ВРАЧУВАНЕ, БАЕНЕ И ГАДАЕНЕ
Друг голям грях срещу първата Божия заповед е врачуването, баенето и гадаенето. Този грях, въпреки хилядогодишната ни християнска история, все още е твърде разпространен в нашата страна, особено по селата. Някой се разболее, не отива да дири помощ от Бога, нито се обръща към лекарите, а се запътва към баячката. Друг загубил нещо, търси го при гледачката. Трети страстно се домогва до нещо, което дълго време напразно се е опитвал да добие, съветва се с ясновидката.
Въпросът за баенето, за гадаенето, за леенето на куршум, за ясновидството, за гледането на боб, на карти, на вода с живи въглени и пр. не е маловажен. Ние трябва като просветени православни християни да знаем, какво е отношението на Църквата към тия неща и как следователно и ние трябва да се отнасяме към тях.
Бог нееднократно е забранявал заниманията с врачуване и ясновидство, както и допитването до гадатели и съновидци. „Не слушайте – казва Той – вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци,…защото те ви пророкуват лъжа” (Иерем. 27:9-10).
Св. Църква, следвайки Божия глас, наказва доста тежко както гадателите, така и ония, които се допитват до тях. Първото правило на Шестия вселенски събор например говори: „Ония, които се предават на вълшебници, за да узнаят от тях, какво ще им открият…, да се подхвърлят на шестгодишна епитимия”. А непоправимите се отлъчват от Църквата (VI вселенски събор, 61-во правило).
Църковните правила наричат служителите на сатаната идолослужители и лъжци. И с пълно право. Защото, щом не служат на истинския Бог, те са изпаднали в идолопоклонство. Техният идол е дяволът, с когото те са в общение, и който ги учи вместо на истината да служат на лъжата.
Мнозина оправдават отиването си при врачки и ясновидки с това, че „получавали” от тях помощ. Но нима Бог не помага? Причината обикновено е тая – те чувстват, че делото им не е много право, че Господ ги е наказал с едно или друго страдание за някой техен грях, че Той е справедлив и строг и че няма да им прости, докато те не се разкаят и откажат от греха си. А те искат да получат помощ, без да се каят и без да се отказват от любимите си грехове. Затова се обръщат към врачки и ясновидци, които при тия условия се наемат да им „помогнат”.
Възлюблени, Словото Божие и св. Христова Църква ни забраняват да се отнасяме при беди и нещастия към врачки, гледачки, ясновидци и предсказвачи! Ще се вслушаме ли в тия спасителни внушения? Или ще продължаваме да робуваме на дявола и да търсим от него помощ чрез неговите жалки служители – врачките и гадателите? Нека знаем, че който се обръща към дявола, поставя него на мястото на Бога, нему се кланя и нему служи. А първата Синайска заповед гласи: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене”.
СПИРИТИЗЪМ
Сроден с разглежданите грехове е спиритизмът. Това е едно от любимите занимания на по-образованите хора. В някои кръгове, особено в градовете, той се шири като епидемия.
Що е спиритизъм? Извикване на духове. Занимаващите се със спиритизъм вярват, че по тяхно желание – чрез посредството на медиум – специална личност, която има дарбата да общува със задгробния свят – те се явяват при повикване душите на покойниците и отговарят на зададените им въпроси. Много мъже – дори и хора на науката – са се отдавали на спиритизъм. Ала най-вече обичат да се занимават със спиритизъм жените в траур. В самотната си скръб те се чувстват безутешни. И ако не познават дивните утехи на вярата в Христа, щом чуят, че някъде се устройват спиритически, сеанси, бързат да отидат и те там, за да извикат душите на скъпите си покойници и да разговарят с тях.
Представете си една нещастна майка, от чиито обятия смъртта е грабнала син левент, на когото тя е възлагала толкова надежди. Той е умрял в разцвета на младостта си! Навеки е склопил очи! Неочаквано ? казват, че тя може да влезе в общение с духа му! Как да не се съгласи тя да иде на спиритически сеанс!
