На 31 юли 2017 г. откритата беседа на тема: "Православието срещу магиите - съкратен курс по духовна самоотбрана", състояла се в Енорийския център на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий", ул. Г. Вашингтон № 47, предизвика голям интерес.
Лектор беше Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Павел Гърбов - гост от Сливенска епархия, духовник при храм „Св. Йоан Богослов” в гр. Карнобат.
Модератор на събитието беше д-р Десислава Панайотова, директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий" при едноименния храм.
Сред интересуващите се от темата беше и свещеник Сергей Павлов от столичния храм „Св. вмчк Мина“, жк „Модерно предградие“.
Беседата започна с молитвата „Отче наш“ и тропара на светия Кръст, в навечерието на празника му.
От най-дълбоки времена до днес въпросът за магиите, страха от тях и как да се предпазим са все така актуални, каза водещият ставр. иконом Павел Гърбов. Той сподели с присъстващите ежедневния си опит на „полеви“ свещеник. От думите му се разбра, че обикновено хората търсят свещениците не за да ги питат за пътя на спасението, а защото ги е страх да не им е направена магия.
Ако човек не вярва в магии, значи не вярва в демони, а значи не вярва и в ангели, т.е. той е невярващ. Магията съществува, темата засяга свръхестественото, наречено от св. Йоан Богослов в „Откровение“ „дълбини сатанински“. Мнозина, без да осъзнават, търсят свръхестественото, но не знаят къде да го търсят, отбеляза лекторът. Българският народ се определя 85 процента като православен, защо тогава толкова хора се страхуват от магии? Имаме компас – Слово Божие (Св. Писание), имаме водачи – светците, имаме пазачи – ангелите хранители, имаме крайна цел – Истината, а тя е само Христос.
Основата на вярата е в Свещеното Писание. Темата за магията се разглежда и в Стария, и в Новия завет – насочи вниманието ни о. Павел Гърбов.
„Идолите на народите са бесове“, възкликва св. цар Давид (Пс. 95:5 – слав. прев.). Магическите действия са исторически неразривно свързани с езическите култове, а „силите“, действащи чрез тях, са с явен или прикрит демоничен характер.
Затова Бог, Който иска всички човеци да се спасят и да достигнат до познание на истината (вж. 1Тим.2:4), изпраща пророци, които да предупредят хората за вредата от магьосничеството, осъждайки решително занимаващите се с тях.: „При магьосници не ходете и не се оставяйте да ви осквернят“ (Левит, 19:31).
„Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник; омайник, ни който извиква духове, ... нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа" (Второзаконие, гл. 18: 10-12).
Бог иска да общуваме с Него в молитвата. Изкушението, внушавано от дявола, е, че човек може чрез магиите да постигне нещо свръхестествено. Т.е. търсещите свръхестествена помощ я търсят не от Когото трябва - от Бога, а от дявола, който винаги е бил лъжец и човекоубиец, целящ да погуби човека с коварство.
В Новия Завет Иисус Христос заявява на Своите ученици и последователи: Ето, давам ви власт да настъпвате на всяка вражеска сила и нищо няма да ви повреди (Лука 10:19).
В Деяния апостолски, 8 глава, св. ап. Петър предупреждава магьосника Симон от Самария, а св. ап. Павел изобличава иудейския магьосник и лъжепророк Вариисус (Деяния гл. 13), наричайки го „дяволски сине“. Заточеният на о. Патмос св. апостол и евангелист Йоан Богослов побеждава със силата Христова прочутия местен чародей Кинопс.
Лекторът о. Павел Гърбов отбеляза, че голяма част от тези, които идват да им четат Киприянови молитви, всъщност не знаят нищо за светеца. Св. Киприян бил прочут магьосник, но след като се убедил, че цялото му окултно изкуство е безсилно пред силата на Христовия кръст и чистата молитва на девицата Иустина, станал християнин, епископ и мъченик за вярата.
Беше откроена разликата между магическите „чудеса“ и Божествените такива:
- 1.Няма магьосник, който да не се фука колко е велик. Докато св. апостол Павел казва за себе си: „От грешниците пръв съм аз“, „Повече от всички се потрудих, но не аз, а Божията сила, която действа в мен“, както и св. апостол Петър: „Аз съм грешен човек“.
- 2.За да даде Бог чудотворното действие на Своята благодат на онези, които я просят, неизменно от тях се изисква истинна и права вяра в Него, както и благочестив живот съгласно Неговите заповеди. Или поне покаяние и решимост за такъв живот.
При магиите няма значение дали и в какво вярваш, нито дали си добър или лош. Плащаш си за ритуала и … готово. А резултатът обикновено е плачевен.
