Всемирното Православие Да пазим Православието като очите си! митрополит Климент Акатист – от гр. Ακατιστος «akathistos», буквално «без сядане, т.е. правостоящ» – поетическо произведение (най-често хвалебни песнопения) за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица и светиите, при изпълнението на които се стои прав. Акатистът е близък по форма до древния кондак. Състои се от 25 отделни строфи, всеки две от които, освен последната, образуват смислено звено. Докато древният кондак се състои само от икоси, в акатиста се редуват 12 кондака (kontakion, кратки песнопения) и 12 икоса (ikos, дълги песнопения). С изключение на първия, всеки кондак завършва с «Алилуя». Икосите завършват с припева на първия кондак, напр. припева «Слава на Тебе, Боже, во веки» (Акатист «Слава Богу за всичко»), припева «Господи мой, Господи, радосте моя, дарувай ми да се зарадвам на Твоята милост!» (Акатист към Всемогъщия Бог), припева «Радвай се, Невесто неневестна!» (Акатист на Пресвета Богородица). Последната, 25-та строфа на акатиста (кондак 13) представлява молитвено обръщение към прославяния. Сборниците с акатисти се наричат акатистници.
Първият от известните акатисти е бил посветен на Пресвета Богородица и е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Това е указано и в текста на самия акатист: «Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня». Наричан е Велик акатист (виж текста). По негово подражание са съставени много акатисти, вкл. от богословски и литургически неграмотни хора. Единствено Великият акатист е включен в богослужението, и според Устава се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост по «статии», т.е. разделен на четири части (по три кондака и икос), а в петия петък се пее целият Акатист.
През VII – IХ в. акатистът е изместен като жанр от канона, но през XVIII – XIX били отново съставени множество акатисти. Акатисти се четат по време на молебен и при други богослужения. Извънбогуслужебната употреба на акатисти в молитвеното правило не бива да бъде за сметка на по-чистата поезия на псалмите, стихира или древните кондаци.
В петия петък на Великия пост във всички църкви се чете целият Богородичен акатист. Затова тази вечер митрополитският софийски храм „Св. Неделя” отново се изпълни с множество християни, дошли да се укрепят молитвено по дългия и благодатен път на Поста – телесен и духовен.
Прочетете повече: ЗАЩО СЕ ЧЕТЕ БОГОРОДИЧНИЯТ АКАТИСТ ПРЕЗ ВЕЛИКИЯ ПОСТ?
П А Р А К Л И С
Тропар, глас 1: На Първия Вселенски събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни Спиридоне, отче наш, затова и мъртъв, от гроба ти си извикал и змията в злато си превърнал: и когато си пеел светите молитви, ангели си имал съслужещи с тебе, пресвещени, слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те: слава на Действащия чрез тебе за всичкш изцерения!
Прочетете повече: Свети Спиридон Тримитунтски чудотворец (12 декември)
Тропар, глас 4
Словеси наставил еси язики в веру Божию. Дели возвисил еси себе, преблаженне в божественней и безпечалней жизни. Чудеси просиявий приступающим к тебе верно, знаменми преславно озаряяй вечерню. Сего ради божественною твою памят, Клименте, славим.
Прочетете повече: СВЕТИ КЛИМЕНТ АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Кондак 1
Дойдете, верни, да прославим съшествието на Светия Дух, излял се от недрата на Отца върху апостолите и покрил земята с водите на Богопознанието, Който сподобява с живоносната благодат на богоосиновяването и на небесната слава чисто прибягващите към Него, освещава и обожава зовящите:
Дойди, Утешителю, Душе Свети, и се всели в нас.
„Очистим чувствия и узрим неприступним светом воскресения, Христа блистающася и радуйтеся зовуща, ясно да услишим, победную поюще”.
„Нека очистим сетивата си и ще видим блестящия в непристъпната светлина на Възкресението Христа и ясно ще чуем да казва „Радвайте се”, пеейки победна песен”.
Тълкование. Понеже човек е съставен от душа и тяло, той има два вида сетива – пет душевни и пет телесни. Душевните сетива са следните: ум (????), разум (???????), мнение (????), представа (????????), чувство (????????). Телесните са следните: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.