1. Давам тези правила, както ги изрече Господ чрез моите уста, за тези, които искат да понесат тежкото иго на отшелничеството. Трябва да се подчинявате на тези заповеди, и който наруши макар и една от тях, такъв най-малък ще се нарече в царството небесно (Мат. 5:19).

А) Външно устройство и порядки на отшелническия живот.

а) Отдалечаване от света  и от съжителството с хора.

2. Който иска да се спаси (в монашески образ), нека не остава в своя дом и да не живее в този град, в който е грешил; също нека не посещава вече своите родители и ближни по плът: защото от това се нанасят много вреди на душата и се погубват плодовете на живота.

3. Не се завръщай в града, в който някога си грешил пред Бога.

4. Не ходи да наглеждаш, как живеят твоите роднини, и на тях не позволявай същото; дори съвсем не се виждай с тях.

 

б) Избиране на живот в пустинята.

5. Нашите духовни отци ни уверяват, че пустинята е най-пригодното място за размишления относно смъртта и истинско убежище от увлечението по светските неща, поддържащи жива плътта.

6. Който живее в пустинята и безмълства, е избавен от три вида духовна борба: от борба със слуха, езика и очите, търсещи всичко това, което може да уязви неговото сърце.

7. Гледай, да не те прелъсти някой помисъл, внушавайки ти, че пустинята е място за безгрижен живот.

 

в) Килийно уединение.

8.Отделил се от житейската мълва, уедини се, и ще бъдеш странник. Да седиш в килията си за теб ще бъде равносилно на това, да се отправиш в друга страна.

9. Когато излезеш някъде, с всички сили се старай да се завърнеш по-скоро в своето уединено място, за да се предадеш отново на своите молитви.

10. Когато отидеш на жътва, не се суети там, но бързо се върни в своето уединено място (своята килия).

11. Когато посетиш някой брат, не оставай дълго в килията му.

 

г) Килийни занимания и порядки.

12. Пребивавайки в своята килия, спазвай следните три занимания: ръкоделие, четене на псалми и молитва.

13. Като пребиваваш в килията си, занимавай се с четене на Писанието, с молитва към Бога и ръкоделие.

14. Всеки ден пости до деветия час, с изключение на съботата и деня Господен. Когато настъпи деветия час, иди в своята вътрешна* килия, и преди да се нахраниш кажи молитвата си. След това ту чети, ту се моли на смени.

 

д) Изпълнение на молитви и поклони.

15. Изпълнявай молитвите в установените часове, и не пропускай нито една, за да не даваш отговор за това.

16. Молитвата си извършвай през нощта, преди да отидеш в църква.**

17. И винаги преди да отидеш в църква, се моли в своята килия.

18. И въобще, винаги дръж молитвата в своята килия преди и след общата служба с братята; и никога не бъди ленив да изпълниш това.

19. По-често прави поклони и не проявявай леност за това, за да не умреш от зла смърт.

20. Не допускай леност, когато се молиш: защото молитвата на ленивия са празни слова.

21. Когато се молиш и си спомняш за Бога, бъди като птица, летяща леко и високо, според обета на монашеството и значението на твоите одежди.

 

е) Четене и размишление за Бога.

22. Бъди прилежен в четенето на писанията, и те ще те изтръгнат от нечистотата (или: ще прогонят нечистите помисли).

23. Ако постоянно и усърдно се занимаваш с четене на писанията  и изпълнение на заповедите, то Божието милосърдие ще пребъде с теб.

24. Размишлявай за Божиите дела и не се лени за молитва.

25. Монах, който седи в своята килия със замлъкнали уста и без да помни Бога, прилича на разрушена къща, която се намира извън града и винаги е пълна с всякакви нечистотии; защото, който реши да почисти и изнесе сметта от своя дом, я отнася там (т.е. да се мълчи с уста, а с ум да се мечтае, да се угажда на помислите и да се развлича сърцето – всичко това е греховна смет, трупана в душата от бесовете).

 

ж) Ръкоделие и труд.

26. Необходимо е тялото да се покорява и уморява с продължителен труд.

27. Определи си някакъв умерен труд за килийно занятие, и твоето сърце ще бъде смирено.

28. Принуждавай се към ръчен труд; и в теб ще се всели страх Божий.

29. Бъди прилежен в ръчния труд и ще придобиеш страх Божий.

30. Като седиш в килията си, бъди усърден в ръкоделието; но заедно с това не изпускай от уста името на Господа, непрестанно Го връщай в своя ум, поучавай се от Него в сърцето си и го хвали с твоя език, като казваш: Господи мой, Иисусе Христе, помилуй ме; или: Господи Иисусе Христе, изпрати ми Твоята помощ; или: Хваля Те, Господи мой, Иисусе Христе.

