В годините Църквата като институция винаги е била стожер на българщината и на българските интереси, на българския народ, заяви в интервю за БТА митрополит Дометиан Видински.

В трудни времена БПЦ е подкрепяла благородните инициативи на народа. Но последните години на прехода тя влезе в единоборство. Регистрираха се стотици секти, което не биваше да се случи в този размер, защото сектите влязоха в духовната нива на българския народ. Затова и мисля, че нелогично бе точно сега държавата да извади тези досиета, коментира митрополит Дометиан.

Защо медиите, които са четвъртата власт в държавата и то справедливо, не приканите тези "приятели", "другари" от ДС, които са ни вербували, които са идвали при нас - те да говорят, попита той. Митрополитът каза, че Светият Синод на Българската православна църква ще има свое поредно заседание по повод изнесените данни от Комисията по досиетата и тогава ще вземе и окончателно решение какво точно ще се предприеме.

Въпрос: Измина повече от месец от обявяването на данните от Комисията по досиетата, какво очаквате да се случи в БПЦ след тези разкрития?

Отговор: Светият Синод ще има свое поредно заседание по повод изнесените данни от Комисията и тогава ще вземе и окончателно решение какво точно ще се предприеме. Като Видински митрополит съм се подчинил на последното Решение на Св. Синод, според което митрополитите трябва да предадем в Синода списък с имената на свещениците, заемащи ръководни постове в епархиите, които ръководим, подлежащи на проверка от Комисията.

Още първите дни на февруари аз лично, заедно с Величкия епископ Сионий, мой викарий, сме изготвили и изпратили този списък, включващ 63 имена на свещеници - председатели на църковни настоятелства, архиерейски наместници, заемащи ръководни длъжности и на игумените от епархийските манастири. Не бихме си позволили да противоречим на изискванията на Закона, тъй като сме и граждани на държавата и трябва да сме лоялни към нейната власт. Според думите на апостола - от Господа е дадена добрата власт за поощрение и милост, а лошата - за изпитание. Каквото и да е последващото становище на Светия Синод по този казус, то аз ще се подчиня в действията си и ще се съобразя с решенията му.

Въпрос: Ще пострада ли авторитетът на БПЦ след тези разкрития?

Отговор: След 20 години преход едва ли сега трябваше да излезе на повърхността този дирижиран скандал в БПЦ. Вероятно това е политика на определени сили в страната и за тях Църквата е трън в очите. И сякаш тези "зли сили" искат да докажат, че православието им пречи.

В годините Църквата като институция винаги е била стожер на българщината и на българските интереси, на българския народ. В трудни времена е подкрепяла благородните инициативи на народа. Но последните години на прехода тя влезе в единоборство. Регистрираха се стотици секти, което не биваше да се случи в този размер, защото сектите влязоха в духовната нива на българския народ. Затова и мисля, че нелогично бе точно сега държавата да извади тези досиетата. Защото Българската православна църква имаше най-висока репутация сред институциите в България, а сега тя е спаднала с 11 процента и някои дори се хвалят с това. БПЦ в годините е имала възход и падение. Но ние гледаме на Църквата не като на една светска институция, която е нещо временно и негодно. А на нещо, което в годините е имало възход и падение. И тя по нашите разбирания, в нашето верую Църквата Христова е невеста Христова и тя е свята и непорочна. Така че, ако има нещо, което предава слабости или нарекания, то е следствие на нашето недостойнство, на недостойнството на расоносците в един или друг смисъл. Големият руски философ Николай Бердяев неслучайно бе написал в знаменателното си творение: за достойнството на християнството и за недостойнството на християните.

Въпрос: Как все пак се стигна до това уважавани митрополити да имат досиета в ДС?

