това, което сега ще разгледаме е, че изразът „Господ Иисус Христос” става често срещано явление в християнските писания. То става нещо като техническа формула: Господ Христос, Господ Иисус Христос, Иисус Христос Господ, Иисус е Господ, Христос Иисус Господ. В 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, Ефесяни, Колосяни, 1 Солуняни, 2 Солуняни, Тимотей имате същата тази формула: Господ Иисус Христос.
В действителност, учените казват, че 1 Солуняни е най-ранното християнско писание. Първото писание, което става канонично писание за християните, е било първото послание на св. Павел до солуняните. В това послание изразът „Господ Иисус” се използва четири пъти и пак там, изразът „Господ Иисус Христос” се използва също четири пъти. Така в най-първото християнско писание – 1 Солуняни, което е дълго само пет глави, осем пъти имате използван израза „Господ Иисус Христос” или „Господ Иисус”. Разбира се, в него терминът Господ се използва много повече. Господ, просто Иисус както и Господ Иисус Христос, а после следва „до идването на Господ”, „до деня Господен”, този израз или отпратка към Иисус или единствено терминът Kyrios, Господ.
Както вече казах, терминът „господ” (господар – kyrios), може да бъде просто ежедневен термин за някой, който има авторитет и сила. В действителност, терминът „господар” говори на езика на времето, разбира се на гръцки език и има няколко основни значения, две или три. Едното е, че господар, kyrios, е някой, който има власт (exousia) или сила. Ако си господар, то имаш сила. Можеш да се разпореждаш с подчинените си. Можеш да ги осъждаш. Те трябва да ти се подчиняват. Терминът господар също така означава, че имаш собственост. Обратното на kyrios е doulos, а думата doulos означава роб, слуга или поробен пленник. Ако сте господар, то тогава имате слуги.
Освен това трябва да отбележим, че на гръцки в Новия завет има друга дума, която понякога се превежда като господар, която не е kyrios, а despotis. Този термин е същият, който сега имаме в църквата, когато пеем на нашите епископи, защото на тях е дадена гражданска власт от турците: eis polla ete despota, «На многая лета, владико». Тази дума се използва в Писанието за Иисус. Използва се, например, в песента на Симеон в евангелието на Лука, където се казва: „Сега отпущаш, Владико, Твоя раб в мир” (Лука 2:29). Думата, която е използвана на гръцки, не е kyrios, a despotis. На славянски – „владико” – господар, защото despotis означава господар на роби, господар на слуги и затова Иисус използва този термин в притчите Си, когато говори за слугите, които очакват господаря си да се завърне. Обикновено в тези притчи се използва терминът despotis, а не kyrios. Но kyrios няма просто конотацията „господар над роби”. То има значението „владетел, цар”. Човек, който владее, господарят владее. Господ е цар. Това е царска, кралска титла, титла на владетел, на човек с истински авторитет и сила.
Това, което сега ще кажем, е много важно и то е следното: в Стария Завет терминът „Господ” на еврейски е Адонай, Господ и се смята за име, титла на Бог, както Theos, както Elohim или El Shaddai, Всевишният. В Писанията Бог е Господ – Онзи, Който царува завинаги, Който царува над всичко, на Когото всичко принадлежи, на Когото е подчинен всеки един, на Когото всеки трябва да се покорява, Онзи, на Когото всички принадлежим и нашият буквален обект е Бог. Бог се нарича Господ. Господ е Бог, Бог е Господ. В Стария Завет отново има един вид титла-формула: Господ Бог, Adonai Elohim.
