Икона на св. Игнатий Богоносец, разкъсан от зверовете за вярата си в Христа, Когото носел в сърцето си (109 г.).
"Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз Съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби" (Йоан 17: 21,22,23).
"Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих" (Йоан 15:9, 12)".. .тъй и те да бъдат в Нас едно..." така се моли за нас Господ Иисус Христос, тръгвайки за своята Голгота.
Възлюбилият ни "до край " ни оставя своята заповед - да се обичаме, както Той ни възлюби - "до край". По това ще познаят всички, че сме Негови ученици, ако любов имаме помежду си. Любовта, тази "велика тайна", която може да открие на човечеството единствено и само Един - Този, Който е Самата Любов. С любов Той сътворява света за човека, а човека създава по Свой образ и подобие. В Божия образ човекът получава сили да осъществява в своя живот богоуподобяването - израстването и усъвършенстването на света и човека.
С любов Бог промисля за света и човека и там, в предвечния съвет на Светата Троица със Своята жертвена любов Той избира пътя към Голгота. Смирената любов - любовта на Боговъплъщението, съчетала в себе си абсолютната Божия любов и съвършената човешка любов, е началото на Новозаветното домостроителство.
Смирената и кротка любов на Богочовека неслитно и неразделно съединява Божествената и човешка природа, с това освещава и обожествява пълната човешка природа. На Кръста – новото дърво на живота, нашият Спасител, като Върховен Първосвещеник принася веднъж завинаги за греха на цялото човечество съвършената жертва на Безгрешния. Богочовешката жертвена любов е толкова необятна и безпределна, че е разбрана в своята възможна пълнота единствено и само от Пресветата Богородица - единственият човек достигнал богоуподобяването. Единственият човек, събрал в своето сърце страданието на цялото човечество. Със своя земен живот на Богочовек Господ Иисус Христос ни открива Бога - Светата Троица като Любов. Любов всеотдайна, пълна, предана, безкрайна, Любов състрадателна и милосърдна, Любов усъвършенстваща с безкрайна цел - богоуподобяване. Любов - мирна. "Моя мир ви давам". Богоуподобяването - израстването и усъвършенстването в Божията любов е възможно единствено и само в Богочовешкия организъм на Църквата - Невестата Христова, възлюбена с великата тайнствена любов на Жениха.
Църквата, заради която според св. ап. Ерм и светът е създаден, Църквата - това мистично тяло от вярващи, обединени под Нейния глава Господ Иисус Христос, Църквата, в която тайнствено и реално пребъдва Третото Лице на Светата Троица - Светият Дух, изхождащ от Отца, Църквата в която сме призвани към пълно единение със Светата Троица. Но Богоединението е възможно само за тези обожени личности, които съумеят да оцелостят себе си, отричайки себе си, отдавайки себе си на Бога и ближните с любов - богоподобна. Тази любов е възможна в Божията благодат. Това е Християнската любов, в която се осъществява християнският начин на живот. Животът на първите християни, научени от Самия Господ Иисус Христос и изпратеният на Петдесетница в Негово име от Отца Свети Дух, пребъдващ в Църквата и учещ апостолите , а след това и техните ученици на Църковното предание. Св. ап. Ерм е от апостолските мъже, получил призванието да учи своите съвременници на покаяние, християнски живот в единението на Църквата Христова. Той получава откровение от Една тайнствена жена, в чийто образ се явила Църквата, и от Пастир - образ на Ангела на покаянието.
Християнският живот е невъзможен без покаяние - без покаяние няма християнски живот. Но и преди да започне да поучава другите Ерм е трябвало да изправи собствения си живот и живота в своето семейство. В Третото видение и деветото подобие на книгата на св. ап. Ерм "Пастир" е показан строежът на кулата, изобразяваща Църквата. Тя се изгражда върху древен камък - предвечния Син Божи - Иисус Христос. Камъните се вземат от водата - образ на Тайнството кръщение, необходимо за влизане в Църквата . Те са от дванадесет планини, т. е. от целия свят , от всички народи, хора различни, но минавайки през вратата, изповядвайки Сина Божи и приемайки единството на вярата и християнските добродетели, вградени в кулата, стават еднакво бели и така плътно прилепват един към друг, че кулата като че ли е изградена от един камък. Всички вярващи, малки и големи, влезли в различно време и от различни места, но обединени от любовта, стават едно цяло. Тя блести със своята белота, чистота и святост.
Св. Игнатий Богоносец е от апостолските мъже, ученик на любимия Христов ученик - св. апостол и евангелист Йоан Богослов, апостолът на любовта, който в края на живота си често повтарял "Деца обичайте се". И може би и затова, пътувайки за своята Голгота, св. Игнатий Богоносец пламенно обичал, обичал всеотдайно Господ Иисус Христос и копнеел да се принесе в жертва, да участва в разпятието на Господа. Но той и пламенно обичал всички, към които се обръщал в своите послания, този мъж на единението, носейки в сърцето си Бога, не преставал да учи на любов: "Когато сте по-често заедно, отнемат се силите на сатаната и гибелната му мощ се унищожава във вашето единомислие във вярата. Няма нищо по-голямо от мира, в него се обезсилва всяка война на небесните и земните", пише апостолът на ефесяни. "Ако имате съвършена вяра в Иисус Христос и любов, които са начало на живота и край: начало - вярата, а край - любовта. Тези двете, ако са в единство, това е Бог...", така той учи на Богоединение. В посланието до магнезийци апостолът поучава :"една молитва, едно прошение, един ум, една надежда в любов, в радост непорочна - това е Иисус Христос и по-добър от Него няма".