 

з) Храна.

31. Установи си един (и същ винаги) час (за приемане на храна, и я приемай) за подкрепление на своето тяло, а не за наслаждение.

32. Употребявай най-проста и скромна храна.

33. Яж хляба си в безмълвие и с въздържание, и гледай твоето седене (на масата) да бъде скромно.

34. Не яж до насита.

35. Не бъди алчен и лаком за храна, за да не се възобновят в теб предишните грехове.

36. В сряда и петък не нарушавай поста.

37. Месо въобще не яж.

38. Не отивай в място, където наливат вино.

39. Не бързай за събрания и угощения (обща трапеза).

40. Ако отидеш на някое място, където се приготвя обща трапеза[1], вкуси и въздай благодарение на Бога.

41. Към три чаши вино не прибавяй четвърта, освен поради някоя тежка болест[2].

42. Не протягай веднага ръка към това, което ти се предлага.

43. Ако си млад, не протягай ръката си преди другите; защото това е нескромно.

 

и) Сън.

44. Спи малко и с мярка; и ангелите ще те посетят.

45. Когато си здрав, не сваляй пояса си.

46. Когато лягаш да спиш, не поставяй ръката си вътре (м. б. в пазвата), за да не съгрешиш и без да знаеш.

 

й) Облекло.

47. Ден и нощ не снемай кукула и мантията си, и цялата си одежда, подобно на затворник.

48. Не обличай дрехи, с които би могъл да се величаеш и хвалиш.

49. Пази своите одежди, за да не се окажеш гол в деня на съда сред сонма на другите[3].

50. Не запазвай нищо повече от това, което ти е нужно.

 

к) Собственост, чиято главна черта е нищетата.

51. Нищетата не е нищо друго, освен умереност във всичко, или такова състояние, в което се задоволяваш с малко.

52. Възлюби опозоряването повече от почитта, труда на тялото, повече от покоя, и недостига на вещи (потребни), повече от изобилието.

 

л) Църковно богослужение[4].

53. Църковните дела (грижата за църквата и Богослужението) трябва да бъдат поверявани на мъж, който е верен и се бои от Бога.

54. Щом чуеш клепалото, не се лени и веднага иди в църква.

55. Не изоставяй богослужението, за да не ти послужи това за препъване и да паднеш в мрежата на лукавия.

56. Никак не говори в църква.

57. Не бъди в църква, като на място, където се събира много народ (т.е. за да няма в душата шум и суматоха от помисли).

58. Не погребвай в църквата своя мъртвец (т.е. не се занимавай с мисли как да уредиш своите житейски дела).

 

м) Отношения:

аа) Първо и главно – към аввата, към духовния отец, към старците и въобще към духовно преуспелите.

 

59. Не пристъпвай към никое дело, каквото и да е то, без да се посъветваш с аввата на манастира[5].

60. Пред твоя авва и по-висшите от теб не бъди многословен.

61. Спазвай твърдо това в сърцето си, за да се вслушваш в своя отец; и в теб ще се всели страх Божий.

62. Съвършенството на твоя подвиг е послушанието; добро е за човека, ако той носи игото Господне от младини и служи, и се подчинява.

63. Не бъди непослушен, иначе ще станеш оръдие и съсъд на всякакви злини и неправди.

64. Със смирение и плач проси от своя отец да те наставлява в това, което още не знаеш; и няма да се посрамиш.

65. Помни винаги този, който те укрепява с добри поучения, и се старай да  научиш от него животворни заповеди – и ще прекараш благоуспешно живота си според волята на Господа, както е написано у блажения апостол Павел: за това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко (1 Тим. 4:15).

66. Ако ти искрено си склонил глава под игото на послушанието, изслушвай внимателно какво ти се говори, и после добросъвестно изпълнявай това според цялата сила на заповяданото.

67. Не укривай от своя отец греха, извършен от теб.

68. Учи се всекидневно на добър нрав от по-старшите от теб.

69. Обичай своите духовни отци повече от плътските си родители, защото те се грижат за теб заради Бога.

70. Живей така, че отците на манастира, които са те родили духовно, да се зарадват на твоята слава в сонма на светиите.

71. Грижи се по всякакъв начин, благословението на манастирските старци да почива върху теб.

72. Не откривай помислите си на всеки, а само на тези, които могат да изцерят твоята душа.

73. Не откривай своите помисли на всеки, за да не станеш съблазън за брата си.

74. Към всички бъди приятелски разположен; но не всички имай за съветници.

 

бб) За това как трябва да се отнасяме към другите.

 

75. Старай се да придобиеш това – всички хора да те благославят.

76. Скърби заедно със своя брат, и прояви състрадание към него.

