В петия петък на Великия пост във всички църкви се чете целият Богородичен акатист. Затова тази вечер митрополитският софийски храм „Св. Неделя” отново се изпълни с множество християни, дошли да се укрепят молитвено по дългия и благодатен път на Поста – телесен и духовен.

С радостен камбанен звън беше посрещнат Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим, който придружен от трима епископи – Знеполски Йоан, Стобийски Наум и Тивериополски Тихон,  и от множество свещеници и народ, влезе тържествено в катедралата.

След всеки кондак и икос на Богородичния акатист, Софийският свещенически хор с диригент прот. Кирил Попов пееше тропари на Божията Майка, подемани и от множеството в катедралата.

В края на вечерта прозвуча словото на ставроф. иконом Ангел Ангелов – протосингел на Софийска митрополия:

„Времето на Великия пост. Чудното време. Време, което е дадено на всички нас – време на молитва и покаяние. Защото увлечени от богослужебното начертание и онова, което ни е предала Църквата, ние се чувстваме точно като старозаветници, които вървим през пустинята, с надеждата, че ще стигнем Обетованата земя. А тази земя, която ни е обещана, е Царството небесно.

Понякога, увлечени от всекидневието, като че забравяме за този четиридесетен път, друг път, увлечени от грижи, нямаме тази духовна бдителност, но истината е една – че всяка Четиридесетница е индивидуална, тя не си прилича с тази, която е била преди това, или онази, която ще дойде, защото Църквата със своето богослужение и онова, което показва чрез богословието в различните недели, ни разкрива истината, която очакваме – истината, че оттук нататък имаме възможност да бъдем граждани в Царството на нашия Господ Иисус Христос.

И ето, през Великия пост, във всеки петъчен ден през първите пет седмици Църквата е отредила да се помолим на св. Богородица. Запитвали ли сте се някога защо именно към св. Богородица и каква е връзката на Светата Дева със св. Четиридесятница?

Несъмнено апогеят на старозаветната святост е в св. Богородица. Да, ясно е казано, че най-великият сред пророците и последният старозаветен е св. Йоан Кръстител, но св. Богородица остава някак си скрита в Стария Завет, защото тя ще продължи, за да се влее в новозаветната Църква. Защото чрез нея ще дойде Словото и оттук нататък всички ние ще имаме нова радост и нова възможност, чрез нашия Господ Иисус Христос, премахнал първородния грях, да се устремим към това, към което сме призвани по Неговите нелъжовни обещания - там, където са приготвени нашите истински съкровища – в Неговото Царство.

Светите отци на Църквата винаги са показвали едно: онова напрежение, този контраст между двете Еви. Първата, която чрез непослушанието си даде възможност да влезе в този живот смъртта, и другата, новата Ева, която чрез своето послушание можеше да стане стълбата, чрез която дойде Словото, нашия Господ. Тези две Еви – първата, която беше взета от мъжа си, и по този начин стана начало на човешкия род, и другата – в точно обратната поредица, която донесе Сина си, за да ни дари с вечност.

Св. Богородица е на своето място, тя е най-охристовеният и най-оличностен човек. Затова и вървейки по пътя на Четиридесятницата, ние имаме своето знаме отпред и там грее ликът на св. Богородица. Тя е истинското доказателство, че ние сме призвани не в ангелоподобие, а в богоподобие, защото тя надмина ангелските чинове и застана отдясно на нашия Бог. Виждайки този пример, имаме радостта, упованието и надеждата, че носим ли тази вяра, имаме ли тази чистота, то един ден ще бъдем от дясната страна на нашия Господ.

Св. Богородица е майка на всички нас - тази, която закриля под своя покров, тази, която принася горещите ни молитви пред нашия Бог, Застъпницата, която измолва от своя Син онова, което е нужно за нашето спасение. В цялата църковна история много са описаните случаи, когато именно чрез нейното застъпничество народи са се спасявали от беди, хора са успявали да преодолеят всички онези затруднения, които светът е струпвал върху тях.

Затова славим така дивно светата Дева – онази, чрез която пред нас се яви нашият Господ Иисус Христос. Тази, която е надеждата и упованието, че оттук нататък онова, което следва, е радостта от Възкресението, радостта от вечността.

Св. Богородица беше онази, която обеща на архангел Гавриил, че ще стори всичко онова, за което й беше известено, но това стана тайно – между нея и Архангела. И светът сигурно никога нямаше да узнае за тази истина. Тя отиде при своята сродница Елисавета и от Елисавета тръгна прославянето на онзи миг, когато св. Богородица се отрече от собствената си воля и по този начин даде възможността на Бог да дойде в този свят.

Сега подобно на Елисавета и ние славим св. Богородица и този вечна слава минава през цялото време на християнската история, защото имаме дивна Застъпница, която винаги ще принесе нашата молитва, нашето желание пред Божия престол. Да се зарадваме заедно с Тази, която живее в радостта на нашия Господ. Амин!”

След това лично Негово Светейшество българският Патриарх Максим молитствено пожела Божията майка да закриля всички със своя честен покров, както някога се е явила във Влахернската църква и е запазила града от разорение.

Празникът завърши с освещаване и раздаване на многото донесени хлебни приноси.

 

 

 

 

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1