Константин, творецът на славянската азбука, завършва дните на своя живот в Рим. В този град той бил с брат си Методий, за да защитят своето мисионерско и просветителско дело и превода на богослужебните книги на славянски език пред папа Адриан. В това време, на края на физическите си сили, Константин се разболява и след като приема монашеска схима под името Кирил, на 14 февруари 869 год. предава Богу дух. Това става тъй:

Предусещайки наближаване на края си, Кирил вижда Божието явление и почва да пее: „От ония, които ми казаха: „Да идем в дома Господен”, се развесели духът ми и се възрадва сърцето ми”, и като облича празничните си дрехи, прекарва целия ден, радвайки се и думайки: „Отсега вече не съм слуга нито на цар, нито на някой друг на земята, а само на Бога Вседържител. Не бях, но станах и ще бъда во веки, амин”.

Така минават петдесет дни в молитвен възторг, в който със сълзи на очи монахът говори: „Господи Боже мой, Който си сътворил всички ангелски чинове и безплътни сили, „Който си разпрострял небесата и си утвърдил земята”, Който си привел от небитие в битие всичко съществуващо, Който всякога и на всяко място изслушваш ония, които изпълняват Твоята воля и се боят от Тебе, и спазват Твоите заповеди, послушай сега и моята молитва: запази Твоето вярно стадо, над което беше поставил мене, непотребния и недостоен Твой раб, за пастир; избави го от злобата на ония, които говорят хули против Тебе, и погуби триезичната ерес. Издигни Твоята църква и съедини всички в единодушие; запази избраните люде единомислени в Твоята истинска вяра и в правото изповедание и вдъхни в сърцата им словото на Твоето учение. Ако си избрал нас, недостойните, за проповедници на Христовото евангелие, и ако се стремим към добри дела и вършим това, което Ти е угодно, това ни е Твой дар. Тези, които Ти ми беше поверил, предавам Ти като Твои. Ръководи ги с мощната Си десница и ги покрий с покрова на крилете Си, та всички да възхвалят и да славят името Ти – на Отца, Сина и Светия Дух. Амин!”

След това, като дава братска целувка на своите съратници, казва: „Благословен е Господ, Който не ни предаде за плячка в зъбите на нашите врагове, но разкъса техните примки и ни избави от гибел”, и почива в Господа на 42-годишна възраст в 6377 година от сътворението на света.

Тогава папата нарежда да се съберат всички със свещи и да направят погребение, каквото подобава. Така и станало.

На другия ден Методий, неговият брат, замолил папата, казвайки: Майка ни не закле, който от нас пръв почине, другият да го пренесе в манастира на Олимп и там да го погребе.

Папата наредил да положат покойния в ковчег, да заковат капака с гвоздеи и да го подготвят за път, но римските епископи рекли на папата: „Понеже, след като ходил по много земи, Бог го давел тук и тук е приел душата му, тук подобава и да бъде погребан, като всепочитан мъж.

Папата, като се вслушал в думите им и по молба на брата Методий наредил, заради светостта на покойника, той да бъде погребан в църквата на св. Климент, с чиито мощи двамата братя били дошли в Рим.

И така св. Кирил бил положен в гроб от дясната страна на олтара на църквата, където веднага започнали да стават много чудеса. Като виждали това, римляните все повече се превързвали към неговата светиня и неговото почитание. Изписали икона над гроба му и започнали денонощно да палят кандило над него, хвалейки Бога, Който прославя ония, които Го почитат и славословят. Нему да бъде слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин.

 

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИТЕ БРАТЯ

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 

Свети равноапостолни Кириле и Методие, уверени във вашето всемогъщо застъпничество за единоверния и еднокръвен български народ, ние прекланяме глави пред вас и усърдно се молим. Вашите дела и подвизи са свързани с нас, вашата мисъл е била обърната постоянно към непросветените, но добродушни с широки сърца славяни. Заради тях вие денем и нощем сте се молили и работили. Славянската азбука е знакът на вашата любов. Чрез нея вие сте отворили очите на славянските народи за евангелската просвета, чрез нея сте научили нашия народ на добродетели, чрез нея сте обединили славянските племена, та винаги да радеят за мир, една мисъл, една вяра. Посветени в званието на пастири Христови, вие не сте оставили нито един от Христовото стадо да погине. За всекиго сте полагали душата си. Подобно на първовърховните апостоли, обременени от евангелска проповед, вие сте взели и свои помощници да ви помагат и широко до сеят Христовото учение. Пред вашето свято дело ние днес се прекланяме и знаем, че светият подвиг ви постави в небесните чертози да славословите троичния Бог и да бъдете постоянни наши застъпници и закрилници. Молим ви, свети Кириле и Методие, запазете нашето Отечество в мир и единство, в единомислие, православие и миролюбие. Нека евангелското учение, което вие пръскахте с огнените си слова, облагородява нашите сърца. Прострете своята отеческа ръка над нашата младеж. Нека божествената премъдрост, с която вие сте били надарени, да се излее върху нас, които се молим, за да пребъдваме в послушание към Бога с добри обноски и примерен характер. Помагайте ни в нашите нужди и ни пазете от злото в света, та с едно сърце и с една уста да славословим триединния Бог - Отца и Сина, и Светия Дух. Амин!

 

Икони: www.pravoslavie.ru ; www.pravoslavieto.com

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1