Погледнете Библията, четете Библията. Вижте колко много пъти те са поставени заедно и после в Писанието виждаме, че има само един Господ и това е Бог. Бог е Господ на всички Господари. Той е Цар на царете. В Новия Завет този истински старозаветен израз – Цар на царете и Господ на господарите, в Откровение се отнася за Иисус. Отнася се до Агнеца. Интересно е, че в Откровение Господ почти не се използва за Агнеца. Онзи, Който седи на трона, Бог, е Господ и като цяло в Библията, Господ означава Бог или Бог Отец, Бог. Ето защо е толкова невероятно, че същата титла се дава на разпънатия Христос, че Той има точно същата титла, която принадлежи единствено на Бог, защото само Бог е Господ. В Откровение Агнецът, Който е убит и възкресен, е Господ на господарите и Цар на царете. По този начин се използва в Откровение.
В евангелието на св. Йоан, и като цяло в писанията на св. Йоан, терминът Господ изобщо не се използва често, но най-важната употреба в евангелието на св. Йоан е когато Тома, виждайки възкръсналия Христос със собствените си очи, докосвайки Го и накаран да се допре до раните Му, до дланите Му, където са били гвоздеите, той изрича едно от най-важните теологични твърдения в Новия Завет. Падайки ничком пред Иисус, той Му казва: „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28), ho Kyrios kai ho Theos mou. В евангелието по Йоан учениците говорят за Него: „Това е Господ”, когато Той е възкръснал от мъртвите, те го виждат и Го наричат Господ. Терминът „Господ”, използван по отношение на Иисус, категорично присъства в Писанията. В Йоановите послания този термин не се използва изобщо. Това, което ще разгледаме следващия път, ще бъде това, какви думи употребява Йоан, когато другите Писания използват термина Господ. Това, което ще разгледаме сега, вероятно е най-важното нещо от това конкретно размишление и то е следното.
В Стария Завет първото име на Бог е El Shaddai, Всевишният. В закона на Мойсей е записано, че Той е бил познат сред хората като Всевишния, Бога на Израил, Всевишния Бог. Израилтяните започнали да изповядват и да си навличат големи неприятности като казвали, че техният Бог е единственият истински Бог, който съществува. Всички други богове изобщо не са богове. Техният Бог е Този, Който сътворил небето и земята, техният Бог е Този, Който ги извел из Египет и ги обявил за Свой народ и сега те са Божий народ, царство на пророци и свещеници, така разбирали израилтяните себе си, като призовани от Бог, утвърдени от Бог, обединени от Бог, събрани в църква от Бог, съчетани от Бог, и това бил Този Бог, Който бил единствен. Бог открива на Мойсей друго име. На него Той казва: „Познават ме като El Shaddai, Всевишния Бог”. На гръцки това е epouranitos Theos, наднебесният Бог, Бог в небесата.
Но тогава, когато Мойсей Го пита за името Му, Той дава известната тетраграма (tetragrammaton), съчетание от четири съгласни на еврейски, където, като се сложат гласните, се получава дума, която обикновено произнасяме Яхве. Понякога я произнасят и като Йехова. Оттам Свидетелите на Йехова са взели името си. Но тетраграмата, дума, която не може да се произнесе, Яхве, е името, дадено на Бог от времето на Мойсей досега. Той казва: „Ще ме познавате като Яхве”. Този термин, Яхве, който не е предназначен да се произнася, е бил изричан само веднъж годишно от първосвещеника. Това било най-святото име, името на всички имена. Сега го произнасяме твърде лесно, но винаги се чувствам не много добре, изпитвам известно неразположение когато започна да произнасям думата, както е произнесена, защото не е била казвана. В един немски речник сега чета, че казват, че в Стария Завет могат да намерят този термин, тази тетраграма 5321 пъти. Този термин буквално означава „Аз съм, Който съм” или просто „Аз съм”, ego eimi на гръцки. Някои учени казват, че той не трябва да бъде разбиран като съществително, а като вид глагол.