77. Ако някой брат усърдно те помоли да му помогнеш, работи с него целия ден.

78. Преди да приемеш някого за приятел първо го изпитай, и не ставай близък с всеки, и не на всеки се доверявай; защото светът е пълен с лукавство. Но си избери един брат, който се бои от Господа, и с него дружи като брат с брат. А най-добре от всичко е да се прилепим към Бога, като син към баща си; защото почти всички хора с изключение на някои изцяло са се поддали на лукавството.

 

вв) По-съвършените към другите.

 

79. Ако ти си престанал да робуваш на греха, то говори в името Господне и наставлявай тези, заради които се хули Божието име: и се постарай тези мъртъвци, отделени от живия Господ да преустановят своите мъртви дела и отново да се оживотворят, за да се сподобят да получат (неизречената) слава.

80. Не щади своите духовни чеда, когато ги изобличаваш и изправяш; защото от теб ще се търси сметка за тяхната погибел (т.е. ако те се окажат достойни за осъждане на страшния съд).

81. Изобличавай без да щадиш, но със страх Божий. Не гледай на лице, и отлъчвай чрез словото на истината.

82. Ако някой брат дойде при тебе и ти открие своите помисли, гледай на никого да не ги разказваш, но се моли за себе си и за него, та Господ да спаси и двама ви.

83. Не отхвърляй този, който търси вярата в Христа.

84. Не съветвай такъв, който не приема твоите наставления.

85. Не препоръчвай каквото и да било като правило, преди ти сам да го изпълниш на дело.

86. Най-голямото от всички безобразия е да заповядваш на някой да прави това, което самият ти не изпълняваш; защото няма да имаме никаква полза от чуждите дела.

 

гг) Към болните.

 

87. Ставайки всеки ден сутрин, грижете се за болните, които се намират при вас.

88. Посещавай болните и им носи вода.

89. Раздавай на болните в манастира всичко, което можеш.

90. Ако твоят авва ти даде послушание да служиш на болните, грижи се за тях от цялото си сърце, за да получиш двойна награда от Бога, т.е. за послушанието, изпълнено с любов.

 

дд) Към странниците.

 

91. Ако при теб дойде някой брат, макар и не навреме, приеми го с радост, та той да въздаде благодарение на Бога и да не се съблазни.

92. Ако някой брат дойде при тебе, смири се пред него във всичко, окажи му гостоприемство заради Господа, и внимавай да не се възгордееш.

93. Нека твоето лице винаги бъде печално, освен когато при теб дойдат братя-странници: тогава се покажи радостен.

 

н) Взаимно общуване.

94. Бъди скромен във всичките си постъпки.

95. В цялото си поведение и общуване с другите, трябва да постъпваш като бедния и нищия: не се величай, нито, когато водиш беседа, нито, когато пееш химн или хвалебна песен на Бога. И когато се срещнеш с братя, нека твоите думи да са прости.

96. С подрастващи и юноши не води разговори, още повече не създавай дружба с тях; и такива не приемай за съжителство, за да не би дяволът да ви изкуши.

97. С подрастващи въобще не говори; за да не ти бъдат за препънка.

98. Не хващай ръката на стоящия до теб брат и не се докосвай до страната му, без значение дали е по-стар или по-млад от теб.

99. С всички сили страни от хора, чужди на разума и послушанието.

100. Ако обичаш спокойния живот, отбягвай общуването с такива, които се грижат само за суетни неща, и ако случайно попаднеш сред тях, се дръж така сякаш те няма там.

 

о) Събеседване и употреба на езика.

101. Не повишавай (не издавай) глас (в килията мълчи изцяло), освен когато казваш положените по устава молитви.

102. Внимавай и пази езика си (обуздавай езика си).

103. Не говори много, за да не би да те напусне Духът Божий.

104. Прекрасно нещо е да съхраниш мълчание, подражавайки на Господа, Който запазил мълчание без да се съобразява със сана на Ирод.

105. Когато се събереш с други сродни на тебе верни, предпочитай да слушаш и да разбираш това, което другите ще говорят, и също с готовност да изпълниш спасителното. Това ще бъде сто пъти по-добро, отколкото да говориш ти самия.

106. Когато отидеш при някой, имай в сърцето си страх Божий, и пази езика си, за да се завърнеш в килията си съхранил духовния мир.

107. Мъдрият човек добре знае как трябва да говори, преценява, къде трябва да говори и къде да слуша; напротив безотговорният не спазва това и не обуздава своя език.

108. Когато седиш посред братята, не говори много; и ако ги питаш за нещо, кажи го кратко и със смирение.

109. Твоите думи да бъдат сладостни и за назидание. Помни, че от думите произлизат и славата и унижението.

