Свършила най-страшната драма в историята на света. Пречистото Тяло на нашия Спасител увиснало безжизнено на раздраните от гвоздеите рани... Клюмнала на гърдите Светата глава.
Започнали да се разотиват, биейки се по гърдите, онези окаяници, които Го разпнали, а Тялото висяло – твърде дълго... Висяло, докато не дошли тайните Христови учениците, „фарисеите“ Йосиф и Никодим, и снели от кръста окървавеното тяло на Спасителя, и Го положили върху постлано на земята чисто платно, измили кръвта и го преместили върху друга плащаница, чиста и суха.
Върху плащаницата... и ето пред вас е плащаницата с тялото на Иисус... О, Господи наш, Господи! Какво е това? Как можа да се случи?! Не каза ли Той на Своя апостол Петър, когато в Гетсиманската градина този отсече ухото на първосвещеническия войник: Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? (Мат. 26:52-53).
Да, да, Той можел да го направи, ала не го сторил.
Той доброволно, д о б р о в о л н о – запомнете завинаги тази дума – съвършено доброволно претърпял страшната смърт, отдал живота Си на кръста за живота на света.
Кажете, кога е било това до Христа? Кога е било възможно този, който можел да избегне лошото, да избегне дори смърт, да не се възползва от тази своя власт? Кога се е случвало човек доброволно да иде на смърт? То се случило след Христа, случило се с много Христови мъченици, ала до Христа никога и никъде не е било.
Можете ли да си представите огромният лъв, царят на животните, покорно да отдаде себе си да бъде разкъсан от лукави лисици и гладни плъхове? Не, не! То е невъзможно и всички биха се разбягали уплашени от страшния му рев.
Скоро в Пасхалния канон ще чуете за друг Лъв – Лъвът от Иудиното коляно. Кой е този лъв? Той е Господ Иисус Христос; Той е Лъвът, притежаващ безгранична, неописуемо по-голяма сила от лъва – царя на животните. Той е Творецът и Владиката на всяка твар, той е Вседържителят.
И този Лъв , от чийто глас биха потрепнали земята и водите, доброволно отдал Себе Си в ръцете на мерзките лисици – книжници, фарисеи и садукеи: Като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си (Ис. 53:7).
Защо, защо било това? Защо Лъвът от Иудиното коляно – Господ Бог Иисус Христос, претърпял такава страшна смърт? Отговор на този въпрос намираме в 3-та глава на Евангелие от свети апостол Йоан, в беседата на Христос с Никодим: Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йоан. 3:16).
И тъй, любовта, безграничната любов, безмерната като бездънен океан любов, Божествената любов, Божественото състрадание към гибелта на цялото човечество били причина Господ да отдаде доброволно на страшната смърт Божия Син, Христос, нашия Бог.
Със своя кръст Той явил такава безмерна, такава безгранична любов, каквато никой дори не може и да помисли. Понеже Божествената любов Го подтиква към това, което извършил.
Любовта към нас, окаяните; към нас, негодните; към нас, погиващите, подбудила нашия Спасител да претърпи страшните Голготски мъки. Само любовта ли? Не, не само, понеже още древният пророк Исайя 700 години преди Рожество Христово писал за Него така, сякаш бил Негов съвременник, сякаш видял и знаел всички най-важни събития в живота на Иисус: Наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме (Ис. 53:5).
И тъй, от една страна – безмерната Божия любов, а от друга – и Божието правосъдие.
Така бездънната пропаст от грехове, които били извършени до пришествието на Христа, и които се вършат след Неговото пришествие, не ще останат безнаказани.
Не бива, не бива да останат безнаказани всички мерзости, жестокости, подлости, убийства, прелюбодеяния, цялата нечистота на човешкия род.
Трябвало тези грехове да бъдат изкупени по непостижим за нас начин.
Бог, Троичен по Лице, в предвечния Си съвет имал средство за това да не останат безнаказани греховете на света: Той ги възложил на Своя Син, на Господ Иисус Христос. Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи.
О, как да разберем, как да постигнем това? То е страшно и не можем да го постигнем, понеже е една от великите Божии тайни. Никога човешкият ум не ще може да разбере защо и как Божият Син Христос бе изпоранен за нашите грехове и мъчен.
Но у пророк Исайя четем в 55-та глава: Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Даже най-великият сред богословите, св. Григорий Богослов, размишлявал над този въпрос, ала дори и той не можал да открие отговора.
Ще дръзнем ли ние с нищожния си ум да се опитаме да разрешим това, което не успял да разреши дори самият Григорий Богослов?!
Не трябва ли със смирение, с дълбоко преклонение да познаем и запомним завинаги едно – че Христовата смърт на кръста била доброволна смърт заради нашите грехове – за моите грехове, за вашите грехове, за греховете на нашите бащи.
4 април 1953 г.
Източник: http://www.lestvitsa.org