Бог всичко е наредил премъдро. С едни дарования е надарил мъжа, с други жената. На мъжа е дал мъжество, за да се справя в трудностите и за да му се подчинява жената. Защото ако би дал и на жената същото мъжество, семейство нямаше да може да се задържи.
Говореха за една жена в Епир, че била страшна! Обличала една бяла риза до земята и винаги носела ятаган! Разбойниците я водели със себе си! Представете си да имат жена в шайката си! Веднъж вървяла с часове пеша до едно далечно село, за да вземе едно влашко момче и да го ожени за дъщеря си. Но понеже то се съпротивлявало, тя го откраднала, нарамила го на гърба си и го донесла в своето село! Това обаче са изключения. Ако трябва да мобилизираш жени за войската и съставиш от тях една рота, а после пуснеш срещу тях десетина деца, облечени като скаути от отсрещната страна... О-хо, всичките ще се разбягат! Ще си мислят, че това е врагът!
В Свещеното Писание се казва: “мъжът е глава на жената” (Еф. 5:23). Тоест Бог е наредил, мъжът да властва над жената. Да властва жената над мъжа - това е хула против Бога. Бог сътворил първо Адам, а Адам казал за жената: “Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми” (Бит. 2:23). В Евангелието се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си, т.е. да го уважава, а мъжът да обича жената (Еф. 5:33). В любовта се съдържа уважението и в уважението се съдържа любовта. Това, което обичам, също го и уважавам. И това, което уважавам, го и обичам. С други думи, това не са различни неща, но тия две са едно и също. Хората обаче не зачитат тази Божия подредба и не разбират онова, за което се говори в Евангелието. Така мъжът криво разбира написаното в Евангелието и казва на жена си: “Трябва да се страхуваш от мен”. Но нали ако се страхуваше от теб, нямаше да се омъжи за теб! Има и някои жени, които казват: “Защо пък жената да се бои от мъжа? Не мога да приема това. Каква е тази вяра? Няма никакво равенство”. Но виж какво се казва в Свещеното Писание: “Начало на мъдростта е страхът Господен” (Притч. 1:7). Страхът Божий е почит към Бога, благоговение, духовна сдържаност. Този страх те кара да чувстваш страхопочитание. Той е нещо свято. Равенството с мъжете, което искат жените, може да важи само до известна степен. Днес между жените, понеже ходят на работа и гласуват, навлезе един нездрав дух и си мислят, че са равни с мъжете. Разбира се, душите са едни и същи по естество. Но когато мъжът не обича жена си и жената не уважава мъжа си, в семейството се получават сцени. Едно време считаха за тежко провинение жената да противоречи на мъжа си. Сега е навлязъл един хулигански дух. А колко хубаво беше някога! Бях се запознал с едно семейство, в което мъжът беше много нисък, а жената - цяло мъжище, висока чак до тавана. Щом сама разтоварваше сто и осемдесет оки жито от каруцата, представете си. Веднъж един работник - също висок - тръгнал да я закача, а онази го грабнала и го хвърлила като да бил кибритена клечка! Но да видите само какво послушание имаше към мъжа си, как го уважаваше! По този начин се задържа едно семейство, иначе не става.
Любовта между съпрузите
- Майко игуменке, написа ли пожелания на Димитри, който се жени?
- Написах, отче.
- Донеси ми картичката и аз да допълня своите: “Нека Христос и Света Богородица бъдат с вас. Димитри, давам ти благословията си да се караш с целия свят, освен с Мария! Същото важи и за Мария!” Я да видя ще разберат ли какво имам предвид? Веднъж някой ме попита: “Отче, какво най-силно съединява мъжа с жената?” “Чувството за благодарност”, казвам му. Единият обича другия заради това, което онзи му дава. Жената дава на мъжа доверието си, отдадеността си, послушанието си. Мъжът дава на жената сигурността, че може да я закриля. Жената е стопанката в дома, но и голямата прислужница. Мъжът е управителят на дома, но и хамалинът.
