„Каква е ролята на жената днес, в нашата Православна църква”
Първото и най-важно нещо е жените да приемат Христа като свой Господ и Спасител. Жените, които приемат Христа чрез кръщението, приемат заповедта за Христовата любов. Жената участва в литургийния живот на църквата. Чрез светото Причастие нашият Господ влиза в душата на жената и тя става част от Него. Тя е наставлявана да слуша Светото Писание и да прилага ученията му в ежедневието си.
Тя трябва да се превърне в светлина на света, просветлявайки онези, които са й поверени, чрез добър пример в християнския начин на живот. Водена от любов, тя посвещава себе си в служба на Христа във всички аспекти на личния, семейния и обществения живот. Преди всичко, тя проявява любовта си към Христа чрез мъжа до себе си и привежда към Бога всички свои домашни. Най-важният й приоритет е Божията благодат да изпълни нейното семейство, съпруг, деца. А това на свой ред се пренася към голямото семейство: съседи, енория и след това към целия свят. Жената- християнка в днешното общество, независимо дали работи извън дома си или не, е от основно значение за отглеждането на децата. Дори все още да не е омъжена или да не е избрала своя житейски път, една жена често служи на обществото, помагайки на другите като учител, медицинска сестра, лекар, съпруга, майка. Като съпруга, тя се грижи за съпруга и децата си. Тя донася реалността на църквата в дома си и довежда дома си в църквата. В сърцето си тя разбира значението на това.
„Семейство, което се моли заедно, устоява”
Чрез вярата, една православна християнка намира сили за това, за което я е избрал Господ. Тя използва тайнствения живот на Църквата, за да укрепи вярата на семейството си във възкръсналия Господ и да изпълнява заповедите Му. Тя разбира необходимостта Христос да присъства в живота й, в живота на семейството й и изобщо, в цялата църковна община – голяма и малка. Животът в Православната църква не се изчерпва само в това да посещаваш неделната служба и православната жена не е просто някой, който да приготви кафе на енориашите след служба. Православието не е носене на голям кръст, нито пък елегантно да се прекръстиш. Православието не е събиране на пари за някаква цел в живота. Всички тези неща могат да бъдат индикатор за нещо, акт на любов и благочестие, но без Христовата любов и учение, те остават безплодни. По времето, когато Църквата е била преследвана, жените са се доказали като истински герои на християнската вяра. Те били тихи и тайни защитници на Църквата. Те гръмко провъзгласили истинската вяра в Бога, като изповядвали собствената си вяра в Бога, пред императори, царе, управници и съдии. Жените били тези, които пазели църквите и светите мощи на нашата вяра. Рискувайки живота си, те пренасяли светините на безопасно място, когато били в опасност. Учели децата си на християнската вяра, дори когато било опасно да го правят. Тази особена сила, която имат жените, е дар от Господа, нашият Бог. Тя е особена благодат, дадена им от Светия Дух, за да могат да запазят вярата.
Мои възлюбени деца, като ваш духовен отец, ви призовавам да бъдете силни във вашата православна вяра. Изучавайте задълбочено Православието, за да го познавате, предавате и защитавате по всяко време. Изпълнете се с познание за православната ни вяра, основаваща се на Свещеното Писание и Свещеното Предание. Запознайте се с традициите на Православието, така че да можете да го запазите чисто и неопетнено, така както много свети жени в миналото са го запазили за онези, които ще ни наследят. Изпълнете се с Божията мъдрост и прилагайте на дело Христовото учение. Обичайте Го и показвайте състрадание към ближния си. Вие имате важна роля в Църквата – да предадете тази православна вяра на следващите поколения.
Дарът на вярата, която имате, е различен от този на другите. На православната жена се пада честта да се грижи и съхранява един специален скъпоценен камък: нашата православна вяра. Нейната роля не е само да мете пода или да мие прозорците, да пече просфори, но да пази живи в семейството си, а и в обществото, православния начин на мислене и идеи. Дори и когато е налице липса на интерес към Православието, жените поддържат на висота православната духовност. Нека Бог да благослови всички жени и да продължава да ги укрепва във вярата и живота им, нека Света Богородица да ги пази и направлява да следват примера Й в живота. И нека Дева Мария бъде закрилница на нашата православна вяра.