Например, някои учени лингвисти, специалисти по семитски езици казват, че тази дума не означава толкова: „Аз съм, Който съм”, а по-скоро означава: „Аз правя, каквото искам да правя; правя това, което искам да бъде; ще направя това, което ще направя; ще действам, както искам да действам, и вие нищо не можете да Ми кажете”. В гръцкия превод на Писанието то просто е ego eimi, Аз съм. Причастната форма, която била ho on – «Съществуващият” или „Онзи, Който е”. Тогава това било свързано със съществуването, но учените ни казват, че на еврейски то е свързано не толкова със съществуването, колкото с действането. „Аз съм Онзи, Който прави всичко” – ето това означава. „Всичко, което е направено, аз съм го направил. Сътворение, изкупление, каквото и да става, Аз съм Този. Аз съм. По такъв начин ще Ме познаете и по този начин трябва да Ме изповядвате”.
Това, което сега ще разгледаме е, че евреите, когато видели тази дума, която означава „Аз съм” или „Аз ще бъда, Който ще бъда”, или „ще направя това, което искам да направя или ще действам както искам да действам; Аз бях, какъвто бях; Аз ще бъда, какъвто ще бъда” – всички тези значения, които може да има тази малка дума, когато е в текст от Закона, Псалмите и Пророците, когато се чете в синагогата, когато е била пята в псалмите, защото там тя се среща много често, на еврейски не е била произнасяна като Яхве. Била произнасяна друга дума – Адонай, което означава Господ. Когато евреите превели Свещеното Писание на гръцки, те не написали ego eimi – Аз съм или Яхве, или да я преведат по някакъв начин. Просто я превели Господ, Kyrios. Така че Адонай от еврейски е Kyrios на гръцки, а на български е Господ, и това е Божието име. Това е името на Бог: Adonai Elohenu, Тheos Kyrios, Бог Господ на славянски. Бог е Господ или Господ е Бог е вероятно най-правилният превод. Яхве е Бог, но когато евреите го видят, го четат Господ е Бог. И казват Господ.
Например, прочутият пасаж Shema Yisroel[1] от Второзаконие, в самата сърцевина на Мойсеевия закон, гласи: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили” (Втор. 6:4-5). Ако го четете буквално, както е било написано на еврейски в Мойсеевия закон, то би звучало: „Слушай, Израилю; Яхве е Бог, ще се покланяш на Бог Яхве, който е Един, с целия си ум, душа, сърце и сила”. В действителност, на еврейски се казва само сърце, душа и сила, защото на еврейски няма ум. Умът е прибавен в Новия Завет, защото той е за езичниците. Той е за елините.
На еврейски се казва: Adonai Elohenu Adonai echad – «Господ е един”, а после се казва: „Ще се покланяте на Господ Бог”. Adonai Elohenu, отново Adonai Elohenu, Господ Бог, но на гръцки е Theos Kyrios. Простичко казано, думата Kyrios в Новия Завет се отнася към Иисус, за да покаже, че Той е божествен. Дава Му се име, което принадлежи единствено на Бог, защото то описва всички Иисусови действия, дори в Неговата човешка плът, действия, които само Бог може да направи. Само Бог спасява. Само Бог има сила над вселената. Само Бог има сила над болестите. Само Бог има сила над живота и смъртта. Само Бог може да даде прошка на греховете. Ето защо в евангелието на Йоан Иисус е осъден на смърт за богохулство.
Следващият път ще разгледаме това, че на практика изобщо няма термин „Господ”, а го виждаме, разбира се, в изповедта на Тома, както и на други места в евангелието на св. Йоан; терминът, който съществува, е „Аз съм”. Ще видим как в евангелието на Йоан същата тази дума, която е „Господ” в Матей, Марк и Лука и в писанията на Павел, в Йоан става „Аз съм” или „Божият Син” и така основните Божии имена в Йоан са „Аз съм” и „Божият Син”. Вече споменах, че когато мислим за Божия Син, в малката пета глава на Първото послание на Йоан, словосъчетанието „Божият Син” се използва 20 пъти, а терминът „Господ” изобщо не се използва. Това, което ще разгледаме следващия път, е колко често в евангелието на Йоан се появява изразът „Аз съм”. Това е името, което получава Иисус, разпънат, защото това е Божието име: Яхве.
