Молитви

Автор: Св. Силуан Атонски

 Душата, обичаща Господа, не може да не се моли, защото тя се стреми към Него чрез благодатта, която е познала в молитвата. 

За молитва са ни дадени храмовете; в храмовете службата се извършва по книги; но храма не можеш да вземеш със себе си и не винаги имаш книги, а вътрешната молитва винаги и навсякъде е с теб. В храмовете се извършват божествени служби и живее Божият Дух, но душата е най-добрият Божий храм, и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм; но това не е за всички. 

Мнозина се молят устно и обичат да се молят по книги; това е добро и Господ приема молитвата им, и ги милва. Но ако някой се моли на Господа, а мисли за друго, Господ няма да чуе такава молитва. 

Който се моли по навик, у него няма промени в молитвата, а който се моли усърдно, у него има много промени в молитвата: има борба с врага, със самите себе си, със страстите и с хората, и във всичко трябва да бъдем мъжествени. 

Измолвай съвета на опитните, ако намериш, и смирено се моли на Господа, и Господ ще ти даде разум за смирението. 

Ако нашата молитва е угодна на Господа, Божият Дух свидетелства за това в душата; Той е приятен и тих. 

Мнозина обичат да четат хубави книги и това е добре, но още по-добре е да се молиш, а който чете лоши книги или вестници, той се наказва с глад на душата; неговата душа е гладна, защото храната и насладата за душата е в Бога. В Бога е и нейният живот и радост, и веселие. Господ неизказано ни обича и тази любов се познава чрез Светия Дух.