110. Не говори с гняв, но твоите думи да бъдат изпълнени с мъдрост и разум, така както и мълчанието ти. Подражавай на нашите премъдри отци, думите на които винаги са били пълни с мъдрост и разум, също както и тяхното мълчание.

111. Твоят език всякога да следва разума, защото чуждите на разума думи, са като остри и бодливи игли.

112. Избягвай лъжата; иначе тя ще изгони от теб страха Божий.

113. Твоите уста са длъжни всякога да казват единствено истината.

114. Предмет на твоите беседи да бъдат благодеянията на Всевишния Бог; с това ти ще станеш достоен да получиш от Него още по-големи блага.

115. Не разпитвай за (каквито и да било) лоши дела; но дръж своето внимание далеч от тях.

116. Не води празни разговори и не слушай тези, които ги водят; за да не проникне в душата ти тяхното зло.

117. Презри празните разговори за всичко, което е от този свят.

118. Въздържай се доколкото е възможно от шеги и забавни разговори.

119. Не викай и не говори високо и прибързано; защото е писано: този, който умножава словата, не е застрахован от грях (ср. Екл. 10,14).

120. Не бъди дързък и не настоявай на своето (мнение), за да не те обладае злото.

121. Не се кълни нито в сигурното, нито в съмнителното дело.

 

п) При случай на пътуване.

122. Ако по необходимост ти се наложи да отидеш в града, не ходи сам.

123. Когато ходиш за вода, или пътуваш за някъде казвай си на ум псалмите и размишлявай върху тях.

124. Когато пътуваш с братя, бъди на известно разстояние от тях, за да запазиш мълчание.

125. Ходейки по пътя не се обръщай нито надясно, нито наляво, но си казвай псалмите с внимание и се моли в ума си на Бога. След това, където и да се наложи да останеш, не разговаряй с жителите на това място.

126. Не стой сред множество от светски хора; но не подражавай и на фарисея, който  правил всичко на показ.

127. Не позволявай на жена да се приближава до теб и не допускай да влезе в твоето жилище, защото след нея иде буря от помисли.

128. Не яж заедно с жена, и никога не се сприятелявай с юноша.

129. Когато се случи да нощуваш някъде, гледай, да не се покриваш с една и съща завивка заедно с някой друг.

130. Не лягай на една рогозка с някой, който е по-млад от тебе.

131. Двама да не спите на една рогозка заедно, освен по крайна нужда. Без значение дали това е твой отец или брат, и това допускай с голям страх.

132. Не се заседявай в манастирските гостни.

 

Б) За устроението на вътрешния живот.

а) Изходно начало на духовния живот – ревността.

 

133. Бъди ревностен за придобиване на добродетели, за да не допуснеш в себе си нерадението.

134. Страхувай се да не се охлади Божествената любов в теб.

135. Не се отвръщай отново от добрите дела, към които си пристъпил.

136. Не напускай пътя на твоето уединение.

137. Не изоставяй трудовете, които носиш заради добродетелите – за да не станеш ленив и нерадив, и да не съгрешиш в последния час; но обичай Господа до самия си край, и ще получиш милост.

138. Както развалините извън града служат на всички като сметище за всякакви нечистотии, така и душата на този, който лениво и вяло прекарва своя уединен живот, става обиталище на всякакви страсти и греховни нечистотии.

 

б) Правило на живота – следване на Божията воля чрез заповедите.

139. Ако ти си се отдал на Бога, спазвай всички Негови заповеди, и извършвай усърдно това, което ти се дава като послушание, не пренебрегвай нищо; защото, ако си помислиш да пропуснеш нещо, то няма да ти се простят и твоите предишни грехове; ако пък твърдо решиш да изпълняваш всичко до самата си смърт, то бъди уверен, че предишните твои грехове вече са простени.

140. Твоите мисли трябва да бъдат постоянно заети с божествените заповеди, които и се старай да изпълняваш с всички сили, не пренебрегвай нито една, за да не би твоята душа да стане обиталище на всякакви нечистотии.

141. Ако пристъпиш към някакво дело и не видиш Божията воля над него, за нищо на света не го довършвай.

 

в) Целта – Божията слава.

142. Старай се всячески да се прославя чрез теб твоят Отец, Който е на небесата (Мат. 5:16).

 

г) Спомнянето като стимул и опора на ревността.

аа) За монашеския обет и първоначалната пламенност.

 

143. Не отстъпвай от Бога заради тленни неща; но помни, какво си обещал, когато в теб е горял огънят на твоя стремеж за отдаване на Бога.