Докато Бог иска промяна на мирогледа и живота, стремеж към духовно усъвършенстване (свр. Мат. 5:48).
Известният грузински духовник архимандрит Лазар (Абащидзе) извежда два основни показателя, по които винаги можем да разпознаем дали дадена мастика е от Бога или не:
Първият е наличието в нея на Православната, Богооткровената вяра в Св. Троица; вторият – наличие на учението за покаяние за греховете си в тайнството изповед. Ако тези два признака или дори само единият липсват при даден „чудотворец“ – той явно не е от Бога, а от дявола, независимо за какъв ще се представя и как ще се маскира (някои четат молитви, слагат икони, представят се за вярващи и т.н.).
Водещият изброи средствата, които Господ Иисус Христос ни е дал за борба с демоничните въздействия:
- 1. Вяра в Бога – правилна, православна вяра. Не случайно Символът на вярата (има го във всяко православно календарче) е наречен от светите отци „силна молитва“, защото истината има също голяма сила срещу бесовете.Християнинът трябва да познава и всекидневно да употребява, да запечатва в ума и душата си това свещено изповедание на вярата ни.
- 2 .Четене на Словото Божие – това е второто важно средство против демоничните въздействия. То е нашият „меч“, според св. ап. Павел. Словото Божие е светлина, то освещава ума и душата. Словото Божие е сила. Св. отци препоръчват като абсолютен минимум всеки християнин да чете всеки ден поне по една глава от Евангелието.
- 3. Покаянието е третото мощно средство против демонизма. То заедно с изповедта пред свещеника ни довежда до смирение, което гори дявола и отнема правата му върху човека.
- 4. Молитвата – искрена и всекидневна. „Каквото е птица без криле и войник без оръжие, това е християнинът без молитва“ – казва св. Тихон Задонски. Личните (има ги във всеки православен молитвеник), и общите молитви в храма – участието в православното богослужение - привличат Божията благодат към нас. Според преп. Исаак Сирин: „Не за оставянето на молитвата ще ни осъди Бог в деня на Своя Съд, а за това, че сме позволили с оставянето на молитвите бесовете да влязат в нас“. „Ако се оттегли Божията благодат, всички демони се устремяват да влязат в човека“, допълва преп. Паисий Светогорец.
„С Иисусовото име бий врага“, ни съветват светите отци. Ето я Иисусовата молитва – кратка и силна: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния. Дяволът не може да търпи името Христово, то го изгаря; както и Кръста, с който е победен.
Общата молитва по време на св. Литургия е много по-мощна от нашата частна молитва. По думите на св. Григорий Палама: личната ни молитва ни подготвя за общата, а общата (църковното богослужение) ни дава сили за личната.
В храма по време на неделната или празничната служба слушаме и Словото Божие, проповедта, обясняваща прочетеното, взимаме благословен хляб (анафора). Т.е. приемаме и благословение, и освещение за цялата седмица.
5 . Светото Причастие
„Ако човек… се черкува, изповядва и причастява, тогава дяволът няма никаква сила, никаква власт над него“, казва преп. Старец Паисий Светогорец. Т.е. никакви магии не могат да му навредят.
Причастието е най-ефикасното между духовните оръжия. Затова всеки православен християнин трябва да се причастява минимум през четирите поста през годината, със съответната духовна нагласа и подготовка: вяра, молитва, смирение, всеопрощение, пост и изповед.
В края на беседата отново прозвучаха думите на преподобни Паисий Светогорец:
„Нещата са прости. Ние ги правим трудни. Ако имаме вяра в Бога, четем словото Божие и се стараем да изпълняваме заповяданото в него, ако се молим и прекръстваме всеки ден, черкуваме се всяка неделя и се причастяваме през всеки пост – за нас опасност от магии, уроки и т.н. не съществува“.
Стихотворението „За магиите“ (автор: ставр. ик. Павел Гърбов) обобщава казаното по темата:
Живеят много хора в страхове,
че някой правел против тях магии.
А във това, че си живеем в грехове
реалният проблем се всъщност крие.
Самият, от магии, страх е атестат,
Че нейде сме далече от Христа,
Понеже с Неговата само благодат
е непоклатна на душата крепостта.
Ни бесове, ни уроки, нито магии
са страшни за живеещия с вяра –
ако със истина и правда крепнем ние,
макар да рика, но безсилен ще е звяра…
В края на беседата имаше възможност за дискусия и задаване на въпроси.
Цялата беседа с дискусията, заснети от Соня Анкова, може да видите тук.