Друга е загубила мила дъщеря. Менингит, туберкулоза или друга някоя невярна болест е откъснала от границите на живота нейното нежно цвете. Майката денонощно плаче по свидното си чедо, разговаря с него, но то не отговаря. А ето, сега може чрез спиритическия сеанс да чуе дъщеря си! И тя бърза към оная къща, дето е уговорено да се съберат, за да викат душите на умрелите.
Трета е овдовяла. Тя още е като зашеметена и не може да дойде на себе си от удара, който се е стоварил върху главата ?. Нейният съпруг е бил още сравнително твърде млад! Никой не помислял, че той така рано ще напусне сцената на живота. Но неочаквано кръвоизлив в мозъка е турил край на земните му дни. Той си отишъл, като оставил нея самичка. А те тъй добре си живеели! Той се грижел за всичко. Без него тя е съвсем неподготвена и безпомощна в живота! Колко работи тя би искала да му каже! За колко неща би искала да го попита! Но как да разговаря с него, когато той е вече в гроба – ням и бездиханен! Ала казват ?, че имало начин. „Ела на спиритически сеанс! Ще повикаме духа на твоя покоен съпруг, и ти ще можеш за всичко да го питаш! Толкова поразителни отговори сме получавали досега! Ела и сама ще се увериш!” И отива жената на среща при покойния си съпруг! Как да не отиде!?
Всичко туй е така естествено! Така привлекателно! Няма граница между живота и смъртта! Спиритизмът е успял да махне преградата между тукашното и отвъдното! Достатъчно е да отидеш при медиума, при онази жена, при онзи мъж, които имат дарбата да викат умрелите, и ти ще можеш да разговаряш със своите мъртви! Колко просто и примамно!
Но това е, възлюблени, фасадата на спиритизма. Какво се крие обаче оттатък? Тъй лесно ли е да се извикат от непостижимия и неописуем отвъден свят душите на покойниците? Тъй просто ли е обикновени хора, грешници, славещи се като медиуми, да имат власт над оня свят, в който самите те още не са влезли, и в който, ако влязат, кой знае де ще бъдат заключени заради греховните си дела! Та свободни ли си представяте вие душите на всички покойници отвъд, тъй свободни, та щом ги повикате, и те да се откликват! Как мислите вие: можете ли с писма така лесно да повикате от съседната държава да дойдат при вас някои хора, тамошни поданици? А ако тия хора, освен че са чужди поданици, са още и заключени в тъмница, как ще изпълнят молбата ви? Вие знаете ли, че много от нашите покойници, особено ония от тях, които умират в тежки грехове, без да са се покаяли, нямат свободата да отиват където си щат, а са поставени в ограничение? Как може един грешник – медиум – по свое желание да извика от отвъдния мир когото си поиска? Та той ли е господар на душите, или Бог, за Когото е казано: „Когото Той заключи, няма да се освободи” (Иов. 12:14).
Грешниците покойници са под ключа на Божията власт, според думите на Христа: „Имам ключовете на ада и смъртта” (Откр. 1:18). Кой друг освен Богочовекът има тия ключове, за да може да извика от задгробния свят мъртвите? Ако и ангелите нямат тая власт, как могат да я имат грешни човеци?!...
Някой ще каже: „Добре, грешните покойници не могат да бъдат извикани, защото не са на свобода! Но не могат ли да бъдат извикани праведниците? Те поне може би имат от Бога свободата да отиват където си щат!”
Възлюблени, и праведните покойници не могат да бъдат извикани, защото те са в десницата на Всемогъщия, както свидетелства за тях книгата „Премъдрост Соломонова” в 3-та глава, 1-ви стих: „Душите на праведните са в Божия ръка”. Кой от смъртните ще може по своя прищявка да ги изтръгва оттам и докарва насила на земята, да ги разиграва, както мечкарят разиграва своята мечка, която е вързал предварително за носа? Ако светци или добри обикновени покойници са се явили и се явяват понякога действително от отвъдния свят на някои хора, то става по Божие повеление, с някаква дълбока промислителна цел, а не по заповед на грешни люде, та били те и най-знаменити медиуми!