144. Старай се да не забравяш значението на твоята одежда, с която си бил облечен в началото; помни и за сълзите на твоето покаяние, които тогава са били проляти от теб, - и веднага се отърси от тайно прокрадващите се скверни помисли, за да не би те да се превърнат в явни дела.

145. Постоянно принасяй искрено покаяние и няма да се предадеш на нерадение и леност.

 

бб) За образцовите ревнители.

 

146. Не взимай пример от този, който е по-немощен от теб, но от този, който е по-съвършен.

147. Нека ти бъдат за пример тези, които са възлюбили Господа от цялото си сърце и постоянстват в добрите дела; не се срамувай да искаш от тях уроци за живота, защото те са съвършени в добродетелите.

148. Не подражавай на тези, които се грижат само за светски удоволствия, в противен случай няма да имаш успех в нищо; но ревнувай по тези, които заради Господа са се скитали (и скитат) по планини и пустини (Евр. 11, 38), за да дойде върху тебе сила отгоре.

 

вв) За обещаните блага.

 

149. Ако изпълняваш всичко, което е заповядано, ще получиш наследство, каквото око не е виждало, за което ухо не е чувало и човешко сърце не е помисляло (1 Кор. 2:9).

150. Употреби светлината на познанието за това, да се сподобиш да бъдеш сред рода на праведните, докато още има време.

 

гг) За смъртта и съда.

 

151. Не забравяй, че твоята младост е отминала (силите ти са се изтощили), а немощите са се увеличили, и вече е много близко времето на твоята смърт, когато ще трябва да даваш отчет за всичките си дела, и знай, че там нито брат ще може да откупи брата, нито баща да избави сина си.

152. Винаги помни смъртта и никога не изпускай от мислите си страшния съд; ако така постъпваш, никога няма да съгрешиш.

153. Винаги мисли и си казвай, че всеки ден за теб е последен – и никога няма да съгрешиш пред Бога.

154. Всеки ден си казвай, че ти е останал единствено този ден на този свят – и ще се предпазиш от грехове.

155. Превърни килията си в тъмница, като си мислиш, че за теб всичко вече е свършило и всеки момент ще удари часа на твоето заминаване от този свят.

156. Внимавай над себе си, за да не бъдеш отхвърлен в бъдещия век. Горко на нерадивите, защото се приближава краят и няма да имат помощник, нито надежда за спасение.

 

д) Благодатната Божия помощ и нашите усилия и подвизи като причина за успеха.

аа) За Божията помощ, изпросвана в молитва.

 

157. Нека нашият Господ Иисус Христос да ни дарува помощ, за да извършваме всичко за Негово благоугождение и слава.

158. Преди всичко се упражнявай в непрестанна молитва и винаги благодари на Бога за всичко, което става с теб.

159. Старай се постоянно да се молиш със сълзи на очи, та Бог да се смили над теб и да снеме от теб ветхия човек.

160. Не преставай да проливаш молитвени сълзи – и Бог ще се смили над теб и ще облекчи всичко, за което скърби твоята душа.

161. Ако искаш да благоугодиш на Бога, отдай се напълно на Господа Иисуса Христа, и Той ще те избави и ще те защити.

 

бб) Лични подвизи и усилия.

 

162. Старай се да извървиш следващите, предлагани от мен подвизи: труд, нищета, уединение, лишение и мълчание. Те ще те направят силен, а смирението ще ти донесе прощаване на греховете. Смирението пък се заключава в това, човек да се счита за грешен и да смята, че не е извършил нищо добро пред Бога; да бъде усърден в мълчанието и да не зачита себе си за нищо; да не упорства пред никого, настоявайки на своето мнение; да се отрича от своето мнение; да се отрича от своята воля, да гледа в земята, и пред очите си винаги да има смъртта, да страни от лъжата, да не празнослови, да не противоречи на настоятеля, търпеливо да понася обиди, и да принуждава себе си добродушно да претърпява всякакви трудности и скърби. Постарай се, брате, да спазваш тези правила, за да не бъде живота ти безплоден.

163. Да отхвърлим всичко, което разленява нашата плът; нека ценим слабо този живот, за да живеем в Бога, Който в деня на страшния съд ще потърси от нас сметка, дали заради Него сме гладували, търпяли жажда, голота; каели ли сме се от дълбините на нашето сърце, изпитвали ли сме сами себе си, дали сме достойни за Бога. И тъй, нека сме прилежни в покаянието и помненето на греховете, за да намерим Бога; да презрем плътта, за да спасим нашите души.

164. Избери за себе си труда, и той, заедно с поста, молитвата и бденията, ще те избави от всяка сквернота, защото телесният труд допринася за чистотата на сърцето, а тя прави така, че душата да принесе обилен плод.