Съпрузите трябва да се обичат с чиста и непорочна любов, за да намират утешение един в друг и да могат да извършват духовните си задължения. За да живеят хармонично, е нужно още от самото начало да положат като основа на своя живот любовта, искрената любов, която се намира в духовното благородство, в жертвеността, а не лъжовната, светската, плътската любов. Ако има любов, жертвеност, винаги единият ще влиза в положението на другия, ще го разбира, ще му съчувства. А когато човек приема в състрадаващото си сърце своя ближен, тогава приема в себе си Христа, Който го изпълва с неизказано веселие.
Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква нужда, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията. Когато обаче, да пази Бог, между съпрузите няма обич, може да са и един до друг, но всъщност да са на голямо разстояние. Затова трябва да полагат усилия през целия си живот да запазят любовта, да се жертват един за друг.
Плътската любов съединява външно светските хора, и то само доколкото са налице светските качества, когато тези качества престанат да съществуват, тя ги разделя, тъй че и те се погубват. Докато, когато има духовна, чиста любов, ако случайно единият от съпрузите изгуби светските си качества, това не само не ги разделя, но ги съединява още повече. Когато има само плътска любов, тогава, ако например жената научи, че мъжът ? е погледнал към някоя друга, ще хвърли в лицето му сярна киселина, за да го ослепи. Докато,когато е налице чиста любов, тогава повече ще я боли за него и деликатно ще търси начин да го върне отново в правия път. Тогава и Божията благодат идва на помощ.
Веднъж в колибата дойде един лекар от Америка с гръцки произход. Видях, че лицето му беше просветлено, затова деликатно го попитах за живота му. Каза ми: “Отче, православен съм, но доскоро нито спазвах пости, нито ходех често на църква. Една вечер бях коленичил в стаята си, за да помоля Бога за нещо, което ме тревожеше, при което стаята се изпълни с мека и сладостна светлина. Продължително време не виждах нищо друго освен тази светлина и чувствах неизразим мир в себе си”. Изумих се, понеже разбрах, че този човек се беше удостоил да види нетварната светлина и поисках да ми разкаже какво се е случило. Каза ми: “Отче, аз съм женен и имам три деца. В началото семейството ни вървеше добре. След това обаче жена ми нямаше търпение да се занимава вкъщи с децата и искаше да излизаме навън с приятелките ?. Постъпих според желанието ?. След известно време ми каза, че иска да излиза сама с приятелките си. Приех и това, а аз гледах децата. След това не желаеше да прекарваме заедно отпуските, а ми искаше пари да ходи сама. Впоследствие поиска да ? дам един апартамент, за да живее самостоятелно. Направих и това, но тя водеше там своите приятели. През всичкото това време се опитвах да ? помогна по различни начини, със съвети и т.н., само и само да се смили над децата ни, но тя не даваше и дума да се каже. Накрая взе от мен огромна парична сума и изчезна. Търсех, питах навсякъде, но напразно. Изгубих напълно следите ?. Един ден ми съобщиха, че била дошла тук, в Гърция и живеела в един дом с лоша слава. Мъката ми за състоянието ? не може да се опише. В скръбта си коленичих да се помоля. Казах: “Боже мой, помогни ми да я намеря и да направя каквото мога, за да не погуби душата си. Не мога да понеса настоящото ? състояние”. Тогава ме обля онази светлина и сърцето ми се изпълни с мир”. Казах му: “Братко, Бог е видял твоето търпение, великодушие и обич и те е утешил по този начин”.
Затова казвам, че миряните ще ни бъдат съдници. Виждате ли? Лекар в Америка с такава съпруга, при какви условия и в каква среда живял, и въпреки това с какво се удостоил!
Семейството се спасява с търпение
- Какво прави сестра ти? Как я карат с нейния съпруг?
- Отче, научавам, че има трудности, но тя търпи, а когато е необходимо, дърпа и него напред.
- Така е. Когато два вола са в един впряг и единият е малко слаб или мързелив, тогава другият полага повече усилия, дърпа и влачи и първия със себе си. Виждаш ли? Живеят в света, но се усъвършенстват духовно.
