Проф. Дворкин, неопетдесятниците протестанти ли са?
Абсолютно е неправилно и некоректно да наричаме неопетдесятниците протестанти. Всяко религиозно движение и вероизповедание има право само да определи своите граници. Протестанти са лютераните и калвинистите, презвитерианите и реформираните църкви, също така Англиканската църква по множество признаци. Но в собствен смисъл тези наричаме протестанти, които са присъствали в Райхстага през 1555 г. и са изразили там своя протест. Това са протестантите. Лютераните в 1960 г. приемат Берлинската декларация, в която заявяват, че петдесятниците (говорим даже не за неопетдесятниците, а за класическото петдесятничество) нямат никакво отношение към протестантизма. И до ден днешен лютераните настояват на това. Ако самите протестанти тъй считат, то ние сме длъжни да уважаваме тяхната гледна точка. И така, когато неопетдесятниците наричат себе си протестанти това е лъжа и те въвеждат в заблуждение хората.
В България неопетдесятниците и техни лидери са завели дело срещу православна богословка, задето ги наричала тоталитарни секти и коментирала методите им като опасни за личното и обществено здраве.
Що се касае до това дали можем да ги наричаме секта в юридическия смисъл, то трябва да поясним, че такъв термин като секта не съществува както в руското, така и в българското законодателство. Съответно няма как да бъде заведен пред съда човек, заради употребата на тази дума – секта, тоталитарна секта – това е богословски и социологически термин, това е изразяване на мнение, а за мнение не съдят. Изразяването на мнение и религиозната критика е неотменимо право на съвестта, нейна свобода и право да участва личността в религиозна дискусия. Така е и от обратната страна – на сектата също никой няма право да й забранява да изрзява мнение. Ще приведа парадоксален пример. В Русия има един вече анатемосан бивш свещеник, който след анатемосването заяви, че най-голямата тоталитарна секта е Руската православна църква. Това, естествено, е смешно. Но Руската православна църква не го даде под съд. Щом той така говори, значи това е неговото мнение и има право на него. Ние руските православни християни уважаваме свободата, дори и на тези, на които е наложена църковна анатема. Когато сектите постъпват по другия начин като дават под съд тези, които ги наричат секти, това само показва колко са те с тоталитарен манталитет всъщност – противници на свободата на съвестта, словото и изразяването на възгледи.
Самият иск срещу богословката, за която ми разказахте, показва техния тоталитаризъм.
И у нас в Русия имаше подобни случаи. Свидетелите на Йехова завеждаха дела, заради това, че в средствата за масова информация са наричани секта. Този процес се проведе в Петербург и съда заяви, че законът не преследва за употреба на такъв термин и че Свидетелите на Йехова справедливо са охарактеризирани с него. Неопетдесятниците също опитаха с подобни искове в Сибир, в последните два процеса сам приех да участвам. Съдът защити свободата на словото във всеки от тези случаи. С тези процеси сектите не демонстрират нищо друго, освен това, че сами са против свободата на словото и не търпят чуждо мнение
Макар, че не съм специалист по сектознание, но като човек, който неколкократно е посещавал неопетдесятни сбирки, мога да споделя, че поразително си приличат практиките и маниера им с тези на някои класически тоталитарни секти с източен произход – гуруизъм, методи за зомбиране на последовтелите и промивка на съзнанието. Вие, като сектовед, имате ли такива наблюдения?
Съвършено вярно е това. Контролът и манипулацията на съзнанието е един много съществен признак за тоталитарна секта, независимо каква е тя по произход – източна, психологическа, педагогическа или псевдохристиянска. Конкретно неопетдесятниците, когато провеждат своите така наречени хваления (припадъците, лежането по земята, екстатичните изстъпления) много наподобяват това, което се нарича киртана от последователите на Кришна съзнание. По същество си имаме работа с трансформиран шаманизъм и примитивни религиозни практики, чиито духовен източник ни е пределно ясен.
А в Русия как е решен този въпрос и решен ли е въобще? В какво се изразява общественото противодействие срещу тези секти?
Естествено ние сме длъжни на първо място да разкриваме пред хората сериозността на тази опасност и за какво става дума всъщност. Защото има една такава теза: „Никой не отива в секта, но сектата е тази, която го придърпва” – чрез лъжи, чрез скриване на информация, чрез недобросъвестна реклама. Ако мнозина знаеха какви са действителните цели и методи на сектата, какво ще загубят, присъединявайки се към нея, значително биха намалели и шансовете на сектата да ги привлече. Но това е една страна само от целия проблем – усилията хората да не попаднат в секта и превенцията в тази насока, защото сектите са наистина много и бързо се видоизменят. Може би, основното и най-главното е да познаваме своята бащина вяра, децата от малки да бъдат възпитавани в основите на традиционното вероизповедание. Когато те познават вярата си, тогава и опасността да се присъединят към някоя секта е много по-малка. Да направим аналогия: В полицията има специалисти по фалшиви банкноти. Те се занимават с разните начини за фалшификация, но главното, което изучават не е това, ами оригиналните банкноти. Познавайки добре оригинала, бързо и лесно ще разпознаят фалшификата. Сектата винаги е фалшификат, сгрешен детайл или основен елемент. Познавайки основите на своята вяра и култура, хората ще могат леко да открият разликата, която предлага сектата, тя ще им се набива просто пред очите.
Как гледате на участието на държавни органи в сектоозаптяващи процеси?
Несъмнено, що се касае до тоталитарните секти, държавата трябва активно да участва и контролира процесите. Но държавните механизми са тежки и неповратливи. За да се създадат работещи юридически механизми, е необходимо да мине доста време. Но този градивен процес на създаването им може да започне със сериозно обществено противодействие. Знаете че, политиците обикновено нищо не предприемат, ако не се настоява и изисква от тях. За да започнат да действат, трябва да настояваме. Това е съвсем нормална закономерност в Гражданското общество. В такова общество хората не са седнали да чакат, за да видят какво за тях ще направят политиците, а познават и отстояват своите права и интереси. Това е сложно. За да се осъществи са нужни и време, и енергия, и целенасочени усилия Не става от само себе си. Но започнат ли хората да работят за него, непременно ще има промени, така че държавата да изработи възможно най-добрите механизми за защита от тоталитарни секти. Необходима е солидарност.
Благодаря за добрите думи и отделеното време. Дано те събудят съвести.