165. Обичай милосърдието, облечи се във вярата; не допускай сърцето ти да замисля някакво зло, но го принуждавай да въздава за злото добро; търси доброто и мира и бъди ревностен за всяко прекрасно дело.

 

е) Устроение на душата, обуславящо успеха.

аа) Пребъдването в Бога със страх, с бодрост и внимание и с отвръщане от греха и смъртта.

 

166. Твоята душа да бъде по всяко време с Господа, а тялото ти пък, нека бъде на земята, като някаква статуя.

167. Стой винаги праведно пред лицето на Господа.

168. Страхът Божий всякога трябва да бъде в сърцата ни; също и помненето на смъртта, и отвращението и неприязънта към света и всичко световно.

169. Умирай всеки ден, за да живееш; защото който се бои от Бога, той ще живее вечно.

170. Непрестанно бодърствай, за да не изпаднеш в леност и нерадение.

171. Отхвърли от себе си всичко мирско, като го възненавидиш; в противен случай то ще те отдели от Бога.

172. Ненавиждай всяко нещо, което вреди на душата ти.

 

бб) Търпението.

 

173. Каквото и да правиш, прави го с търпение, и Бог ще ти помогне във всичките дела, и във всичко, каквото и да ти се случи.

174. Внимавай да не изпаднеш в малодушие.

175. Бъди благодушен във всичко, което правиш по Божия воля.

176. Не унивай от помислите, които те нападат в килията, знаейки, че Господ няма да забрави нито един твой труд, направен заради Него: това ще ти послужи за преуспяване и Божията благодат ще ти помогне.

177. Истинското мъжество е всъщност твърдост в истината и противене на врага: когато ти не отстъпиш пред него, той ще отстъпи пред теб, и повече не ще те безпокои.

 

вв) Сърдечното съкрушение и плача.

 

178. Скърби ден и нощ за своите грехове.

179. Запали светилника си с елей от сълзи.

180. Непрестанно плачи за греховете си, като че да имаш мъртвец в килията си.[6]

181. Твоето лице винаги трябва да бъде печално, за да се всели в теб страх Божий.

182. Смятай се за нищо; и се предавай на плач за своите грехове.

 

гг) Смирението.

 

183. Възлюби смирението, и то ще покрие всичките ти грехове.

184. Бъди смирен през целия си живот и прилежен във всичко, което е добро.

185. Този, който е по-немощен от теб в добродетелите, считай за равен на себе си; равният пък на теб, почитай като силно превъзхождащ те в съвършенството.

186. Не завиждай на този, който се е отправил към върха; но по-добре е да считаш всички хора за по-издигнати от теб, за да бъде с теб Сам Бог.

187. Не дружи с горди, но със смирени (това е за подражаването и приятелство).

188. Бъди във всичко смирен – в осанката, в одеждата, в седенето, в стоенето, в походката, в постелята, в килията и във всичко останало.

189. Ако започнат да те хвалят за твоите дела, не се радвай и не се услаждай от това: укривай добродетелите си, колкото можеш; не си позволявай да говориш за тях на когото и да било, и всячески се старай, хората да не те хвалят.

190. Страхувай се да не станеш известен заради някое от делата си.

191. Ако някой те укори без вина в някакъв грях, смири се и ще получиш венец.

192. Приучи се да казваш винаги: прости ми, и ще придобиеш смирение.

193. Привикни във всички случаи, по всяко време и на всеки брат да казваш: прости ми. Защото ако всеки път произнасяш тези слова, то скоро ще достигнеш смирението.

194. Бъди готов при всяка (изобличителна) дума, която чуеш, да казваш: прости ми; защото такова смирение премахва всички вражески козни.

195. Знай, че смирението се заключава в това, да почиташ всички хора като по-добри от теб. Твърдо дръж в ума си, мисълта за това, че си виновен в много грехове; дръж главата си наведена надолу, и езикът ти нека винаги да бъде готов да каже на този, който ти нанесе обида: прости ми, господарю мой! Нека смъртта бъде за теб постоянен предмет за размисъл.

196. Обичай трудовете, подчинявай се на всички, дръж устата си затворени – и ще достигнеш смирение; смирението пък, ще доведе до прощаване на всички твои грехове.

197. Преди всичко, не считай себе си за нещо особено – и това ще породи в теб смирение; смирението пък, ще породи знание (опитност и здравомислие); знанието – вяра; вярата ще роди упование; упованието – любов; любовта – послушание, а то накрая ще роди неизменно постоянство и твърдост в добродетелта.

 

ж) Подвига на борбата с греха.

аа) Преди всичко с помислите.

 

198. Прогонвай далеч от себе си лошите помисли, като се уповаваш на Бога; и Той ще те покрие с десницата Си.

199. Не следвай всеки свой помисъл.

