Да, ние търсим спасението, но на повечето хора през ум не им минава, че това е смисълът на човешкия живот и не се стремят към спасение. Поради това получават “телеграми”. Поводът да напиша статията е действителен случай на потърпевши в Бургас. Дори една от телевизиите засне движещите се предмети. Ако някой преди това беше казал на тези хора, че има зли духове, те щяха да се заливат от смях и да те изкарат ненормален. Ето, че сега осезаемо усещат нападенията на духовете, а околните считат, че тези хора са ненормални. Дяволът умее да се подиграва.
По същество тези явления са изключително разнообразни. Едно от тези явления е явлението "полтъргайст". В превод от немски език означава "шумен дух". Характеризира се с непрекъснат шум денем и нощем. Обитателите на дома постоянно са смущавани от силни шумове; тропания, тракания, почукване и всевъзможни звуци. Още по-голяма е бедата, когато тези звуци са съпроводени с придвижвания на различни предмети из дома. Пакостните духове разхвърлят посудата в кухнята, разпиляват всичко по стаите, всички хранителни продукти от хладилника биват изсипвани на пода. Изчезват предмети, включително и пари от портмонета. Това е само малка част от пакостите, които могат да бъдат изброени.
Обитателите на дома изпадат в паника. Духовете ги изчакват да почистят всичко и отново започват с пакостите си. Трагично е положението в такъв дом. Още по-трагично е, че никой не приема насериозно думите им и тези потърпевши стават обект на насмешки и подигравки. Нещо повече; отношението на околните към такива хора е като към ненормални, защото явлението е от такъв характер, че не може да бъде възприето като нормално от страна на невярващите хора, които в сравнение с вярващите преобладават. Поради това най-честата реакция, на която се натъкват потърпевшите, е ироничната усмивка. Нападнатите отчаяно се нуждаят от помощ, а се натъкват на студеното човешко бездушие, породено от неверието, а от там и от неведението по тези въпроси.
Случва се някой да ги упъти или сами се досещат, че съществува църква и църковни служители. Повиканият свещеник извършва последованието по освещаване на жилището и дава наставления какви мерки трябва да вземат обитателите, за да не се повтори събитието. В повечето случаи, когато чуят, че непременно трябва да пристъпят към пост и молитва, да се подготвят за изповед на греховете и да пристъпят към свето Причастие, нападнатите се чувствуват едва ли не засегнати и решават да потърсят други алтернативни методи, защото си казват: "свещеникът си отиде, а духовете пак ни нападнаха".
Разбираемо е настроението у такива хора, чието желание е час по-скоро да се избавят от сполетялата ги беда. Наставленията на свещеника за пост, молитва, искрено разкаяние за сторените грехове им се струват трудноизпълними. Все още разчитат някой друг да разреши техния проблем. Ще потърсят помощ от "специалисти" по паранормални явления, от екстрасенси и ясновидци. Постепенно ще се уверят, че техният проблем не може да бъде решен с човешки средства. Ще се досетят, че това е телеграма от небето, адресирана конкретно до тях. Ще се уверят, че проблемът им е от духовен характер и може да бъде решен само от подателя на телеграмата, и то при условие, че изпълняват написаното в нея. Че за избавянето от бедата, която ги е сполетяла, е необходимо тяхното лично участие.
В практиката си познавам четири случая на явлението "полтъргайст" и споделям своя личен опит от контактите си с нападнати хора. Общото при тях е, че тези хора не водят църковен живот. Нещо повече - нямат елементарни познания относно вярата. Те са занемарили най-важната цел в живота на човека - спасението на душите си. Бог в своето човеколюбие не желае тези хора да погинат във вечния огън и затова им изпраща телеграми, за да вземат мерки за спасението на душите си. Отдавна съм се уверил, че голяма част от истинските християни са станали такива след като многократно са получавали телеграми от небето. Стигнали са до извода, че пред тях има два пътя: единият е пътят на спасението, а другият води до физическо и духовно погиване и те трябва да направят своя избор, защото среден път няма.
Братя и сестри, нека всеки да направи своя избор, докато е време, защото злите духове не смеят да се приближат до онези християни, които са обикнали Господа-Бога с цялото си сърце, както и ближния си като себе си, които спазват установените пости и празници. В неделен и празничен ден дохождат на св. Литургия в енорийската си църква, редовно изповядват греховете си на свещеник и пристъпват към светата Чаша, за да приемат Пречистите Тяло и Кръв Христови. Християнинът е убеден, че за да носи полза, вярата трябва да бъде съпроводена с много, много познания.
Винаги съм носил вярата в сърцето си. По разбираеми причини до 1990 година нямах елементарни познания относно вярата. През 1990 г. в църквите се появи православна литература и аз започнах да се образовам. Ходейки всяка неделя на св. Литургия в енорийския си храм, започнах да си купувам книги и постепенно изучих основните истини на вярата. Работейки в трудов колектив, реших, че мога да давам съвети по религиозни въпроси. Колегите и колежките започнаха да считат, че нещо не съм в ред. Нещо повече, започнах да понасям хули, обиди и подигравки в името на Господа Иисуса Христа. Това продължи в течение на 13 години, от 1990 до пенсионирането ми през 2003 година.
Досетих се, че това е било изпитанието ми във вярата. В заводската столова винаги се прекръствах преди да започна да се храня. Няма да забравя с какво възхищение ме гледаха работниците мюсюлмани. За останалите бях просто "оня набожния". Статуквото съвсем не се е променило. И днес на вярващия християнин се гледа като на някакъв чудак, или направо да го кажа, като на ненормален. За обществото невярващият е нормален и никой не отправя към него хули, подигравки и обиди и не го нарича презрително "безбожник".
Вярно е, че по време на големи християнски празници храмовете са препълнени, но това не е богомолен народ. През целия ден на Цветница /Връбница/ от тъмно до тъмно се раздават върбови клонки, но единици са тези, които могат да дадат правилен отговор защо се раздават тези клонки и какво символизират. На Великден народът обикаля храма и след възгласа "Христос воскресе" се разотива. На св. Литургия остават само няколко души, които са изповядали греховете си и след службата пристъпват към свето Причастие. У голяма част от народа има вяра, но тази вяра е размесена със суеверие. За решаване на проблеми хората отиват при ясновидки, защото наставленията на свещеника за молитва, пост и изповед на греховете им се струват трудно изпълними, но не си дават сметка, че ако такива хора решаваха проблеми, нямаше да има нужда нито от църква, нито от свещеници.
Уверил съм се, че 99% от истински вярващите християни не са станали такива току така. След като са получили доста "телеграми" от небето, някои от тях постепенно се уверяват, че техният проблем не може да бъде решен с човешки средства и достигат до извода, че пред тях има два пътя и те трябва да направят своя избор: или да тръгнат по пътя на спасението, или ще погинат физически и духовно. Ревностни християни стават тези, които изберат пътя на спасението. Отдават се на молитва, пост, дохождане на св. Литургия в неделен и празничен ден, редовно изповядват греховете си пред свещеник и пристъпват към свето Причастие. Такива хора решително скъсват с предишния си грехове начин на живот и стават нови хора в истинския смисъл на думата. Наложи се да кръстя две дечица - нашенци дошли от Гърция за целта. Родителите им заявиха, че в Гърция децата не ги приемат в детска градина, ако не са православно кръстени. Представих си какво ще се случи, ако у нас някоя директорка на ОДЗ заяви, че няма да приема непокръстени деца. Това, че ще бъде незабавно уволнена е повече от ясно, но ще бъде и солидно обругана, и то не от мюсюлмани, а от хора ужким християни. Боже, пази България!