В последно време има много дискусии по отношение ролята и мястото на жената в обществото и в Църквата. В действителност, някои течения на феминисткото движение отправят сериозни критики срещу християните, твърдейки, че християнството потиска, а не освобождава жените. Същите тези гласове обвиняват християнството, че е фактор на гнет и поробване, а не на освобождение и уважение към жените. От историческа гледна точка, обаче е точно обратното. Нека накратко разгледаме как християнството действа като импулс за освобождение, признание и равенство на жените. Да хвърлим поглед върху ситуацията и условията в света преди идването на християнството и след това да осъзнаем колко революционно е било историческото влияние на християнството върху ролята и статуса на жените. Само когато бъде разгледано в правилния исторически контекст, човек може да оцени и разбере колко важно е било то за издигането статуса на жените. Ще изброя няколко примера от предхристиянската история. Дохристиянското общество, общо взето, смятало жената за непълноценен човек. В известен смисъл, тя била подходяща за човека. Смятало се, че поради самото си естество, жените не притежават морална смелост и издръжливост – две от най-уважаваните добродетели в древното общество. Жените били приемани като страхливи по природа. В действителност, повечето течения във философията отишли още по-далеч и смятали, че жените не притежават способността да мислят логически; че по природа били ирационални, неразумни и нелогични. С една дума – твърде емоционални! Ето защо жените, с малки изключения, не са получавали привилегията да се образоват и не били приемани във философските кръгове. Определено нямали и политическа власт. Римското общество, което почитало смелостта, смятало, че жените не притежават тази добродетел. Следователно, една жена не можела да бъде носител на военна сила. Съвсем логично, както и на други места в древния свят, на жените гледали като на низши хора.
Ранното еврейско общество приписвало на жените лековерна и лукава природа. По този начин било формулирано обвинението, че жената е виновна за падането на мъжа. Следователно, тя била смятана за лъжец по природа и проводник на дявола. По тази причина, жената нямала правото да свидетелства в съда, понеже не можело да се вярва на думата й. В този исторически контекст, появата на християнството се оказало революционно за възприемането на жените като интелигентни, смели и добродетелни – в действителност християнството дало безпрецедентни права на жените. По страниците на Евангелието, жените- последователки на Иисуса често са описвани като смели, докато мъжете са изобразени като страхливци. Докато, например, св. Петър се отрекъл от Христа, докато всички други ученици, с изключение на св. Йоан, се разбягали от страх, по време на разпятието няколко смели жени стоели в подножието на кръста. По същия начин, когато мъжете били заключени в стаята, поради страх от юдеите, жените излезли навън, за да помажат тялото Иисусово.
“При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (Йоан. 19:25). „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от юдеите, дойде Иисус и застана посред тях...” (Йоан 20:19). Също по страниците на Евангелието, жените са описани като честни. Надеждни и сигурни, достоверни свидетели. Всъщност, първите хора, които получили вестта за Иисусовото възкресение, и на които било възложено съобщаването на най-важното послание в историята, били жени (Марк., гл. 16). „А той им каза: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал” (Марко, 16:6-7). В Евангелието жените са описани още като интелигентни и притежаващи задълбочено интелектуално любопитство. Когато архангелът съобщава на Пресвета Богородица за бъдещото раждане на Месия, според разказа на Лука, тя инстинктивно подхваща разговор и иска да разбере точното естество на тази вест.
Когато обаче, апостол Павел заявява в посланието си до Галатяните, че няма мъжки пол, ни женски, а всички са равни в изкупителното дело на Христа, от историческа гледна точка това представлява най-радикалното твърдение в историята на световната мисъл до момента по отношение статуса на жените. Християнството носи вестта, че както мъжете, така и жените имат права и че са спасени и осветени по еднакъв начин от Христа. В крайна сметка, християнството учи, че както мъжете, така и жените получават по равно благодатта и даровете на Светия Дух. Полът не прави християнина негоден за благодатта на нашия Господ Иисус Христос. В днешно време жените имат огромен и важен принос за човешкото общество. Тяхната роля в семейството като майки, съпруги и дъщери оказва стабилизиращо влияние върху структурата на цялото семейство. Също така, много важен е и приносът им за социалните дейности. Сега жените са обичаен и необходим аспект на работната сила. Всъщност, като християни, жените оказват незаменима помощ на Църквата.
Източник: http://www.orthodoxresearchinstitute.org/articles/misc/seraphim_role_of_women.htm