Кога се увеличава богатството,

не привързвайте сърце към него

(Пс. 61:11) - казва Давид.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, както от многото ядене в човека се пораждат разпалване и затлъстяване, от затлъстяването треска, а от треската смърт, така и от многото богатство се ражда гордост, от гордостта алчност, а от алчността смърт на душата. Защото колкото повече се увеличава богатството на човека, толкова повече той започва да живее без страх от Бога и да върши всякакви злини.

Затова пророк Давид казва да не привързваме сърцето си към богатството и да не изразходваме богатството по лоши дела, а да го изразходваме само за бедните сиромаси, както е заповядал Христос. Но сребролюбецът не слуша нито Давид, нито Христа и колкото и много да има, гледа да натрупа още повече, ако има десет хиляди, гледа да ги направи сто хиляди, ако ли има сто хиляди, гледа да ги направи един милион. И така колкото повече ги увеличава, толкова по-алчен става и жадува като последен сиромах. Но такова сребролюбие отделя човека от Бога като днешния началник, за когото ще чуете от Евангелието.

От Лукa, зaчaлo 91

Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила (1) да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога (2). Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие, и да не е получил много повече в сегашно време, пък и в идещия век живот вечен.

Тълкувание

Този богат началник отишъл при Иисус да Го попита, възможно ли е да влезе в Небесното царство заедно с богатството си. Защото бил голям сребролюбец и не искал да се раздели с имуществото си. Но когато Иисус му казал, че трябва да раздаде цялото си имущество, за да придобие Небесното царство, се натъжил и съжалил, че Го е попитал. Той мислел Иисус за обикновен човек, за някакъв еврейски учител, за това Му казал: Учителю благий. А Иисус, за да изправи мисълта му, му рекъл: „Ти ме мислиш за обикновен човек, но знай, че никой от хората не е добър. Само Бог е добър“. Макар да има и добри хора, те са добри по Божията благодат, а не по природа и лесно могат да се отклонят от добро към зло. След това Иисус му казал: „Знаеш Божиите заповеди: не прелюбодействай, не убивай“. Защото тези два гряха се раждат от желанието и гнева. От желанието се поражда блудство, а от гнева убийство. Тези две страсти са естествени в нас, често ги извършваме и те ни увреждат повече от всички други грехове. Но когато началникът казал, че е опазил всички тези заповеди още от младини, Иисус му посочил страннолюбието, което е върхът на всички добродетели, и казал: „Продай всичко, което имаш, и го раздай до стотинка, не на роднини или съседи, или на богати, а на бедните сиромаси. И като останеш без стотинка, ще останеш и без грижа. Тогава върви след Мен, бъди Мой ученик и живей като Мен, и ще имаш голямо имущество в Небесното царство“. Той искал да отиде в Небесното царство, но с богатството си; защото му било жал да го изостави. Но когато Иисус му казал да го раздаде, той се отделил от Него и си тръгнал тъжен. Тогава Иисус рекъл: „Богат човек, който е сребролюбец, мъчно влиза в Небесното царство“. Не казал: „не може“, а казал: „мъчно“, защото е по-лесно дебело въже да премине през иглени уши, отколкото сребролюбив богаташ да влезе в Небесното царство, докато не раздаде от имуществото си много милостиня на сиромасите, за да остане богатството му малко и да не може да угажда с него на тялото си и да върши други грехове. Но някой може да каже: „А защо има мнозина богати, които са получили спасение?“. Това добре, но я помислете как го получиха! Докато бяха сребролюбиви, не получиха спасение, но щом раздадоха милостиня от имуществото си на сиромасите, тогава получихa спасение. Като Авраам, богатия Иов и мнозина други. Но помислете колко раздадоха. Защо не получиха спасение сребролюбивият богаташ, пред чийто праг лежеше Лазар, и другият, чиято нива бе родила богата реколта и който искаше да направи хамбарите си по-големи? Но онзи, който държи имуществото си само за себе си, никога не може да получи спасение. (Такова може да получи) само онзи, който раздава от имуществото си на бедните сиромаси. А който изразходва имуществото си за телесни удоволствия, за ястия, напитки, за слава и подаръци за някакво достойнство, няма да получи спасение. Ето, когато притежаваме богатство и не даваме за душата си, а го изразходваме само за тялото, то по-добре е да сме сиромаси, защото с немотията по-лесно ще получим спасение. Щом чули това от Христа, апостолите рекли: „Господи, щом богатият мъчно получава спасение, то кой от богатите може да се спаси!“. Тогава Христос рекъл: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога.“ Защото който се надява на Бога и постъпва според Неговите заповеди, дори и да е богат, лесно получава спасение. Дори да не раздаде цялото си имущество, а раздаде само половината или една четвърт, или по-малко от него, за да утеши бедните сиромаси, Бог пак се умилостивява към него и го спасява, защото е проявил милост към сиромасите.

Поучeниe

Благочестиви християни, нека, като слушаме днес как Христос ни поучава чрез Евангелието, да раздадем имуществото си на сиромасите, това да не ни се струва трудно, както се е сторило на богатия началник. Защото по света е имало мнозина, които не само са изразходили половината от имуществото си, но и са раздали всичко, което имали, заради Небесното царство, както намираме в Свещеното Писание. Но понастоящем това ни изглежда трудно, понеже сега сред нас вярата намалява, добродетелта е потъпкана, а любовта е угаснала, затова ни се вижда трудно. Но ако искаме да бъдем добри християни, трябва с радост да изпълняваме каквото ни повеляват Божиите заповеди, да бъдем милостиви, към сиромасите и да изоставим блудството, убийството, кражбата, грабежа, лъжата, гнева, лукавството, неправдата и всяко зло. Да почитаме баща си, майка си и свещениците, защото от баща си и майка си сме получили живот и възпитание, а от свещениците биваме просвещавани и упътвани към правия път, да не си събираме голямо имущество с неправда, за да ставаме богати и известни, а да събираме с правда, колкото да се издържаме. И от него да пораздадем, за да съберем добрини, защото който няма добри дела, не ще види Небесното царство. Както казва и апостол Павел: „Братя! Не се лъжете, защото блудниците, грабителите, пияниците, сребролюбците и неправедните няма да видят Небесното царство“ (ср. 1 Кор. 6:9, 10; Гал. 5:21; Еф. 5:5). Затова трябва да бягаме далеч от тези грехове и от сребролюбието, което е второ идолослужение (вж. Кол. 3:5). И колкото имаме, да пораздадем от него. Защото който раздаде, ще получи от Бога стократно, както Христос обеща (вж. Мат.19:29) и го направи с много хора. Блазе на онзи човек, който сам ходи да се грижи за сиромаси и не чака те да му искат. Както яркото слънце не чака да му се молим да изгрее, та тогава да изгрее, а само веднага огрява и развеселява цялото Божие творение. Ето впрочем всички ясно виждаме колко блажен е този, който раздава на бедните сиромаси. Ако и ние искаме да получим Небесното царство, да не се скъпим, а според силата си да проявим милост към сиромасите, та и ние да получим милост от Бога. Нему слава във вечните векове, амин.

–––––––––––––

  1. В текстаq ползван от свети Софроний: корабно въже.
  2. Според Напрестолното свето Евангелие зачалото свършва тук, но свети Софроний продължава с още три стиха.

Св. Софроний, епископ Врачански. Неделник. В тридeсeтa нeдeля слeд Пeтдeсeтницa, за срeбролюбивия нaчaлник, издава Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 г.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1