Вие тук сте като принцеси. Представи си една майка, която има четири деца; едното е бавноразвиващо се, другото е душевноболно, третото има средиземноморска анемия, четвъртото скита по улиците до среднощ. А отделно си има други мъки със съпруга си поради неговия характер. И търпи толкова неща, без да казва нито дума; иде ? да се пръсне от мъка, а няма на кого да изкаже болката си, защото някои неща не могат да се казват извън семейството. Може примерно мъжът да става, да тръгва и дори за прехрана да не ? оставя пари. И няма пари горката да плати дори наема, и искат да я изгонят от къщата. Принуждава се да работи където и да е, да се сблъсква с опасности и ми казва: “Помоли се да се избавя поне от тия опасности!” Или пък мъжът ? е пияница и не работи, и тя се принуждава да работи, да чисти стълбища по жилищните блокове, а онзи отива в кръчмата. Връща се пиян посред нощ, бие я и ? иска парите, които е взела или отива сам да ги вземе от работодателите ?. Ах, това е мъченичество!
И някои жени имат грехове и по този начин ги изплащат. Но има и такива, които не са сгрешили. Те ще получат чиста отплата заради мъките, които преживяват. Познавам една майка, която беше ангелче, много добра душа, най-доброто, най-кроткото дете в семейството, а на какъв нехранимайко попадна! Как се подлъгаха родителите ?! Омъжи се за един пияница, който бил хулиган от малък. Баща му пиел и той възприел същия навик. И горката се принуждава да работи на чужди хора, претрепва се от работа, а онзи я бие и я заплашва с нож. Колко пъти ? казва: “Ще те заколя”! Постоянно живее в страх да не я заколи. Мъченичество! Има и четири деца. Родителите ? стигнаха до там, че я карат да се разведе, а тя им отговаря: “Мисля още да потърпя”, и търпи. Разбирате ли? Нито Патерик е чела, нито жития на светиите, обаче търпи. Веднъж я попитах: “Добре де, децата не се ли намесват?” “Още са петнайсет-шестнайсетгодишни”, каза ми. “Нека отидат войници и после ще го озаптят!” Значи, докато отидат войници, тя ще яде бой!
Търпението облагодатява човека
- Отче, как да се отнасям с другия, когато той е нервиран?
- С търпение!
- А ако нямам търпение?
- Да отидеш да си купиш! Продават в супермаркета!... Виж, когато другият е ядосан, каквото и да му кажеш, няма резултат. Най-добре в момента да замълчиш и да си казваш наум молитвата. С помощта на молитвата той ще утихне, ще се успокои и после ще можеш да се разбереш с него. Нали виждаш, че и рибарите не отиват за риба, ако морето не е тихо; чакат търпеливо, докато времето се оправи.
- Отче, на какво се дължи нетърпението у хората?
- На това, че... имат много мир у себе си!
Бог е основал човешкото спасение на търпението. “Който претърпи до край, ще бъде спасен” (Мат. 10:22), се казва в Евангелието. Затова Бог дава на хората трудности, различни изпитания, за да се упражняват в търпението. Търпението започва от любовта. За да търпиш другия, трябва да му съчувстваш. И много пъти виждам как семейството се спасява чрез търпението. Виждал съм как диви зверове се превръщат в агънца. С доверието в Бога нещата намират своя нормален и духовен завършек. Веднъж, когато живеех в манастира “Стомион”, видях една жена от Коница, чието лице светеше. Тя беше майка на пет деца. После си спомних коя е. Мъжът ? беше дърводелец и често пъти работеха заедно с моя майстор
Една дума само да му кажеха домакините, например: “Майстор Яни, може би това тъй да го направим?”, превръщаше се в звяр. “На мен ли ще ми се правите на учители?”, казваше им. Трошеше си инструментите, хвърляше ги и си отиваше. След като в чужди домове зарязваше работата си и чупеше всичко, представяш ли си какво е правел у дома си? Та тази беше жената на майстор Яни. С тоя човек, с когото не можеш и ден да прекараш заедно, тя живееше години. Всеки ден преживяваше мъчение и въпреки това приемаше всичко с много доброта и търпение. Понеже знаех положението в дома ?, когато я срещнех, я питах: “Какво прави господин Яни? Работи ли?” “Е, кога работи, кога малко почива!” “Как я карате?” “Много добре, отче!”, казваше ми. И го казваше от сърце. Не слагаше в сметката това, че онзи си чупеше инструментите - и то скъпи инструменти, - нито че тя, горката, се принуждаваше да работи на чужди хора, за да свържат двата края. Виждате ли, с какво търпение, с каква доброта и с какво благородство приемаше всичко! И не го обвиняваше ни най-малко! Затова Бог ? даде благодат и лицето ? сияеше. Изгледа и петте си деца и станаха много добри хора. Успя да задържи и децата си.
