
В редакцията на “Всемирното православие” постъпи изявление от името на Инициативен комитет за подкрепа на Зографското книжовно дело и православните духовни ценности, с молба за публикуване на страниците на електронния портал. Съдържанието на текста поместваме във вида, предложен от Инициативния комитет.
Преди седмица в пресата беше публикувано съобщение за решението на ръководството на Зографския манастир да предложи за низвержение отец Василий Зографски и да го изключи от братството на манастира. Прибързаността и неоправданата строгост на това решение поставят под въпрос неговата обмисленост и справедливост.
Във времето до медийния скандал, раздухан през януари 2014 г. от компрометираната българска преса, отецът е бил член на ръководството на Зограф. Следователно дотогава – до медийния скандал – братството и ръководството на манастира не само е било солидарно с неговото поведение, но и му е гласувало високо доверие; т. е. ръководството носи отговорност за редността на дотогавашното му поведение. Ако са считали това му поведение за нередно, щели са да го извадят от състава на ръководството. А ако ли тъкмо сега са получили сведения за негови неизвестни за тях осъдителни деяния с многогодишна давност, то как са проверили тези сведения в такъв несъстоятелно кратък срок – и то за събития случили се далеч извън територията на манастира?
Човекът, който най-добре познава дейността на о. Василий в България, – уважаваният игумен на Зографския манастир схиархимандрит Амвросий – в присъствието на трима наши представители засвидетелства броени дни преди присъдата, че обвиненията относно Калоферския манастир, от които тръгна медийният скандал (обвинения за „сексуален тормоз“), са били опровергани от сестринството на манастира при извършената митрополитска проверка. Старите обвинения пък относно предишни периоди са били на времето предмет на проверка от страна на митрополит Дометиан, който е издал надлежен документ с подпис и печат. Копие от този документ ни беше показано, а неговото съдържание, естествено, е известно на ръководството на манастира – т. е. въпросът по старите обвинения е бил приключен и изчистен. В наше присъствие архим. Амвросий одобри и собственоръчно подписа нашето писмо в защита на о. Василий и зографското книжовно дело. Недостоверни медии оспориха и този безспорен факт.
Като мотив за налагане на толкова строги наказания беше цитирано „уронване престижа на манастира“ от страна на о. Василий, но ако за „уронване на престижа“ се считат скандалните, но недоказани обвинения в медиите, това е безпринципен, недалновиден и опасен прецедент, даващ право на компрометирани медии да управляват Зографския манастир чрез произведени от тях скандали. В днешна България животът е и без това доста скандален, но някои безотговорни медии допълнително произвеждат собствени скандали от всичко и за всеки. Тези скандали продават тиража на вестниците, а самите вестници са оръдие в ръцете на стоящи зад тях личности, които искат и успяват да манипулират църковниците за свои цели.
Не можем да приемем, че сквернословните български медии, за които аморалността е не само „право на човека“, но и техен основен поминък, изведнъж са станали меродавни съдници в душепастирството и аскетиката. Преките обвинители на зографския монах са два вида: или изпитващи лична неприязън към него, или противници на досегашното огромно православно книгоиздателско дело на Зограф. И едните, и другите имат непочтен мотив да го очернят. Всеки добросъвестен съд би проверил най-внимателно всяко от обвиненията откъм неговата достоверност и откъм мотивите на обвинителите. А подобна преценка предполага лично изслушване и на обвинителите и умна проверка на тяхната добросъвестност. При отсъствието на подобна проверка достоверността на съда става невъзможна. Безброй са житейските и библейските примери (жената на Потифар (Бит. 39), старейшините и Сусана (Дан. 13) и пр.), при които обвиненията за „сексуален тормоз“ и тям подобни се оказват недостоверни.
Всеки човек е невинен до доказване на противното и всеки светски съд би оправдал отец Василий поради липса на доказателства. Скандалните обвинения не бяха подкрепени от нито един заслужаващ доверие човек. А бяха масово подкрепени от идеологически противници на о. Василий, от икуменисти и противници на светоотеческия и светогорския дух.
Наложеното на зографския брат наказание беше толкова прекалено, че надмина очакванията на самата клеветническа преса, която знае всепризнатата недостоверност на своето слово и никога не приема себе си толкова насериозно, колкото я е приело ръководството на Зограф.
Отец Василий, като всеки човек, сигурно има своите грехове и, като всеки работещ човек, има своите грешки, но, като всеки вярващ християнин, той се кае за греховете си и се поучава от грешките си. Ако грозните медийни скандали, очернящи неговото име, са предизвикали гнева на братята му, то нека си припомним съвета на Апостола: „гневете се, но не грешете“ (Еф. 4:26).
Напълно споделяме заявените от ръководството на обителта принципи за придържане към чистотата на Православието. Считаме обаче, че достолепието на този манастир изисква неговите съборни решения да са взети в дух на мир, великодушие, братолюбие, благоразумие, благородство, справедливост. Евентуалното отсъствие на тези добродетели и прибързано солидаризиране с клеветниците ще хвърли сянка върху името на Зографския манастир, който за нас, както и за мнозина българи, е не само най-големият и най-старият, но и най-славният от днешните български манастири.
„Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайте си един-другиму, както и Бог ви прости в Христа.“ (Еф. 4:31-32)
12.02.2014 г.
Още за случая можете да прочетете тук:
ОТВОРЕНО ПИСМО В ЗАЩИТА НА ОТЕЦ ВАСИЛИЙ ЗОГРАФСКИ И НА ЗОГРАФСКОТО КНИЖОВНО ДЕЛО (актуализирано)
МОНАХИНЯ ВЪЗКРЕСИЯ ОТРЕЧЕ В ПИСМО ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ СРЕЩУ ОТЕЦ ВАСИЛИЙ ОТ ЗОГРАФ
В "ЗОГРАФ" ПРЕДЛОЖИХА ВАСИЛИЙ ЗА НИЗВЕРЖЕНИЕ