
ВАШИ ВЕЛИЧЕСТВА,
МНОГОУВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ВАШЕ ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,
ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ, ЧЕСТНИ ПОКЛОННИЦИ,
БРАТЯ И СЕСТРИ,
Събрали сме се днес под покрова на вечния игумен на светата Рилска обител – всебългарския покровител свети Йоан Рилски Чудотворец, за да отдадем своята почит и преклонение пред паметта на блаженопочившия цар на българите Борис III – Царя Обединител.
Преди 70 години, на 28 август - тогава празника на Богородичното Успение - в трудни дни за Родината ни, Богу било угодно да приеме в небесните си селения обичания български цар.
Вестта за кончината му се рапространява мълниеносно по цялата обединена Българска земя – от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море. Безмерна скръб бликва от сърцата и душите на милиони българи. Както свидетелства посланието на Св. Синод по този повод – “неудържимо ридание се разнесе по градове и села, което проехтя като молитвен стон в храмовете и възлезе към небесата пред Господа Всевишний. Дълбока горест обхвана българския народ и го приведе в благоговейно преклонение пред смъртния одър на Царя-Обединител”.
Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 г. в софийския дворец. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с радост и надежди за мирни дни и благоденствие. Неразривната връзка между Църквата и държавата укрепва допълнително след миропомазването на княз Борис и преминаването му в лоното на светата Православна църква.
По настояване на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревност към вярата и преданост към св. Църква.
Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е закърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединението на всички български чада в единна българска държава.
По време на войните за национално обединение княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български воини. Без страх той ги води в битки и стражения - десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.
През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всякога се опира на светостта на Българската църква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на противопоставяне и дори на братоубийства царят е този, който възспира, преговаря, опитва се да намери мирен изход за народа, над който Бог му е отредил да царува.
В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от ужас и страдание, благодарение на цар Борис ІІІ страната ни остана, възможно най-дълго, един мирен остров на стабилност и просперитет. Без страх, заедно с върховната управа на св. Българска църква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на чудовищен натиск и като верен син на БПЦ изпълнява достойно своя християнски дълг, като не позволява 50 хиляди българи от еврейски произход да бъдат погубени в лагерите на смъртта.
Още приживе, заради неговите усилия за народно единство е наречен „Цар-Обединител”.
С целия си живот блаженопочившият цар Борис III доказа, че е предан син на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска любов, надежда на Бога, възвишено човеколюбие и всеотдайност към народ и Родина.
По стечение на историческите обстоятелства скромният му гроб в този храм, посветен на пресветата Владичица Богородица, в който царят е пожелал да бъде положен, е унищожен, а тялото му е пренесено в парка на двореца „Врана”. През 50-те години тленните му останки се загубват завинаги.
Преди две десетилетия след като сърцето на обичания български цар вече беше положено в неговия празен гроб, приснопаметният Български патриарх Максим и синодалните архиереи, в присъствието на царица Йоанна, княгиня Мария Луиза и многоброен богомолен народ, отслужиха панихида за упокоение на душата му.
Възлюбени братя и сестри, родолюбиви българи,
Както в деня на неговата кончина, така и сега, седем десетилетия по-късно, събрани пред скромния гроб на царствения покойник, “с едно сърце и една уста” да отправим молитвен зов към Царя на царете – Бога да прости и помилва българския цар Борис ІІІ – Обединителя, и да го упокои в селенията на праведните – там, където няма болка нито печал, нито въздишка, а вечен и блажен живот. Амин!