Абортът е убийство!

  Казвам се Десислава. Родена съм в Пловдив, но сега живея в Козлодуй.
През 2008 г. работех във Вълчедръм като шивачка. Беше ми много трудно - стрес, ниски заплати, освен това бях оставила вкъщи едно дете да ме чака и го преживявах много тежко. Когато пътувахме всеки ден с автобусчето, всички се шегуваха с една жена - Надежда от Вълчедръм. Тя беше вярваща и често цитираше Библията. А всички си умираха от смях. Аз също съм вярваща и понякога ме дразнеха с глупави шеги, но понякога и аз се смеех с тях, а и Надежда се смееше също, но не спираше да представя убежденията си.

Храм „Успение на Пресвета Богородица”, гр. Казанлък! Един прекрасен храм, който се намира в центъра на града ни – Долината на розите! Храм, в който всеки може да влезе по всяко едно време на деня, да си запали свещичка, да благодари на Бога и Майката Божия за безбройните милости, дарени му от Бога, или да се помоли за проблема си - с вяра, с надежда и любов, знаейки, че Бог го вижда и знае проблемите му, чува гласа на сърцето му, вижда болката в душата му...

Дълго мислих, преди да се обърна към тази тежка тема. Не искам да повтарям това, което вече е било написано за абортите. Сега има много хубава просветителска литература по дадената тема. С най-голямо съжаление, проблемът „прекъсване на бременността” (така лекарите наричат аборта) може да засегне дори хора, които дори и мислено не допускат, че могат да убият собственото си дете.