Но християнската любов не се ограничава само до християните, напротив тя обхваща цялото творение. Св. Игнатий Богоносец в посланиeто си до ефесяни подчертава: "Но и за останалите хора непрестанно се молете, защото има у тях надежда за покаяние, за да намерят Бога. Затова позволете им да се научат от делата ви! Спрямо раздразненията им - кротки; спрямо многословието им - смирени; на клетвите отвръщайте с молитви; спрямо заблудите им - бъдете твърди във вярата, спрямо яростта им - благи, като не се стараете да им отвръщате със същото. По снизходителност да бъдем техни братя, но и да се стараем да бъдем подражатели на Господа. Кой повече е бил онеправдан, кой е бил ограбен, кой е бил отхвърлен. Нека не бъде намерена у вас някаква храна за дявола, но да пребивавате във всякаква святост и благоразумие в Иисус Христос по плът и по дух".
Богоединението е възможно единствено в Църквата, защото единствено в нея се осъществява Светата Евхаристия. В беседа 46 върху Евангелието според Йоан св. Йоан Златоуст казва: "И така, не само с любов, но и на дело ние трябва да станем негови (членове на плътта Христова), ние трябва да се съединим с тази плът. А това става чрез храната, която (Христос) дарил, желаейки да ни покаже силната любов, която има към нас. За да съставим нещо единно - като тяло, съединено с главата. И това е доказателство за възможно най-силната любов. Като ни въвел в такава близост със Себе Си и ни засвидетелствал Своята любов, Той дал възможност на желаещите да се съединят с Него, давайки ви благи надежди за бъдещето. Защото Този, Който ви дава Самия себе Си тук, ще направи много повече за вас там - в бъдещето...."Светата Евхаристия се извършва от Господ Иисус Христос в Светия Дух и от Църквата като Свещено събрание на вярващите в Светата Литургия."Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него "(Йоан 6:56), Те го победиха с кръвта на Агнеца(Откр.12:11) В посланието си до смирненци св. Игнатий Богоносец увещава: "Всички следвайте епископа, така както Иисус Христос Отца! И презвитера, все едно апостолите! А за дяконите внимавайте като за Божия заповед. Нито един да не върши без епископа нищо от нещата, които се отнасят до Църквата. Нека води онази сигурна Евхаристия, която (се отслужва) от епископа или от онзи, на когото той я е поверил. Където и да се яви епископът, там да върви и множеството, също както където е Иисус Христос, там е вселенската Църква.
Защото не е възможно да се прави без епископа нито кръщение, нито събранието на любовта. А каквото одобрява той, това и на Бога е благоугодно, за да е здраво и сигурно всичко, което вършите. Който почита епископа, е почетен от Бога; който върши нещо тайно от епископа, служи на дявола".
Човекът е сътворен по Божия образ на Светата Троица, която е общение с абсолютна хармония и всеотдайност в абсолютната любов и призван към богоуподобяване. Призванието, назначените на човека в богоуподобяването е да възраства устремен към своя Създател по пътя на любовта. "Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан14:6). Господ Иисус Христос е съвършеното Откровение - Откровение на Любовта. Той живя между нас, за да ни открие Любовта и ни изпрати Светия Дух на Петдесетница, за да ни учи на любов. И това назначение – богоуподобяването, е невъзможно без ближния. Ние сме призвани да обичаме. Да обичаме, като разкриваме Божия образ у нас и като път на усъвършенстване с благодатта на Светия Дух в делата на оделотворената
любов.
"Аз съм в тях и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство" (Иоан 17:23). Богоносците, хората възлюбили Бога от цялото си сърце, изпълнявайки с Божия помощ Божиите заповеди се стремят да обичат и ближния като себе си. Много хора смятат, че това е невъзможно, та дори и в ранното християнство, което смятаме за еталон на християнски живот, са се съмнявали във възможността за изпълнение на Божиите заповеди. Пример ни дава св. ап Ерм, усъмнил се във възможността да изпълни дадените му заповеди. Но за истински вярващия човек, който предоставя себе си на Бога, няма невъзможни неща, защото няма невъзможни неща за Бога, който е в сърцата на богоносците. Богоносците, християните, безумците в очите на света, хората които носят в своите сърца Бога, е направил място в сърцата на „тези обожвани личности да станат способни да обикнат и целия този свят. Светът потънал в зло, но и същия този свят, който Бог обича и със своите нетварни енергии, извиращи от неговата безкрайна любов, съхранява и обгрижва, същия този свят е в сърцата и на обожваните личности - светците, които непрестанно се молят за света, за покаянието и възвръщането му към Бога. И докато на света има все още хора способни на покаяние, кулата на Църквата ще продължава да се строи. А хората богоносци ще продължават да бъдат Божии съработници и със своите уголемени сърца ще обичат този свят, който няма да ги разбира и няма да ги приема, ще ги отхвърля, ще ги мисли за безумни, но те, безумните за света, възлюбени от Бога "до край", богоуподобявайки се, ще продължават да обичат този свят със своето "до край".
Написано по благодатното застъпничество на св. Йоан Рилски Чудотворец.
Използвана литература:
Св. ап. Ерм „Пастир”, Света Гора – Атон, Славянобългарски манастир "Св.вмчк. Георги Зограф", 2005 г.
Светоотеческо наследство, изборник, свети Игнатий Богоносец, Послания, 2005 г.
Св. Йоанна Златоуста. Полное собрание творений в двенадцати томах, т. 2, Свято-Успенская Почаевская лавра, 2005 г.
Св.Теофан Затворник
Храм Св. ап. Андрей Първозваний – по повод юбилея на Св. Игнатий Богоносец -1900 г. от смъртта му (107-2007 г.) - Духовни слова от Свети Игнатий Богоносец