Със съборна св. Литургия начело с двамата патриарси, в която взеха участие духовници от Българската православна църква и Вселенската патриаршия, бе отбелязана кулминацията в четиридневното официално мирно посещение на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит при Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей.
В богослужбата в патриаршеския храм "Св. Георги", кв. "Фенер", Истанбул, на патриарх Вартоломей и патриарх Неофит съслужиха: Филаделфийският митрополит Мелитон, Севастийският митрополит Димитрий, Иконийският митрополит Теолипт, Кидонийският митрополит Атинагор – от страна на домакините – и митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Доростолският митрополит Амвросий, Стобийският епископ Наум - гл. секретар на Св. Синод на БПЦ и Знеполският епископ Йоан - викарий на Софийския митрополит - от българска страна, както и Великият архимандрит и проповедник Висарион, архимандрит Дионисий – оглавяващ Богослужебният отдел при Св. Синод на БПЦ, Великият архидякон Максим, архидякон Теодор, архидякон Йоаким и дякон Иван Петков.
На Утринната богослужба, предшестваща светата Литургия, домакините отдадоха своето уважение към скъпия гост – Българския патриарх Неофит, като той зае мястото на архиерейския трон в храма.
След св. Литургия двамата патриарси си размениха приветствия и подаръци (вж. по-долу двете слова). Патриарх Вартоломей подари на своя гост патриаршески инсигнии (две енголпия и нагръден кръст) от сребро с позлата и скъпоценни камъни в стил от ранните векове на Църквата. Патриарх Неофит подари в знак на признателност към Църквата – Майка от която българския народ получава свето кръщение, икона на св. цар Борис Покръстител и розово масло, което е една от съставките на светото миро, каквото имат право да варят само патриаршиите, и е един от символите на България.
На св. Литургия са присъствали консулите на България и Гърция в Истанбул, г-н Васил Лязе, председател на управителния съвет на фондацията на Православната църква на Българската екзархия в Истанбул и архонт Димитър Атанасов – член на управителния съвет на фондацията. Сред богомолците в храма бяха и българи от Истанбул и от България.
По-късно, след тържествения обяд даден в чест на българската църковна делегация, патриарх Вартоломей и патриарх Неофит, придружен от Високопреосвещените митрополити Йосиф и Амвросий, бяха на официалната среща с валията на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Там е повдигнат въпросът за българските имоти в града, между които болницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви, и възможността те да бъдат върнати на Българската църковна община в града на Босфора.
СЛОВО
НА Н. Б. В. ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ Г-Н Г-Н ВАРТОЛОМЕЙ ПРИ СЪСЛУЖЕНИЕТО СЪС СВЕТЕЙШИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ Г-Н Г-Н НЕОФИТ ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО МИРНО ПОСЕЩЕНИЕ ВЪВ ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ
ПАТРИАРШЕСКИ ХРАМ, 22.09.2013 г.
Ваше Светейшество Митрополите Софийски и Патриарше български г-н г-н Неофите, твърде обични в Христа Бога брате и съслужителю на наше смирение – Добре дошли, носейки патриаршеското достойнство като Предстоятел на братската Българска православна църква заедно с честните Ви придружаващи в градината на Майката Света Христова и Велика Църква.
Ваши Високопреосвещени Преосвещени братя,
Добропочтени архонти,
Уважаеми господа Генерални консули на Гърция и България,
Обични в Господа чеда,
Колкото сме натъжени от представянето в Господа нa беловласия и достоен за уважение Ваш предшественик – приснопаметния патриарх Максим, който допринесе много в трудни за Българската църква и народ времена, толкова се зарадвахме за вестта за достойния избор на Ваше Светейшество, който е познат на наша скромност от много години като Русенски митрополит, на Патриаршеския престол на многообичната дъщеря и сега братска света Българска православна църква.
И това е така, защото в тайнственото тяло на нашия Господ Иисус Христос, на което принадлежим, дължим по свето-Павловия съвет: „Радвайте се с ония, които се радват и плачете с ония, които плачат.“ Споделяме тълкуванието, което дава на тази апостолска сентенция и лично на нас като Вселенска патриаршия показалият себе си като верен в свидетелство и учение и жив пример Константинополски архиепископ св. Йоан Златоуст: не считайте за голямо постижение това, че се радвате с брата си, който се радва или че плачете със страдащия, защото е важно и те, и вие да пребъдвате в Църквата и да я пазите цяла и нерушима.
