Изкуственият аборт се разглежда от всички религии по света като убийство на дете. В Стария Завет изкуственият аборт не се споменава пряко, но от текста на Библията може да се направят съвсем сигурни изводи по отношение на аборта.
Църквата винаги е осъждала аборта като убийство.

 

Правило 21-во на Анкирския събор:На жени, които са заченали в прелюбодеяние и са унищожили плода, и на ония, които се занимават с приготовяне на плодогонни отрови, предишното правило забранява да се причастяват до края на живота им. А ние, като търсим нещо по-снизходително, определяме такива да прекарат десет години в покаяние по установените степени.


Правило 91
на VI Вселенски собор: Подхвърляме на епитимия за убийство ония жени, които дават церове, причиняващи недоизносване на плода в утробата, и ония, които приемат отрови, умъртвяващи плода".


Правило 2-
ро на св. Василий Велики: Която умишлено погуби заченат в утробата си плод, подлежи на наказание за убийство. Ние не правим тънка разлика, дали плодът вече е добил образ, или не, защото тук не се изисква отговорност само за онова, което ще се роди, а и за това, че (такава жена) се е изложила на опасност, тъй като жените много често умират от такива опити. А когато към това се прибави погубване на плода, тогава за ония, които умишлено са се решили на него, то се вменява като друго убийство. За това покаянието им не трябва да се простира през цял живот, а да се приемат в общение след десет години и лекуването им да се измерва не по време, а съобразно начина на покаянието им.

Правило 8-о на св. Василий Велики: ония, които дават вражалски питиета за помятане на зачатието в утробата, са убийци, както и ония, които взимат детеубийствени отрови.


Требник, чин
на изповедта: „Които дават билки, за да не се зачене дете, или която е напоила утробата си с отвари, за да не зачене (тук става дума не само за аборт, но и за противозачатъчни средства) или която яде треви или храни, и пометне отрочето си самоволно, е убийца и се запрещава от св. причастие като убийца. Ако пък неволно е изгубила детето, една година да не се причастява. А тази, която ? е дала отровните билки, да ? бъде забранено да се причастява шест години. Ако пък употребява билки или друго нещо и отрови утробата си, и затова не ражда деца, като убийца се запретява“.

[Еда ношаху былие, во еже не сотворити отроча, или аще кая напои ложесна, еже не зачати, или яде былие, или пресытися, и изверже отроча самохотне. И егда обрящется, яко нечто сотвори, и изверже самохотне, убийца есть, и запрещается как убийца. Аще же неволею по нужде некоей изверже детища своего, едино лето да не причастится:а носящая былие, да оставит е, и да запретится шесть лет. …Аще же яде былие, или ино что, и отрави ложесна своя, и ктому дети не раждает, яко убийца запрещается"].

На преподобни Паисий Светогорец Господ изпратил видение за задгробната участ на убитите преди раждането младенци, за да могат майките, четейки за това, да се изплашат и вразумят – особено страшно звучат думите, че ако държавата на законодателно ниво разрешава да се извършва престъпление, отговорността пада върху целия народ.

Запитали Стареца: „Може ли да се предприеме нещо, за да бъде отменен законът, легализиращ абортите?“ „Може, но трябва държавата и Църквата да се задвижат, така че хората да научат за последствията, до които ще доведе липсата на раждащи се деца. Свещениците трябва да обясняват на хората, че законът за абортите противоречи на заповедите на Евангелието. Лекарите – от своя страна – са длъжни да говорят за тези опасности, на които се подлага жената, която прави аборт…

Ако един човек нарушава евангелската заповед, отговорността пада само върху него. Но ако нещо, които противоречи на заповедите на Евангелието, стане държавен закон, тогава Божият гняв пада върху целия народ – за да го възпита“. Това се случило през 1989 г.

Ето какво пише до раба Божия Н., старецът Йоан Крестянкин:

„Как да постъпите, изберете сама, аз само ще Ви напиша какво ще Ви се случи, посягайки върху живота на младенеца. Понеже именно тези помисли са Ви подтикнали да ми зададете този въпрос.

Детоубийството е смъртен грях, последствията от него ще се отразят на първо място върху Вашата душа, а след това и върху децата, които Вие вече сте родили. Те ще се мъчат през живота си и ще Ви въздадат за изгубеното си братче с такава скръб, че няма да можете да я преживеете.

Така че избирайте“.

 +   +   +

Ето и едно друго негово писмо:

„Скъпа С.!

Ще Ви кажа единствения довод срещу всички Ваши близки, които сега Ви тласкат в ада.

Знайте, че за всяко по волята на майката неродено дете, тези, другите, които тя ще роди за своя „радост“, ще ? въздадат със скърби, болести и душевна мъка. Това е закон. След детеубийство не може да се очаква благополучен живот на земята, а вече за живота във вечността дори е страшно и да се помисли. С една дума – ад.

Ад на земята, ад след гроба. И знаете ли защо това е точно така, а не иначе? Защото по своя воля, знаейки, ще извършите това страшно злодеяние, съзнателно убивайки ангелската младенческа душа.

Замислете се. Покайте се, че такава мисъл дори ви е минала през съзнанието“.


В
еднаква степен за убийството на неродено дете са виновни лекарите, извършващи изкуствен аборт, и предписващи абортивни средства. Отговорност за убийството на неродените деца лежи също и върху мъжа, който не е попречил на жената да направи аборт, върху тези, които дават съвети да се прави аборт, настояват да се извърши аборт, дават направление за аборт, разпространяват реклами за аборти и се изказват за свобода на абортите, произвеждат и продават абортивни средства.


С
ъвременната църковна практика не използва продължителни епитимии за убийство на неродено дете. Тежестта на този грях не зависи от това в кой месец е бременната жена и е тежко престъпление срещу Бога и човешкия живот.


В случа
й на спонтанен аборт, случил се поради болест или греховно невнимание на майката (вдигане на тежести, тичане, нерадение за запазване на детето), според св. Църква се полага четенето на свещеническата „Молитва над жена, когато е пометнала младенеца“, която по своя смисъл има покаен характер. Четенето от свещеник на „Молитва над жена, когато е пометната младенеца“, е предназначено само за спонтанен аборт. След изкуствен аборт четенето на тази молитва няма никакво църковно-канонично основание.

Сн.: https://stbasil.center/

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1