- Отче, как е можела да оправдава мъжа си?
- С някой добър помисъл: “Мъж ми е, казваше, ще каже и някоя дума. И аз, ако бях на неговото място, може би щях да правя същото”. Изпълняваше Евангелието, затова Бог ? пращаше Своята благодат. И ако светските хора имат търпение и получават благодат, колко повече трябва да търпим ние, монасите, които имаме всякакви условия, всякакви възможности за духовен живот!
Доколкото съм разбрал, най-големите скандали не само в семействата, но и в държавите, стават от незначителни неща. В семейството единият трябва да се смирява пред другия, да подражава на добродетелите му, но и да понася странностите му. За да може човек да постъпва по този начин, ще му е много полезно да мисли за това, че Христос се е пожертвал за нашите грехове и търпи всички ни – милиарди човеци, макар че Самият Той е безгрешен. Докато ние, когато се измъчваме поради недостатъците на другите, изкупуваме собствените си грехове. Добрият Бог така е наредил нещата, че единият с дарбата, която притежава, да помага на другия, а с недостатъка, който има, да се смирява пред него. Защото всеки човек си има своите дарби, но и някои недостатъци, с които трябва да се бори, за да ги преодолее.
Скарах се на едного! Да видите как го слуша жена му, въпреки че има много по-големи способности от него! Пред нея той е едно дете. Тя с послушанието си към него постоянно приема и трупа Божия благодат, докато той със своя егоизъм постоянно пропъжда благодатта и остава празен. И накрая кой печели? Виждаш ли? Тайната е в смирението. Основата на всичко е в това. Послушание, смирение. Ако той признаеше слабостта си и потърсеше помощ от Бога, тогава Божията благодат щеше да дойде и при него.
Вярната съпруга
- Отче, един мъж напусна жена си, взе и детето им, и има връзка с други две жени. Тя ме попита какво да прави.
- Кажи ? колкото може да проявява търпение, да се моли и да се отнася с добро. Нека чака, нека не разтрогва брака тя самата. Един мъж се държал презрително с жена си, обиждал я, а тя всичко приемала добродушно и с търпение. Починала сравнително млада. Когато изваждали костите ?, от гроба се разнесло благоухание. Всички, които били там, се удивили. Виждате ли, тя всичко в този живот приемала с търпение, затова в другия живот получила оправдание.
Помня още един случай. Едно светско момче харесало едно момиче, което водело духовен живот. За да го хареса момичето, той също се опитвал да живее духовно, ходел на църква и т.н. Най-накрая се оженили. След години обаче той отново започнал светския си живот. Въпреки че вече и децата им били големи - едно момче в университета и две момичета, едното в лицей, другото в гимназия - той продължавал да живее разпътно.
Имал голямо предприятие и печелел много пари, но повечето от тях пилеел в блудния си живот. Горката му съпруга поддържала дома с много икономии, а също и децата си с добрите си съвети. Не обвинявала баща им, за да не се отвратят от него и да получат душевни рани, но и за да не тръгнат по неговия пример. Когато вечер се прибирал вкъщи късно, лесно го оправдавала пред децата, казвайки, че е имал много работа; но какво можела да каже, когато посред бял ден той се прибирал у дома с някоя своя приятелка? Защото, какво правел този небоящ се от Бога човек? - въпреки че и човек не заслужава да го наречеш, понеже нямал никаква човещина. Телефонирал вкъщи на жена си да му приготви желаното ядене и идвал на обяд с някоя от приятелките си. Горката майка, за да не помислят нещо лошо децата ?, посрещала радушно гостите.