Двете наши Църкви - Майката Константинополска и дъщерята Българска - Светейши брате, имат общ Господ и обща православна вяра и през вековете, имайки паралелен в света исторически ход, тези църкви отначало по въздействие на първолошия враг, по много и различни начини са били изпитани и понякога са преминавали границите поставени от нашите свети отци и поради, разбира се, човешките слабости и преднамерени действия. Само че ето - любовта Христова, Който дойде като Победител, за да победи - винаги побеждава и до днес! И всички, които в Бога изповядват връзката на любовта, имаме великата радост да посрещнем Ваше Светейшество, украсен с много добродетели, като ангел Господен в катедрата на Вселенската Патриаршия - духовната родителка, хранителка и Кивот на Вашата св. Българска православна църква.
Истина е, Ваше Светейшество, че БПЦ е любимата дъщеря на Светия апостолски и патриаршески Вселенски престол, и се приобщи към Христовото дърво по времето на царуването на блаженопочиналите царе Михаил Трети и Борис-Михаил с голямата грижа и свещеноапостолска и светоотческа дейност на светите патриарси Фотий и Игнатий, по времето на които истинската история е най-сърдечно записана от светите Кирил и Методий. На всички са известни фактите, които произтичат от християнизирането и кръщението на Вашите прадеди и случилата се неприятна намеса на Римската църква, която се намеси без да има защо, и която поиска абсурдно настойничеството на новопокръстените православни български християни.
Това беше епоха на големи брожения, формирания на сблъсъци. През 19 в. в лоното на Майката Света Христова Велика Църква - църквата на Божията мъдрост, се свещенослужи от дълго време тайнството на спасението чрез мисионерство, образуват се духовните личности на Изтока, на нашата Източноправославна Църква и се осъзнава великата мисия към другите хора, от близко или далече.
Показателно е и отбелязваме, че през периода на великите патриарси исихасти на Църквата Майка особено се заздрави духовната връзка между нашите две църкви - чрез братските връзки на Вселенската Патриаршия от св. Калист с известното духовно лице на Вашата църква преподобни Теодосий Търновски - и двамата подчинени на големия отец на исихазма преподобни Григорий Синаит. По този начин предшественикът на Ваше Светейшество св. Евтимий - Патриарх Търновски - допринася решително за духовното единство между Българската църква и Майката Константинополска църква, придружавайки своя духовен отец св. Теодосий в Константинопол, тук, както и на Света Гора Атонска. Той навлиза дълбоко в църковната, литургична, книжовна и исихастска традиция и в продължение на това подкрепя вярващия православен български народ по време на дългия и тежък период на робството, приемайки доброволно мъченичество.
Свидетелството и светлият пример на тези двама патриарси трябва да ни вдъхновява и днес като църковници и да се борим за единството на нашите две църкви както правеше и блаженопочиналият патриарх Максим, създавайки благи и хармонични връзки с Вселенския престол и почитайки го подобаващо като Църква Майка. Само по този начин бихме могли да изпълним чрез поверената на нас Божия благодат завета на нашите Църкви и на нашите народи, за което ще бъдем отговорни в Съдния ден.
Длъжни сме да признаем, че в нас надделява, в този случай, но не винаги и абсолютно, познатият от историческата епоха на Фотий Велики принцип, че „политиците не могат да променят църковните дела“. Когато обаче политиката със земни човешки перспективи и претенции настоява да подчини богочовешкия организъм и да го направлява както ? е удобно като подчинена на Божия принцип и църковната същност, тогава това отклонение представлява тумор в мирното изпълнение на делото ?. По този начин Църквата нерядко е приемана от страна на политическите власти като слугуваща и се ограничава в техните лицемерни перспективи и намерения.
Именно от този факт и двете църкви имаме най-горчив исторически опит и до днес. Но ние, православните, настояваме и осъждаме всеки вид етнофилетизъм, подчертавайки постоянно и при всяка възможност, че като чеда на един общ купел на Църквата представляваме Рода на християните, в света живеейки и за небесното жадувайки, и имаме като устав на църковния ни живот Евангелието на Христа и православната вяра, предадена ни веднъж от Господа, апостолите и светите Отци и Честното Тяло и Кръв, пролята заради нас от Разпнатия Спасител и чрез която се храним и увеличаваме.
