архимандрит доц. Павел Стефанов
Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, т.е. неделя, в която възпяваме и почитаме Христовия Кръст, като си припомняме доброволното страдание и изкупителния подвиг на Господ Иисус Христос. В оптическия фокус на храма, който е зад св. престол, през цялата година се извисява голям дървен кръст. Тази неделя кръстът се изнася оттам в центъра на църквата и вярващите му се покланят и го целуват. Кръстът има основно значение не само в пространството на храма, но и в целия християнски светоглед. Без разпятие няма изкупление; без кръст няма християнство; без страдание няма щастие. Както Божият Син Христос е носил Своя кръст с непостижимо търпение и смирение, така и ние сме призвани не да роптаем срещу съдбата си, не да угаждаме на страстите си, не да обвиняваме и воюваме срещу всички, а да носим кръста на живота си, като благодарим на Бога, че ни е дал възможност да изпита нашата любов към Него.
Както пътникът, уморен от дългия път, отдъхва под кичесто дърво, така и православните християни, които пътуват към Небесния Йерусалим – Пасхата Господня, намират по средата на пътя кръстното дърво, за да съберат сили в неговата сянка за по-нататъшното пътуване. Както при идването на един цар, който е връща с победа, най-напред се носят неговите знамена и скиптри, така и Кръстът на Господа предшества Христовата победа над смъртта - светлото Възкресение.
В средата на Великия пост Църквата сочи на вярващите примера на Кръста, за да им напомни за голготските страдания и смърт на Богочовека и да ги въодушеви и укрепи за оставащия период на поста. "Словото за кръста е безумие за онези, които загиват, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1 Кор. 1:18). Всяко дело и чудо на Христос е велико, божествено и удивително, но най-удивителен от всичко е Неговият Кръст. Чрез него се обезсмисля смъртта, унищожава се първородният грях, изпразва се адът, дарува се Възкресението, дава ни се сила да презираме настоящето и даже самата смърт, възвръща се първоначалното блаженство, откриват се вратите на рая, нашата природа сяда отдясно на Бога, ние ставаме чада на Бога и наследници на вечността.
Кръстът ни е даден като велико знамение и символ. С него ние се различаваме от невярващите и се познаваме помежду си. Той е щит, оръжие и паметник на победата над дявола. Той е печат като онзи в Египет, за да не се докосне до нас поразяващият ангел (Изх. 12:12,29). Кръстът е въздигане на лежащите, опора на стоящите, тояга на немощните, жезъл на пасомите, унищожение на греховете, спасение на душите и телата.
Историята на човешкото спасение започва с едно дърво в райската градина и завършва с второ дърво на хълма Голгота до Йерусалим. От първото дърво произхожда грехът и смъртта, а от второто – светостта и безсмъртието. „Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста” (св. Исаак Сириец). Синоним на кръста е върлината с медната змия, която Мойсей издига в пустинята, за да спаси юдеите, ухапани от отровни змии. Кръстът от звезди, явил се чудотворно на небето през един топъл октомврийски ден на 312 г., поразява император Константин Велики. От този момент той в душата си скъсва с езичеството – една стъпка, която променя из основи цялата световна история. Когато на Преображение, 19 август 2000 г., е осветена новата катедрала „Христос Спасител” в Москва, в чистото небе се появяват облаци, които образуват кръст, видян и заснет от хиляди хора. Но кръстът ще участва и в събитията около края на света. Самият Христос казва: “Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човешки” (Мат. 24:30). Това знамение ще бъде не друго, а самият кръст. Затова въпреки всички, които отричат и хулят кръста, ап. Павел пише: “Да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света” (Гал. 6:14).
Целта на поста е да разпънем нашите стари закостенели навици, вредните душевни и телесни страсти, натрупаните обиди и дребни отмъщения. Човекът, който през Великия пост успява нито веднъж да не се разгневи и да не осъди никого, постига повече от човека, който яде само хляб и вода. Затова св. Василий Велики пише във втората си беседа за поста: „За похвалния пост не е достатъчно само въздържане от ястия, но нека да постим с приятен пост, благоугоден на Бога. Истинският пост е отдалечаване от злото, въздържане на езика, потъпкване на гнева в себе си, отлъчване на похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъплението. Въздържането от всичко това е истинският пост. Затова постът е прекрасно дело. Да се утешаваме с Господа (Пс. 36:4) в поучаването със словата на Духа, във възприемането на спасителните заповеди и във всички учения, които служат за изправяне на нашите души”.