Ваше Високопреподобие, какво мислите за състоянието на Вселенското Православие в наше време?
Нашата Православна Църква с общи сили се старае да изпълни заповедите на Светото Евангелие. Ние всички се нуждаем още от сериозна работа над своя вътрешен човек. Всеки лично трябва да изповяда, че той е страстен, тогава благодатта на Светия Дух ще ни излекува от тези душевни и телесни страсти. А хората търсят утеха не в придобиването на благодатта на Светия Дух, а в страстния, греховен живот и в удоволствията на нашия век. Но бъдещето на света, преди всичко на XXI-ви век, това е Православната Църква.
В края ще стане битка между Православната Църква и антихриста. Всички останали ереси, разколи, прелести, идолослужения ще изчезнат. Всичко това ще отиде настрани, защото всичко това е лъжливо и прелестно и не може да пребивава постоянно. Ще се срази Иисус Христос с антихриста, и ще победи Христос! Краят на апокалипсиса - това е съкрушителната победа на Православието над греха. Когато знаем края на апокалипсиса, знаем буквата Омега, тогава не ни интересуват предходните букви, ние трябва да обръщаме внимание на края, на победата на Христа.
Какво е Вашето отношение към икуменизма? Какво ще посъветвате хората, които, виждайки всеобщото отстъпление, отиват в горите, катакомбите?
Икуменизмът е най-голямата ерес, която някога е съществувала. Нашата Църква е Вселенска, всемирна, но не е икуменическа. Аз не се съмнявам, че в Православието се съдържа цялата истина. За това вече две хляди години говорят всички свети Отци. Ние нищо не сме измислили ново, ние повтаряме това, на което са ни научили светите Отци. Но е необходимо да останем на своето място, а не да бягаме в пещерите, горите и катакомбите. Необходимо е да изповядваме Христа и да не се срамуваме да кажем истината от страх да изгубим мястото си или живота си.
Твърдо да пребъдем на своето място, да не се засрамим и да не се уплашим от хората! Ние трябва да обичаме хората, но в никакъв случай не да се боим от тях. Ние трябва да се боим само от Бога и от неразкаяния грях. Нека да стоим на онова място, където ни е поставил Господ, където ни е поставил Духът Светий! С нашите дела, думи, живот ние трябва да изповядваме Христа, колкото и пъти това да е необходимо. И сме уверени, че Духът Светий ще извести човека с добро произволение(воля) за истината. Хората жадуват за високото и по-доброто, и ние сме длъжни да го даваме на хората. Светият дух говори чрез нас за това, от което се нуждаят хората. Истината ще ни освободи от всяка прелест и от всяка страстност, ще просвети човешкия ум и ни направи причастни на благодатта.
Хората в света неправилно разбират духовността, съчетават я с другите религии. Извън Православието не съществува духовност, извън Православието не съществува изцеление на страстите, извън Православието не действа Светият Дух. Това не са просто строги изрази, това не е наше лично мнение, това е истина и ние не се срамуваме да изповядваме Православието. Няма значение, колко сме (семейството на Ной в ковчега е било немногочислено) - има значение само, че ние съдържаме цялата истина. Това е голяма чест за нас, че ние със своите грешни устни изповядваме тази истина. Само в този случай, ако ние останем верни на Православието и винаги изповядваме Христос, заблудилите се ще се върнат в стадото с Единия Пастир. Но, ако ни видят разединени и ако ние изповядваме икуменизма и глобализма, то еретиците никога няма да разберат истината и няма да станат православни.
Православните трябва да понасят свята борба смирено и тайно (тук се има предвид православното разбиране, че всеки кръстен в Православие води духовна борба, с цел спасение на душата си) , молейки се за целия свят.
Светият Дух сам просвещава сърцата на неправославните. Не ние трябва да вървим към тях, а те към нас. Жадният търси извора, а не изворът жадния, но всеки жаден върви към чист извор, а не към яма с тиня. Когато дойде при нас човек, ние в никакъв случай не трябва да се срамуваме да изповядваме Православната си Вяра. Ако ние се засрамим да изповядаме Христос и Православието, благодатта на Светия Дух ще си отиде, аз зная това от горчивия опит на много хора. Ние няма да бъдем варени, няма да бъдем топлохладни - ще бъдем нито студени, нито горещи. Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си (Откр. 3, 15-16). Ако ние се срамуваме да изповядаме истината, то сами не се явяваме просветени, а сме болни. Не може болният да изцели болен. Благодатта на Светия Дух не е затворена вътре в нас, тя не е затворена птичка, затова ако не изповядваме Христа, благодатта си отива. А ако тя си отиде, то човек трябва горчиво да плаче, както е плакал Петър. И не е свойствено на мъдрия да съгрешава два пъти.
Евангелието говори за любовта, която е плод на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие. (Гал. 5, 22). Без истината, която се явява Православието, никога няма да придобием любовта. Истината, справедливостта, любовта, целомъдрието ще ни бъдат подадени в дар от Светия Дух, за да знаем, каква любов е евангелската, безстрастната, съвършенната, тази любов, с която ние сме длъжни да обичаме Бога и хората".
Много от поклонниците, които идват на Света Гора, остават с впечатление, че монасите имат помежду си национални разделения. А нали апостол Павел казва, че в Христа „няма вече ни иудеин, ни елин” (Гал. 3:28). Какво е Вашето мнение по този въпрос?
Национализъм, расизъм... това са ереси за Православието. В миналите векове ги е осъдила нашата Вселенска Църква, и в това е истината, и тя се приема от всички православни, но на дело сега всички са страстни, и докато не достигнат безстрастие и истинска любов помежду си, те постарому негласно ще се разделят по националност.
Което и съществува сега. Аз съм грък, той - е руснак, онзи - е българин, другият - е румънец; разделението действа вътре в нас, това действително е така и ние се каем за това. И ние желаем да достигнем състоянието на безстрастие, тогава и тази страст ще престане да действа в нас и националният проблем на Света Гора ще изчезне. Тогава ние всички ще станем просто Светогорци, и няма да има значение, къде си роден и от какъв произход си. Ние всички сме светогорци! На Света Гора живеят монаси от целия православен свят. Света Гора - това е малък рай. А в рая няма да има национално разделение на руснаци, гърци, американци, румънци и българи. Там ще пребивават спасените раби Господни. Апостол Павел, когато казва, че в Христа Иисуса „няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” (Гал. 3:28), той говори за състоянието на безстрастие, защото сам е имал безстрастие. И в такова състояние е възвестявал истината.
В XX-ти век страстта на националното разделение е станала трудно изцелима, тъй като е имало много войни между народите. Войните са станали основа за вътрешна неприязън между гърци и българи, гърци и турци, гърци и италианци. Хората четат книги за миналото, спомнят си страданията, които са претърпяли техните роднини, и тези спомени поддържат враждата. Но ние, бидейки православни, трябва да преодолеем това, и тогава ще вдъхнем въздуха на Светия Дух. Защото православният расист - е страстен човек, намиращ се в прелест. Такъв човек не обича ближните си, но ги осъжда, дели на категории и поставя в тесни рамки. Духът Свети идва - и си отива, не се упокоява в такъв човек.