Кратки поучения на атонския старец (в откъси)
Румънският старец Дионисий беше един от най-почитаните атонски духовници, един от последните стълпове на „старата школа” на исихазма. Наричаха го „патриархът на Атон”, при него идваха хора от най-различни националности от цял свят. Отец Дионисий отмина във вечността на 11 май 2004 г. на 95-годишна възраст, от които 81 години той прекара в манастир, в това число 78 години на Света Гора, Атон, от тях 67 години в килията „Св.Георги” („Колчу”); 57 години беше изповедник и откърмяше многобройните си духовни чеда от всички краища на света.
Предлагаме на вниманието на нашите читатели събрани кратки поучения на Стареца.
***
Светът се промени. Днес вече няма любов, защото няма искреност.
***
За съжаление, у нас, румънците, няма много духовно мъжество, някаква решимост, духовна амбиция. Ти си кажи така: «Да, тук е трудно (или както искаш го кажи), но аз съм мъж и ще търпя всичко, каквото и да стане”.
***
Както камъкът с огромна лекота се търкаля надолу по склона, така и монахът, ако само мъничко излезе изпод покрова на послушанието — край, започва да живее лошо и да слуша нашепванията на врага. И забележи, той не знае, че умът му приема мисли, които врагът дипломатично е покадил с тамян, и твърдо се държи за тях, приемайки ги за истина.
***
От масата ставай с желанието да похапнеш още малко – така учат светите отци, това е полезно както за тялото, така и за душата.
***
Вече няма такива добри наставници, както по-рано, но всеки духовник ще те настави на най-доброто. Необходимо е смирение, защото когато се смирим, благодатта на Светия Дух ще просвети духовника и той ще ни настави.
***
Когато дойдох на Света Гора, духовниците, древните старци, бяха много строги. Щом като ти, независимо дали си йеромонах или йеродякон, си напуснал Света гора, дори само за да отидеш в Солун, отец Антипа (Динеску)[1] забраняваше да служиш някоя и друга седмица, понеже си видял там жени и т.н. Или пък не се разрешаваше да играеш с котките, да ги галиш, да ги държиш в ръце. Духовниците забраняваха да приемаш Свето Причастие, ако това ти служи като повод за телесно утешение. Толкова внимателни бяха те към тези неща. А днес какво да кажа? Деца, дошли на Света Гора, безбради юноши, и монаси, приласкаващи деца!
***
Многоспането повече от всичко пречи на монашеската чистота. Сънят повече от всичко спомага да се възбудят страстите. Лакомията също вреди, но най-вече – насищането със сън. Може да не си се нахранил добре, но ако си се наситил със сън, все едно, че си ял месо. И така, бодърстването е нещо много добро. Но не както правят сега, с прекъсване от 4-5 часа... По-добре да няма прекъсване, за да не се приближи вражеското изкушение. Тук е нужна разсъдителност.
***
Монасите трябва да бъдат духовни, духовни хора. Тоест как така духовни хора? Те трябва да имат духовен път, т.е. да отсекат страстите си. Не можеш да кажеш, че един монах е духовен, ако той е пълен със страсти. Ако той не отсече страстите си, откъде ще дойде духовността? Където има страст, там я няма благодатта на Светия Дух, няма я Истината. Нека пазим Истината. Православието е Истина.
***
Във всичко е нужна разсъдителност. Светите отци хвалят разсъдителността. С други думи, разсъдителността е тайна на тайните.
***
Спасението не е трудно, но то е дело фино. Монашеството — това е борба срещу това, което ти харесва, срещу естеството.
***
Ако у теб съществува страстта на егоизма, няма как да преминеш през въздушните митарства.
***
Да се надяваме на Бога, но времената сега са критични. Времената са много критични. Както казват светите отци, светите пророци, встъпили сме в осмия век. Те пишат, че когато встъпим в осмия век, много беди ще връхлетят човечеството, много промени ще се случат в света.
***
Според писанията на светите отци, човечеството го чакат две страшни опасности: ужасно голяма война и царството на антихриста. Само Бог знае кое ще започне първо – очакваната война или царството на антихриста. На нас не ни остава нищо друго, освен да се готвим. Ще се готвим за чиста изповед чрез покаяние, защото никой не може да се спаси по друг начин, освен чрез покаяние, т.е. чрез изповядване на греховете пред духовния отец.
***
Как мислите, че този туризъм, който сега се е втурнал към Света Гора, ще послужи за укрепване на монашеството? Не. Той е насочен към неговото разрушение. При такъв брой пристигащи хора, особено от любопитство, как може някой да изпълни монашеските си задължения и да има търпение? Ние живеем в осмия век, и трябва да настъпи онова, което светите отци са предрекли. От хората е отнета благодатта на Светия Дух, и затова всички са неспокойни и нямат мир в душата. Ние пък ще почитаме това, което говори Църквата, светите отци, и което знаем, него ще се стараем да изпълняваме и да почитаме.