Чувствате ли, възлюблени, колко невъзможно е извикването на мъртвите от отвъдния свят? Разбирате ли, колко кощунствено е самото желание да се разпореждат с тях обикновени смъртни люде, пренебрегващи Божията власт?! Ако извикването душите на умрелите беше нещо редно и просто, първите, които биха се занимавали с това, биха били не нашите медиуми – хора грешни като нас, - а светците! Но забележете, никой от светците не се е занимавал със спиритизъм! Никой от тях не е дръзвал да извиква духове на починали човеци!
Ако допитването до покойниците беше нещо редно и добро, Сам Бог би ни го заповядал и св. Църква би го използвала в ежедневния си живот, толкоз повече че спиритизмът усилвал уж, по мнението на спиритистите, вярата в задгробния свят. Какво по-лесно от това да превърнем църквите в спиритически събрания, дето в присъствието на всички богомолци да се извикват духовете на разни покойници.
Но св. Църква не позволява заниманието със спиритизъм, защото е получила от Самаго Бога ясна и категорична забрана за това. Още в Стария Завет Бог казал на еврейския народ: „Не бива да се намира у тебе… предсказвач, гадател, вражач, вълшебник, омайник, ни който извиква духове, ни магьосник, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа” (Втор. 18:10).
Господ се гнуси от греха. Най-гнусен пред Господа е сатаната, който е олицетворение на всеки грях. Ако извикването на духовете и допитването до мъртви е окачествено като гнусота пред Господа, то е затуй, защото всяко подобно занимание е дело на сатаната и като такова е голям грях! Сатанизмът е същината на спиритическите сеанси. Нарушаването на Божията воля се крие в тяхната неизследвана още достатъчно тъмна дълбочина.
Какво страшно напрежение на нервите изживяват бедните вярващи, когато отидат на спиритически сеанс и в полутъмната обстановка при тайнственото всеобщо мълчание очакват да се обадят от отвъдния свят техните скъпи покойници! Някои не издържат това нервно напрежение и полудяват. Други стават неврастеници. Трети се пристрастяват до там към спиритизма, че ежедневно се занимават с извикване на духове и без това не могат вече да си представят, какъв смисъл може да има техният живот. А робувайки на тая своя страст, те се поставят под влиянието на сатаната.
Общението със злите духове е гибелно за християнина: то разклаща цялата му нервна система и разстройва вярата му, защото демоните използват проявеното към тях доверие, за да внушат на жертвите си всевъзможни неправилни схващания за отвъдния мир и разни еретически разбирания. Например спиритистите вярват в прераждането, смятат, че няма вечни мъки и споделят редица още други заблуди. Тъй чрез спиритизма мнозина са погинали навеки!
Спиритизмът е много тежък грях пред Първата Божия заповед. При смърт на близък ние трябва да се обръщаме с молитва за покойника само към Бога, Който е Владетелят над живота и смъртта. А занимаващият се със спиритизъм, вместо да се надява на живия Бог и от Него да моли облекчение в задгробната участ на близките си покойници, търси общение с мъртвите, но не влиза в допир с тях, а става жалка играчка в ръцете на демоните за своя гибел!
Възлюблени, нека помним, че не друг, а Сам Бог ни забранява да извикваме духове и да питаме мъртви. Който не слуша Бога, нарежда се между Божиите противници и се съюзява с тях против собственото си спасение! Спиритистите, ако и да не знаят това, служат на Божия враг – сатаната. Дано с нас не бъде тъй! Ако някои от нас, било поради незнание, било поради любопитство, било поради човешко увлечение, са се отдавали на спиритически занимания, нека решително се откажат от тях и с цялото си сърце се обърнат към Бога, Който говори: „Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен мене”. Амин.
Снимка горе: Стенопис от Рилския манастир