По-никакъв начин Константинополската Църква-Майка, имайки като пример, надежда, опора и компас „Божията мъдрост, мир и сила“, не позволява да се мислят и още повече да се правят неща, които не спомагат за единството и мира, чието поддържане е дълг на Едната Православна църква. В продължение на казаното, и още повече що се отнася до разпространението на християнството по целия свят Вселенската Патриаршия цели изпълнението на Божията воля, а не на която и да е лична, национална или друга цел. По този начин трудейки се, очакваме „новите небеса и нова земя” и се молим заедно с Псалмопевеца „Боже, бъди милостив към нас и ни благослови, осветли ни с Лицето Си”.
Ваше Светейшество,
Отците пустинножители пишат в Геронтикона: „Видял ли си брата си, видял си Самия Господ Бог“. И ако тази истина важи за всеки човек като образ Божи, много повече важи за любим брат и съслужител като Ваше Светейшество.
Времената, в които живеем, се определят като последни. Но кога е спряла Църквата да различава и разглежда фактите през призмата на есхатологията? За съжаление древният изкусител винаги ще внесе и в Църквата тройното изкушение, явило се пред Сина Човечески по време на четиридесетдневното уединение в пост и безсъние: изкушението на страстолюбието, властолюбието и самолюбието.
Ние обаче, имайки за предвечен пример мъчениците и светиите, преподобните и праведните, сме длъжни да насочваме Божия народ, нашите вярващи към пренебрегване на изкушенията на демоните, не предавайки нашия пример понякога на извратен ум и срамотни страсти, а да им посочваме единствения образец – Господ - „когато тяхната съвест свидетелствува и мислите им една друга се обвиняват или се оправдават, в деня, когато Бог ще съди тайните на човеците” Ето, това е нашият дълг и отговорност като пастири и, разбира се, като предстоятели на тези Църкви.
Изразявайки още веднъж нашата искрена радост за присъствието на Ваше Светейшество при нас в този момент, а също и добрата перспектива за бъдещето развитие на светата Българска православна църква, която е преживяла и неприятни моменти през миналото и в последните години, и нейното сътрудничество с този Свещен Център на Православието по всички големи въпроси, които занимават съвременния свят и измъчения човек в частност, както и приключването на подготовката по свикването на Светия и Велик Събор на нашата Православна църква, обединени винаги в общата, предадена от светите отци вяра, се молим по молитвите на Света Богородица, на св. великомъченик Георги, на св. Неделя и на св. Йоан Рилски да се удостоим да бъдем съпричастници на неразрушимото Царство, и да се насладим в желания рай на нескончаемата радост на недостъпната Божия светлина, извираща от лицето на Господ.
Ваше Светейшество,
Чуваме днес свещеномъченикът епископ на Синопис - Фока да ни призовава да понесем на раменете си герба на нашата вяра – Светия Кръст, и да поемем неотклонно по пътя на спасението неразделни и обединени в Господа всички Православни църкви една към друга и към своя Център първа по любов и служение Вселенска Патриаршия, и обединени и в сътрудничество до свършека на вековете двете наши църкви – Константинополската и Българската. Един е мъченикът и едно е свидетелството - и онзи, който свидетелства в мъченичество и онзи, който е мъченик, свидетелствувайки. И нека чуем и мъченика и свидетелството, защото „Верен свидетел души спасява”.
Добре дошли, Ваше Светейшество и многожелани брате, в тази крепост на свидетелството и на мъченичеството, в крепостта на Майката Света Христова Велика Църква. Приемете нашите уверения, че винаги ще имате нас, както и досега, братолюбиво отзивчиви и горещи съмолители в изпълнението на възложените Ви като велик архиерей високи патриаршески отговорности.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, Който е говорил чрез Пророците, и на тази наша среща, брате.
Христос посреди нас, бил е, е и ще бъде! Амин.
СЛОВО-ОТГОВОР КЪМ КОНСТАНТИНОПОЛСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ СЛЕД БОГОСЛУЖЕНИЕТО В ХРАМ „СВ. ГЕОРГИ” ВЪВ ФЕНЕР, 22 СЕПТЕМВРИ 2013 Г.