Оставяла впечатлението, че дошлата е и нейна приятелка, която съпругът ? взел с колата си от дома ? и я довел у тях. Деликатно изпращала децата по стаите им да четат, защото се страхувала да не видят някоя грозна сцена, понеже за жалост онзи не внимавал, но мърсувал и в дома им. Това ставало всеки ден, като през известен период от време той сменял приятелката си. Дори децата започнали да питат: “Колко приятелки имаш, мамо?” “Познаваме се отдавна”, отговаряла им тя. Междувременно онзи се отнасял към нея, горката, по-зле от прислужница, понеже се държал много варварски. Представете си сега тази майка всеки ден да обслужва две животни, които безчестят дома и постоянно да внушава добри помисли на децата си. И при това не знаела дали тази история ще приключи след известно време, тъй че да си каже: “Ще потърпя”, и да има с какво малко да се утеши. Това състояние продължило доста години. Обаче понеже онзи нещастник дал големи права на дявола над себе си, естествено било да понася страшни демонични въздействия. Бил като луд, не можел да се владее, всичко му било криво. И тъй, един ден, както се возел в колата си, опиянен от плътското опиянение, изскочил от пътя и паднал в една пропаст. Автомобилът се потрошил, а той бил сериозно наранен. Закарали го в болницата и след известен възстановителен период го завели вкъщи осакатен. Никоя приятелка не го доближавала, защото вече нямал много пари, пък и лицето му било обезобразено. Обаче добрата съпруга се грижела за него с голямо добросърдечие, без да му припомня нищо от разпътния му живот. Това много го разтърсило и го изменило духовно. Искрено се разкаял, поискал да се изповяда, поживял няколко години като християнин, с вътрешен мир и починал в Господа. След неговата смърт синът му поел неговата работа и издържал семейството. Децата живеели в любов помежду си, защото се ръководели от принципите на добрата си майка. Тази майка била героиня. Изпила всичките горчилки, за да не се разпадне семейството ? и да не се огорчат децата ?, запазила добре семейството, спасила и своя мъж, а за себе си натрупала небесна награда. Бог ще настани тази жена на най-доброто място в рая.
Децата в разтрогнатите семейства
- Отче, когато мъжът е завладян от някоя страст, признава вината си, изповядва се и т.н., но все още е под нейното влияние и казва на жена си: “Измъчвам и теб, и децата, по-добре да се махна, да ви изпращам пари отдалече, за да не се мъчите”, тогава как трябва да постъпи жената?
- Ако мъжът наистина се чувства така, както казва, това показва, че е много любочестен и в такъв случай жената трябва да потърпи. Добре е обаче да не вярва лесно на това, което чува, а да гледа по-надълбоко. Защото понякога мъжът може да казва с привидно благородство: “Ще ви напусна, за да не ви мъча”, а всъщност да иска наистина да се махне, понеже се е забъркал с някоя друга.
Бракът в състоянието, до което е достигнал днес, е изгубил своя смисъл. За нищо и никакво се развеждат.
Преди не-много време в колибата дойде един съвсем объркан човек. Имал две деца от една приятелка.
Оженил се за някаква друга, направил едно дете и я напуснал. След това отново се оженил за някоя си трета, която била разведена и имала две деца от първия си брак и едно дете от някакъв приятел. И с нея направили още две деца. “Я чакай, казвам му, от колко майки са тия деца и от колко бащи?” По този начин нещастните деца се погубват. Които от тях са по-чувствителни и не могат да превъзмогнат притесненията, се отчайват, а някои се и самоубиват. Други пият, за да забравят, трети се забъркват с наркотици. И откъде намират пари? Най-малката доза хероин струва четири хиляди драхми; голяма – шест или седем .
И това са волните и разпуснати деца от миналото поколение. Какво ли ще стане с малките деца от следващото поколение, чиито родители са се разделили по закона за автоматичните разводи? Колко много деца, които вземат наркотици, минаха през колибата ми само това лято! Повечето от тях, горките, бяха от разделени семейства. Изпаднали са в такова състояние на двадесет и седемгодишна възраст и търсят помощ! И да видиш как си личат децата, които са от разтрогнати семейства. В колибата държа локума отвън. Когато идват, преди още да успеят да изядат локума, тичат да ме целунат. Целия ме правят в пудра захар! Липсвала им е любов и нежност. На тия нещастни деца им е все едно имат ли родители или нямат. Дали идва бащата вкъщи, дали си отива, дали е там или го няма, все им е едно.
Цялата книга можете да прочетете тук.