***
Това е падение и грешка — казват, че днес ние, монасите, бихме могли да се усъвършенстваме сред цялата тази суматоха на света, между жени. Това е гордост и непочитане на установеното от светите отци. Ако те са установили манастирите да бъдат на уединено място, в безмълвие, - а те са били светии, хората тогава не са били така устремени към злото, както днес – тогава ние какво можем да кажем? По-духовни ли сме и по-просветени ли са умовете си от благодатта на Светия Дух, отколкото са били светите отци?
***
Днешните хора са се променили. Сега само ако отрониш дума, това няма да се забрави и ще започнат да ти копаят яма, а по-рано хората, дори и да се скарат помежду си, в следващия миг ставаха най-добри приятели и не трупаха зло в душата си.
***
На тези, които изначално нямат любов, им е по-трудно, а тя, любовта, се добива със смирение, което се противи на превъзнасянето на ума и злобата.
***
Бог е дал на човека велик дар. Той е свободен да избира: ако иска, влиза в рая, ако не иска, не влиза. Бог не те принуждава насила. Ако извикаш към Бога, Той ще ти помогне, ако не извикаш – няма. Нужно е непрестанно, във всеки миг, да търсиш Неговата помощ, Неговата милост, за да се смириш. Бог постоянно ни призовава: „Дойдете при мене, всички отрудени и обременени от грехове”, - но насила не ни принуждава да влезем в рая.
***
Питайте духовника, съветвайте се с него за всеки проблем, с вяра и смирение, и благодатта на Светия Дух ще го просвети да отговори на всеки проблем, колкото и труден да е и колкото и обикновен и несъвършен да е той като човек.
***
Свещеникът — това е апостолът на Църквата, апостолът на народа, апостолът на нацията. Днес някои казват: „Какво, нима свещеническите одежди (облачение) ще ме спасят?” Разбира се, че облачението ще те спаси, защото то е благословено. Свещеническите одежди те пазят от много неща
***
Ако у монаха няма послушание, колкото и свят да е, врагът ще го излъже (прелъсти).
***
Виждаш ли колко благини! Велика мъдрост ни е дал Бог. Но за какво е всичко това? За тялото, а не за душата! ***
Не е нужно настойчиво да се разнищва и изследва онова, което превишава естеството, защото тогава дяволът ще ни хвърли в неверие.
***
Ако не обръщаш внимание на прегрешението и оскърблението, което другия ти е нанесъл, тогава благодатта на Светия Дух ще го просвети да стане по-добър.
***
Кротостта е най-доброто духовно лекарство за хубав и здрав живот, както душевен, така и телесен.
***
Истинско смирение не може да се придобие без наставник, особено днес, когато егоизмът се посажда още в младенческа възраст. На нас ни е нужно да се покоряваме на добър наставник, който има блага цел. Едно е, когато ни се струва, че се смиряваме, а друго - истината. Истината се открива в изкушенията.
***
В храма трябва да слушаме Божествените слова така, като че искаме да ги погълнем, като че сме жадни - такова да бъде вътрешното ни разположение, и тогава ще имаме търпение и ще получим духовна полза.
***
Отче, помни: когато започнат най-силни изкушения, не отстъпвай назад, не губи търпение, а се моли със смирение на Бога. Не така, сякаш имаш някакво право, - защото такова възношение и такава молитва са ненавистни на Бога. Ние наистина нямаме никакви права пред Бога, освен едно – постоянно да се смиряваме. Помни това, докато си жив, защото изкушенията ще бъдат много.
***
Имай духовно мъжество и се моли на Бога със смиреномъдрие, със съкрушение, защото няма нещо, което да не сме направили пред Бога. Не така, ето, „аз имам право да Те питам защо с мен се случва това и това, и това?”
***
Молитвата е много важна. Ако пристъпим с ревност (усърдие), изпълнени с решимост и принуждаваме естеството си, тогава Благият Бог ще ни помогне със Своята благодат. Но е необходимо усилие, много усилие от наша страна.
***
Не мисли, че тези, у които има егоизъм, се намират в здрав разум. Не! Страстта ги е победила, и те са обладани от нея така, че с тях не можеш да намериш общ език. Затова да бъдем внимателни, да не позволим на егоизма да ни завладее, за да не започнем да мислим за себе си, че сме нещо, ето „аз знам, че съм по-добър от другия” и прочее в този дух, защото тогава благодатта на Светия Дух си отива от нас.
[1] Архимандрит Антипа (Диенеску; 1859–1942 г.) е бил настоятел на румънския скит Св. Йоан Предтеча.