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Хвалете Господа, всички народи, …
защото Неговата милост към нас е велика”
(Пс. 116:1-2)
Ваше Светейшество,
обични в Господа брате и съслужителю,
Неизказана радост и благодарност за великата Божия милост изпълват душата и сърцето в деня на мирното ни посещение при Константинополския Вселенски престол, откъдето всякога Господ е разпростирал към народите неповредено Своето спасително учение. При онзи светилник, от който, в определеното за това време, и българският род прие светозарните лъчи на Христовото Евангелие и чистото учение на вярата!
Визитата ни при Ваше Светейшество е благоприятен повод да си припомним с трепет за далечните дни, когато със своето Кръщение равноапостолният св. цар Борис І Михаил осъществи приемането на целия, поверен му от Бога български народ в Христовото стадо, а от царстващия Константинопол, Новия Рим, ни бяха изпратени архиепископ и проповедници, богослужебни книги и всичко необходимо – така щото канонично да се постави началото на Христовата Църква в България. „Идете, научете всички народи…” (Мат. 28:19), каза нашият Спасител на учениците Си, превръщайки ги в апостоли на спасителното благовестие. Вярна на тази Божия повеля, така е постъпвала във всички времена и поверената на Ваше Светейшество Константинополска катедра, с божествена ревност разпръсвайки до краищата на вселената спасителната вяра, „веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда, 3). И ето, вече второ хилядолетие след онези дни, когато Църквата-майка положи основите на нашата поместна Българска православна църква, словото Христово продължава да се проповядва по българските земи и далеч от тях, а Господ всеки ден прибавя към Църквата Си такива, които се спасяват (Деян. 2:47).
За всичко това дължим нашата неизменна благодарност първом Господу Богу, а сетне – в лицето на Ваше Светейшество – и на светата Божия църква на Новия Рим. Молим Господа на славата да ни укрепва в служението, към което ни е призовал, така щото и ние – по примера на нашия приснопаметен и незабравим предшественик на древната Софийска катедра, о Бозе почившия наш Патриарх и Софийски митрополит Максим – всеки ден да изповядваме от дълбините на сърцето ни: „Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам” (Пс. 17:3).
Радостни сме в този ден за пореден път да констатираме, че отношенията между нашите две църкви следват заветите на предците ни, като все повече се задълбочават, за слава Божия и общо свидетелство пред света за спасителната истина на православието. Особено сме признателни за топлото отношение на Константинополския престол към историческия български храм „Св. Стефан” в Богохранимия Ви престолен град, както и към всички останали български светини в диоцеза на Вселенската патриаршия. Надяваме се и вярваме, че заповяданото на всинца ни от Апостола на народите „единство на духа чрез връзките на мира” (Еф. 4:3), ще остава и занапред водещ и ненакърним принцип в отношенията между нашите две църкви, в изпълнение на Господнята повеля: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан 13:35).
Ваше Светейшество,
Дните, в които Господ ни е призвал към служение на Неговата света Църква – на Църквата, „която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28), са дни усилни, дни на изпитания не само за християните, но и за всички хора, по целия свят. Подкопани са вековни устои, застрашено е мирното съжителство на общества и народи. В условията на все повече засилващо се неверие и горделиво упование единствено в човешките сили и възможности, на различни злоупотреби с Божия замисъл за творението, мисията на църквите по целия свят е още по-отговорна и решаваща за нашето съработничество в Божия план за спасението на всеки отделен човек и на цялото творение. Призовани сме още по-усърдно да благовестим Евангелието и с личния си пример, с общи усилия всеки ден да наставляваме в единствения спасителен път към Царството Божие. В това богозаповядано служение обаче ние не сме сами – вековният опит на Църквата ни учи, че Божията десница укрепва онези, които се уповават Господу, че блажен е онзи, чиято сила е в Господа, чиито „пътеки в сърцето” са насочени към Господа (Пс. 83:6). Молим, прочее, Ваше Светейшество, винаги да имате в молитвите си Вашата първородна духовна дъщеря – Църквата в България, та с обединени сили, в общо свидетелство да вършим Господнето дело на земята „докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий” (Еф. 4:13).
Приемете, Ваше Светейшество, лично от наше име и от името на клира и народа на св. Българска Православна Църква – Българска Патриаршия сърдечни благопожелания за крепко здраве и духовна бодрост в изпълнението на благодатното и отговорно Ваше патриаршеско служение! Нека Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух бъдат с всички нас! Амин!