200. Не изпълнявай своите помисли и пожелания.

201. Внимавай, и не допускай твоя ум да се увлича от спомена за предишните ти грехове, за да не би те отново да се възобновят в теб.

202. Не задържай в ума си грехове, извършени някога от тебе, за да не би те отново да се възстановят. Бъди уверен, че те са ти простени още тогава, когато си се обърнал към Бога с покаяние, не се съмнявай в това.

203. Не си припомняй удоволствията, на които си се предал по време на своето нерадение, и не започвай разговор за тях, казвайки: аз направих това, или нарушихтова; защото може да ти послужи за препъване.

204. За страстите, на които си робувал в света, съвсем не си спомняй, да не би отново похотта към тях да се възбуди, и това да ти послужи за съблазън.

 

бб) С различните нечисти пожелания.

 

205. Апостол Йоан помества всички човешки похоти в три неща, като казва:  Всичко, що е в света е похот на плътта, похот на очите и гордост житейска (1 Йоан 2:16). Похотта на плътта е пресищането на стомаха с много и различни ястия, което е последвано от блудното оскверняване; похотта на очите има за свой предмет материалните блага, при придобиването на които окото или се превъзнася, или пък влага в сърцето нечисти помисли. Гордостта е светската любов към шумната слава (високо самомнение, самохвалство, и жажда за похвала от другите), която засяда в нашите умове по причина на някакви суетни и преходни външни достойнства.

206. Избягвай користолюбието и непослушанието, най-вече преяждането, за да не се оплетеш в мрежите на своите похоти, защото те пропъждат Божия страх от сърцето и срама от лицето, като предават този, който им е подвластен на низки и срамни дела, и го отчуждават от Бога.

207. Съблечи от себе си дрехата на гневливостта и се облечи в кротост, отхвърли развратеното око и си вземи око просто (детско, чисто).

208. Отдалечи се от гнева и се пази от похотта, както и от всякакви греховни пожелания.

 

вв) Борба със сластолюбието.

 

209. Сластолюбивият човек, който търси само удоволствия, не е годен за никаква работа.

210. Не бъди сластолюбив; защото такива Бог не слуша.

211. Ненавиждай и тялото и неговите утехи, защото те са изпълнени със зло.

212. Изнурявай така своето тяло, че то да изглежда като тяло на болен.

 

гг) С гнева и неговите производни.

 

213. Ако те нападне гняв, бързо го премахни по-далеч от себе си и ще бъдеш радостен през целия си живот.

214. В никакъв случай не се сърди на някого, и на всички прощавай.

215. Ако някой неправедно те укори, не се разгорещявай.

216. Бъди мъдър и затваряй устата на тези, които говорят лошо за тебе с мълчание.

217. Не се учудвай, ако някой говори за теб лошо, защото това е една от хитростите на нашите най-зли врагове, с която те полагат пред човека препънки, та той да не узнае истината.

218. Не се гневи лесно и не бъди злопаметен към този, който те е разгневил.

219. Ако някой те оскърби, не изпитвай към него неприязън, но си кажи: аз съм достоен за това, всички братя да ме презират.

220. Не роптай и не наскърбявай никого.

221. Не отвръщай на злото със зло, нито на оскърблението с оскърбление, защото с тези неща Сам Господ те смирява, виждайки, че ти не смиряваш сам себе си.

222. Нека и младите и възрастните се молят; да не бъде допуснато да попаднат под робството на гнева.

223. Този, който полага и другата си страна на ударилия го по едната е радостен в своето оскърбление. Нашият Господ Иисус Христос никога няма да го остави, защото Той е благ и помага на тези души, които претърпяват всичко заради Него, и Го търсят, като им изпраща сила и мъжество, докато те не се успокоят (от страстите). И тъй, радвай се, когато срещаш скърби и смущения; защото след тях следват сладки плодове.

224. Не се страхувай от човешките хули.

 

дд) С другите нечисти движения на сърцето, пречещи на успеха: с осъждането.

 

225. Ако видиш, че някой брат съгреши, не го презирай, не се отвръщай от него, и не го осъждай; за да не паднеш сам в ръцете на твоите врагове.

226. Не прави на никого зло и никого не осъждай.

227. Не наддавай ухо да слушаш лоши неща (за другите); но бъди снизходителен и жалостив към хората и ще бъдеш жив.

228. Не осъждай никого; защото в това е твоето падение.

229. Не укорявай брата си, дори ако го видиш да нарушава всички заповеди, за да не паднеш ти самия в ръцете на своите врагове.

230. Не осъждай никого от смъртните, за да не би Бог да се погнуси от твоите молитви.

231. На никого не изтъквай недостатъците му, по каквато и да е причина.