Също така ще разгледаме, че дори в евангелието на св. Марк, по време на страданията, евреите казват: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?” (Марк 14:61). А Той отговаря ego eimi, което означава „Аз съм”, което е Яхве (Господ) и тогава те решават да го убият. След това Той казва, че ще дойде върху облаци, седящ отдясно на Отец. Спомнете си стиха: „Господ каза на моя Господ: седни от дясната Ми страна”. И какво ще направи Той? Ще положи цялото творение под нозете Му. Ще дойде като побеждаващ Цар, като Господ и Бог, и Божият Син, и Самият Бог, великият „Аз съм”. Всичко това се събира в Свещеното Писание по съвсем невероятен начин и когато съзерцавате Писанията, го виждате. Виждате го да става в миналото и сега, навън и отвътре, движейки се по различни начини. Като цяло тези термини означават едно и също нещо, но с малко различно, съвсем леко различно значение или конотация – Христос, Божият Син, Господ, Аз съм и дори ще видим, че Иисус е наречен просто Бог, Theos.
Това, което искам да разгледаме сега, е как терминът Kyrios – Иисус е Господ, е християнско изповедание. В Посланието до римляните Той е Господ на мъртви и живи. Той е Господ над всички неща. Можете да Го изповядвате единствено като Господ, ако Светият Дух е във вас и Той е Господ заедно с Бог, неговия Отец. Бог Отец е Господ и Христос е Господ. В терминологията на Йоан, която ще влезе в Никейския символ на вярата, ще бъде казано: „Вярвам в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен”. Днес също можем да кажем: „Истинен Господ от истинен Господ”, защото Господ Бог, Отецът на Иисус казва на моя Господ, който е Божият Син, „Господ”, изповядва Го като Господ и според Писанието, както разбираме от Деяния, Иисус влиза в Своето господстване в славата Си, определен и показан като Христос, когато бива възкресен от мъртвите. Но Господ трябва да бъде предаден на смърт и Господ трябва да бъде възкресен.
Ние изповядваме Иисус като Kyrios. Когато в църквата се молим с „Kyrie еleison” (Господи, помилуй), всъщност не знаем, трудно е дори да се каже дали се обръщаме към Бог Отец, към Божия Син и между другото, трябва да добавим, че в Свещеното Писание Светият Дух също е наречен Господ. В Посланието към коринтяните апостол Павел казва, говорейки за Духа, Който живее в нас: „А Духът е Господ” (2 Кор. 3:17) и Никейският символ на вярата също ще нарече Светия Дух Господ[2]: „Вярвам в Светия Дух, Господа, Животворящия”. Има Трима, които са Господ и има едно господство, едно господаруване и това е господаруването на Бог Отец, което е и господаруване на Сина, господаруване и на Светия Дух. Един Бог, Един Господ и Трима, на Които се молим и се обръщаме към тях като Господ. Имаме го и в пророческите псалми на Давид. „Господ каза на моя Господ: седни от дясната Ми страна”.
Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца. Така казва Писанието. Както споменах, във всички послания на Павел я има формулата: Господ Иисус Христос. Когато четете евангелията, вижте колко често се използва. И много често дори св. Павел използва термина „Господ” повече за Иисус, отколкото за самия Бог, докато Бог тогава става Отец. Имаме един Бог и Отец и един Господ Иисус Христос. Но за нас, християните, древните християни, тези, които следват Писанието, вярващите, които изповядват, че Бог е Господ, че Бог е Отец на нашия Господ Иисус Христос и Христос е Синът Божий, Иисус от Назарет също е завинаги, бидейки разпнат и прославен, Господ, Господ над цялото творение, Господ на всички народи, Господ на вселената, Господ на живи и мъртви. Той е Господ и има абсолютно същата власт, както Бог Отец, която е и властта на Светия Дух. Ние изповядваме това, то е нашето верую, нашата изповед на вярата. Иисус е Христос, Божият Син, Господ, [Вечносъществуващият] Аз съм.