„Скръбта, която ви мъчи, е вашият кръст, който ви е дал нашият Господ Иисус Христос, за да може да Му станете подражатели и да не бъдете чужди на Неговата любов. Защото този, който искрено Го обича, върви подире Му не само на планината Тавор, където се разкрила славата на Неговото Божество, но го следва и на Голгота, при разпятието.
Именно тогава се проверява вътрешният човек и се разкрива кой е той: фалшив или истински, опитен или новоначален, капитан или моряк. Именно тогава се проверяват нашите намерения и този, който е мъжествен и търпелив, се възнаграждава с вътрешно посещение от Бога чрез увеличаване на благодатта. По такъв начин християнинът се тренира в духовната борба дотогава, докато не достигне края и не намери покой.
Борете се: носете своя кръст с търпение и радост, докато не го донесете до мястото за погребение, за да може нашият Господ Иисус Христос да ви даде възкресение! Този, който носи кръста си от любов към Христа, ще бъде възкресен от Господа в последния ден. Колко ще продължи нашият живот? Времето на смъртта не ни е известно, а търпението ще бъде възнаградено вечно. Този кръст на скръбта, който носите, вече ви е дал твърде много, и още колко повече ще ви даде! Но вие не го виждате, защото Бог мъдро скрива това от вас, за ваше благо.
Молете непрестанно Бог да ви даде търпение и да благодарите, тогава ще можете да търпите мъченията, очаквайки чрез тези страдания своето спасение".