Автор: Светослав Ангелов
От думата празник, за съжаление, се е запазил само смисъла на ден, който е празен, предназначен за забавления и прекарване на времето без труд и усилия. Когато дедите ни са казвали, че определен ден е празничен обаче, то за тях той е бил „опразнен” от труд и грижи с една-единствена цел – да пристъпят в храма, за да благодарят Богу, заедно със своите единоверци. След това да прекарат време в общуване със семейството и близките си на трапеза, където също неизменно присъства елемент, който наричаме сакрален/свещен/ – най-възрастния и уважаван член на семейството прочита молитва, слагат на масата заедно с другите ястия благословен хляб, вино.
Така „празния ден” е запълнен с неща от съвсем друг порядък – общуване и благодарност, общуване един с друг и с Бога, благодарност един към друг и един за друг пред Бога. За това той именно е опразнен – неща насъщни, по-насъщни от труда в добиването на ежедневния хляб, без които тоя хляб се вгорчава и съвсем не насища. Понеже всяко нещо, което приемаме без благодарност, не носи истинска ситост и живот, но горчилка и смърт. Без Бога яденето е просто поглъщане. Без Бога денят е празен и пуст, затова и почивката изтощава ония, които просто се забавляват, натоварва ги психически, че и физически, вместо да им донесе желаната радост.