Отговор: В онова жестоко и бездуховно време, преди повече от 50 години, време на тотален тоталитаризъм и ограничаване на свободата на човешката личност, не е било всякога възможно да се спасиш от домогванията на репресивните органи в България, включително и на ДС. От самото начало на своето служение аз съм бил на високи позиции в Българската православна църква и никога в годините не съм бил безотговорен. След завръщането ми от Московската духовна академия бях изпратен на икуменически стаж в Западна Европа, за да мога да опозная учението и съвременното състояние на западните изповедания - католици, англикани и протестанти. Това беше идеята на икуменическото движение - да се създават мостове на сътрудничество в борбата за мир и социална правда. Бях 4 години в САЩ, като български архиерей за духовно обслужване на българските църковни общини в САЩ, Канада и Австралия. Преди това бях десет години на послушание като главен секретар на Светия Синод. Служителите на ДС подхождаха точно към такива хора като мен. Не случайно. Бях непрекъснато наблюдаван от тези служби – бях на висш духовен пост, включително и задграничен. По това време брат ми, отец Благой Топузлиев, който от две години е покойник, бе политически затворник. Брат ми, Благой Топузлиев, беше войнстващ противник на атеизма като свещеник в Кърджали и затова влезе в затвора. Първо бе осъден на 5 години за подронване устоите на народната власт и впоследствие получи още 6 месеца вътрешна присъда. И то, защото в затвора поискал да има в килията си да чете Библия. След като излезе от затвора, се включи в дисидентското движение и представителите на ДС започнаха да ме преследват много често, като искаха от мен да повлияя на моя брат да не се занимава с подобна дейност. Заплашваха ме, че или отново ще влезе в затвора или, ще го експулсират от България. Но брат ми бе категоричен, че "този азиатски комунизъм и атеизъм, който е в България - 80-те години на миналия век, е най-човеконенавистната идеология в света. И ще продължава да се бори за нейното унищожаване и възстановяване на християнското достойнство на българския народ". Аз бях уязвим - бях главен секретар, а брат ми политически затворник. Затова и имаше виждане от силните на деня да не бъда хиротонисан за епископ. И това се отлагаше непрекъснато с години. Не се оправдавам, такава е била Божията

воля. Нямам желание да гледам и чета досието си. За да не попадна на материали от мои "доброжелатели" и за да имам по-спокойна съвест. Защото дълбоко вярвам и съм убеден, че аз като български духовник и моите събратя винаги сме били отговорни и сме били длъжни да се грижим за добруването на паството си. Това не са функции на "доносници", "агенти", за каквито не сме си давали съгласието. А на служение в полза на обществото. Естествено, ако някой е нарушил принципите и е злоупотребил с положението си, ще носи персонална отговорност. Бих искал да поставя още един въпрос. Защо медиите, които са четвъртата власт в държавата, и то справедливо, не приканите тези "приятели", "другари" от ДС, които са ни вербували, които са идвали при нас - те да говорят. Те са идвали при нас и са ни тормозили, не ние сме ходили при тях. Те са идвали с едно голямо самочувствие и заплаха, с нахалство, бих казал. Че ние обезателно е трябвало да се вслушваме в техните съвети, за да сме в услуга на Църквата и за да противоустоим на външни сили, в името на Църквата, държавата, добруването на народа си.

Въпрос: Промени ли се отношението на другите църкви към БПЦ?

Отговор: Абсолютно не. Получаваме съчувствие всеки ден - аз лично като митрополит и Църквата от други сестри Православни църкви. Хората ни съчувстват и пишат. Убеден съм, че тази мътна вода вече оттича и се радвам, че скоро ще се отървем от нея и отново ще се възстанови реномето на свещенослужителите на БПЦ. Не бива да се заклеймява по този начин висшият църковен клир, да се хвърля петно и да се злепоставя недостойно БПЦ като институция, и да се внася смут сред вярващите миряни. Трябва да се обясни истината, а не да се правят опити по различни причини за злепоставяне и насаждане на недоверие в БПЦ. Живеем във времето на лично и обществено усъвършенстване. В стремеж да изпълним християнския идеал за достигане на духовно извисяване и спасение. Не можем да отречем съществуването на злото. То се проявява и съществува в живота ни за изпитание и борба с неправдата. Според един достоен апологет на вярата за 2000 години ако християнството не е направило досега от света рай, то не е допуснало да се превърне в джунгла и ад. Да си пожелаем с Божия помощ да станем носители на светлина, правда и истина, за да живее добрият ни народ в достойнство, справедливост и благоденствие.

Ирена Данаилова - БТА - Видин
публикувано на 17. 02. 2012 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1