Благословение отца духовнаго о Господе на всям христианом: О, чада моя! Видите, що е дал нам Бог талант и ще хоче да изпитва нас на него на страшное судище. Това е талант нам да се погрижиме зарад вашите души и да посейм на сердцето ваши семе – божественное слово.

Почти коги ходите вий по закон Божий, тогива се радва сердцето наши, а коги гледаме като не держите закон Господен, тогива скорб исполня сердцето наши.

Затова и написах това вам, чада моя, да покажа вам, на вашеи сладкое послушание, зам да се не навийте от това зло и мресное и беззаконое пианство спроти каквото сказува святий и великий апостол Павел и дума, почто пианици не е возможно да идат на царство небесное, но тям е наготвена вячная мука сас хайдутите и сас курварите заедно.

На ветхое време на первите родове нашия проявлено било от Бога, почто много големи и похвални человеци и угодници Божии сас това пианство погинали. Царие от царство свое испаднали и архиереи сас това пианство почетенное архиерейство свое погубили. Силнии царие и силнии юнаци сас това пианство силата своя затрили и храбрии юнаци на острий меч себе предали, а достопочетеннии боляри окаянно осиромашали и що имали человеци йоще много години да живеят, а сас това пианство наскоро измрели. Почто пианици без Божиа суд наскоро умират като удавлени. Кой человяк у пианство умре, он сам себе душманин и убийца бива, и след неговая смерт, коги умре он, що приносят за него молба или служение, то е все ненавистно и мерзостно Богу.

Сине мой, у сегишния род человеческий да ти ся не поревнят злите человеци, нито славните князове и боляри, що живеят у грях и мресота, и у пианство, почто е то все гнусно и мерзостно Богу. Ами да разумейм и да видим добре, що чини нам и на кой хал доноси нас това беззаконное пианство: ум нашей затрива, ставите наши разслабява, кярат [печалбата] наш погубява. Пианство на царието и на беювите землята пуста струва, подданнците им и раята им роби продава, а простите человеци должни струва. Пианство на хитрии майстори хитрината им покваря, умо им затрива и не могат да смислят своята майсториа. На благородните людие болест приноси и срам, и непочетение, и зло сиромашество.

Това мресное пианство, братие, колко ли голями кафги и крамоли и тяжби повдига, жени от мужети свои отлучава, децата им ратаи чини, на нозете им болест доноси, на руцете им треперание, на очите им гледанието помрачава. Пианство брани человяка у церква да не иде и не пуща го да се помоли Богу, и те дава му да прочете книги, страх Божий испажда от сердцето му, на смерт предава человяка и най-после – проважда го на огн вечний. Пианство человяку на лицето му красотата погубява и на трезвите человеци хула и смях станва.

Кому молва? – пианицу. Кому смях? – пианицу. Кому сини очите? – пианицу. Кому „ох“ и кому горко и люто? – пианицу. Кому рано да яде? – пианица. Кому сутра много да спи? – пианица. Всякий пианица отлучен е от Бога и от человеците, и облячен е в раздранния рубища [дрипи].

Това като чуем, братие, да оставим това злое питие и пианство, почто слущайте Павла святаго, що дума на Тимотеа: „Чадо Тимотей, мало вино укусвай, да тя буде спасение на душата!“ И Петр, святий апостол, дума: „Братие, будете трезвени, почто е душманин наш диавол трезвен, а не е пиан, и вси пиании человеци хоче да погалне“. О, горко! На кой ли са хал пианите человеци! Ала они себе не хочат да смислят. Лежат като мертви, удалени и от Бога, и от Духа Святого от тоя пианский смрад. Пиан человяк не има во уста своя слово Божиа от тая пианская гнилост. Ангел Божий, що е пратин от Бога на человяка хранителя, и он плачи от това пианство. А диавол са весели и радва са, зарад пианите человеци, почто коги са упий някой человяк и да са побалва, тогива курбан приноси на диавола. Тогива са и диавол радва и дума: „Никога тако не са веселя за поганский курбан, коги ми принесат неверните, каквото коги са упий христианин и да са побалва, почто вся воля моя у пианите са совершава. По-добре й пред Бога поганиц, а не пиан христианин, чоти поганите пак Бог нагледва, а пианите Бог мрази и гнуси са от них.

Затова дума диавол: „Пианите са мои, а трезвети са Божии“. И това като издума, рече на бесовете свои: „Идите и трудете са и поучавайте христианите на пианство и на вся воля моя, щото аз хочу“. А святии ангели, като прихождаха някой време при святии отци и при постниците, та сас голямое грижование сказуваха тям зарад това злое пианство, та да биха са отлучили христианите и да биха оставили това злое питие и пианство, а да се не оставят от питие, що е за славу Божию, на приличное време, по закон Божий.

Да бягаме, братие, от това пианство, почто е то общо сас курварство и отец на безсрамство и приводии всякии грознии и безстидния [безсрамни] работи. От пианство ни едно добро не бива. Пианство на человяка душата умерсява. Пианство – волний бяс, що ся от него ражда у человяка сласт и похот. Пианство е на вся злини матер, а все добрини сопротивник. Пианство юнака человяка страшлива показува, а чистаго человяка – курваря учиня. Правина не знай почто на человяка разума отнема. Каквото погасява вода – огн, тако безмярное питие на человяка разума погасява. Всякой человяк милва и аджадисва [съжалява] лудаго человяка, а на пианаго всякий му са смей и гнуси са от него, почто и он като лудаго валя са и таркаля са у кал и у мресота. Пианица не е достоин за помилвание или за аджадисвание. Пианица много пути прискача сянката, мни му са како я дряво или поток. На пианица ушите исполнени всякоги сас ек и ичат като някоя бура на морето и като някой силен вятър на гората, и влага человяка у тешкая болест. Главата си право не можи да держи между рамената си, но прегибва са вамо и тамо, почто му отегчават главата злии и тешкие сонюве.

Учителите церковнии всякоги викат и учат нас да са не упиваме сас вино, чи у него спасение не има. Ами ний сас това питие докоги да падаме у тая злая беда? Не е това похвално нящо пред человеците и не е добро гледание пред очите христиански – млад человяк, що е красен [млад] на возраст, и воин, що е славен на дженк [война], от това пианство напаст приемат, не могат да управят себе сас разум свой, ни сас нозете си право да ступат. Някой муж, що е бил някоги на войска страшен на душманите, после сас това пианство смях бива по чаршията и на малките деца. Млад муж, на самия младост своя лицето му като цвят цветни, а от това пианство погрознява, разсипва му красотата. Пианство на человяка е погубление разума его и кряпост его, и на живението му – порушение и вячная смерт.

Затова святии отци наши написаха това честное и святое писание, и правоверное учение, и предадоха го на святая церква да са прочете, да слушат христианите и да са не упиват, и да не чинят злини и беззаконния работи. Затова кой послуша това святое писание, та да живей у трезвен ум и да чини богоугодния работи, он ще найде живот вечний и ще се наслади на ония неисказанния благ. А кой не послуша това правое учение, той ще буде осужден сас диавола в муку вячную, ами дано избави нас от нея Христос Бог, емуже слава въ веки. Амин! 

+   +   +

Източник: Св. Софроний епископ Врачански - Катехизически, омилетични и нравоучителни писания, Синодално издателствво, София, 1989 г.

Икона: Св. Софроний Врачански (1739-1813)

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1