232. Никого не укорявай, заради немощите му.

 

ее) С тщеславието и самомнението.

 

233. Когато правиш милостиня, не го прави на показ.

234. Ако се подвизаваш духовно, не се хвали с това.

235. За добрите дела, които ти възнамеряваш да извършиш, не говори на никого отнапред, а просто ги направи.

236. Когато извършиш някакви добродетели, не се превъзнасяй и не говори: аз направих това и това; защото ако така постъпиш, не си мъдър.

237. Не бъди славолюбив и самохвален в сърцето си, като казваш: аз направих това и това, в това и това преуспях. В такива помисли диша тщеславието, и този, който е пропит от тях е вече жилище на нечистите духове.

 

жж) С човекоугодничеството и лицемерието.

 

238. Не изоставяй Божията воля, за да изпълниш волята на хората.

239. Не нарушавай Божиите заповеди заради човешка дружба.

240. Не бъди лицемерен или прикрит, още повече лъжец.

241. Не бъди праведен само пред хората, но бъди мъдър в самия себе си, кротък, добродушен, търпелив, ревностен, човеколюбив.

 

зз) С гордостта.

 

242. Не се превъзнасяй със своите дела, каквито и да са те.

243. Не се превъзнасяй в своята гордост и не се хвали.

244. Прогони далеч от себе си гордостта, а твоя ближен и всички хора почитай като по-добри от теб.

245. Няма по-голямо безчестие, от това да причиниш някому скръб и да се превъзнесеш над другите.

246. Не считай себе си за мъдър, защото твоята душа ще се превъзнесе от гордост, и ти ще паднеш в ръцете на своите врагове.

247. Не считай себе си за всезнаещ и мъдър (т.е. не казвай: и сам зная, и сам мога); за да не пропадне твоя труд, и да не би твоят кораб напразно да е плавал дотук.

 

Заключение

 

248. Който не изпълнява всичко написано, той ще разгневи Бога. Аз, Антоний, ти казвам истината. И тъй, вслушай се в моите думи и ги положи в сърцето си; и знай, че с тези заповеди аз те предавам на Твореца. Ако ги спазиш – ще се радваш с всички ангели, а на  всички зли духове ще причиниш скръб. Ходи в тези заповеди; и Бог ще бъде с теб и Неговите ангели ще те съпътстват; а душата ти ще се изпълни с благоухонието на светиите и твоето лице ще възсияе със светлината на блажените. И ти ще станеш храм на Бога, както и всички светии; и ще срещнеш накрая Господа с веселие и радост, и ще чуеш онзи глас, който ти казва: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат. 25:21).

249. Не отстъпвай нито от едно от тези наставления и нашият Господ Иисус Христос ще ти дарува покой, и ще свършиш в мир делото, към което си пристъпил. Нашите отци са били съвършени, и тези, които са им подражавали, са достигнали съвършенство.

250. Ако към казаното искаш да прибавиш нещо друго добро, прибави; и непрестанно възнасяй благодарност към нашия Господ Иисус Христос.

251. Всяка нощ обливай със сълзи леглото си, напоявай с тях своята постеля и смирявай себе си пред Господа, за да изглади твоите грехове и да те обнови, да ти помогне в извършването на добрите дела, и да ти даде Своето вечно царство. Нему подобава хвала, чест, слава и поклонение, с всеблагия Отец и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.


 


* Дотогава работата се извършвала под навеса, или в преддверието, които по някога се наричали  външна килия.

** В манастира на св. Сава бие камбана един час преди утринната служба и всички монаси правят в келиите си определените 1500 поясни и 150 земни поклони с Иисусовата молитва.

[1] Т.е. когато някой събирал и нагостявал всички отшелници при църквата.

[2] Това се отнася не за килията, а за общите трапези. Гроздовото вино, обикновено приготвяно домашно.

[3] С това се внушава, че трябва да се живее така, както одеждата задължава.

[4] Отшелниците са живеели разпръснати из пустинята; сред пространството, заемано от техните килии, имало църква, където се събирали на обща молитва. За нея се грижел човек, избран от братята. Макарий Велики, върнал се веднъж в скита след посещение при св. Антоний, в отговор на въпрос за това какво им заповядва великият авва, казал: не е хубаво, че у нас няма приношения, т.е. св. Литургия. Тогава побързали да направят църква. Това е един пример, който показва как св. Антоний устройвал живота на отшелниците.

[5] Отшелниците живеели отделно един от друг, но цялото им разпръснато поселение било нещо единно, и имало един глава, каквито били напр. двамата Макарий и Амон в скита, в килиите и в Нитрия.

 

[6] На друго място: както плаче този, в дома на когото има мъртвец.

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1