В Христовата Църква всеки ден се споменават един или няколко светии. Освен това всеки ден от седмицата е посветен на особено поменаване; така например съботата е посветена на паметта на всички светии и починали. Молейки се ежедневно за починалия при всяко богослужение, Църквата изисква и от своите членове да не забравят отишлите си от този свят, да се молят колкото е възможно по-често и усърдно; но особено усилени молитви за починалите изисква Църквата в събота като ден, нарочно посветен на спомнянето на всички светии и всички починали.

 

„Събота” е еврейска дума и означава „покой”, „отдих”. Православната Църква посвещава този ден на паметта на всички, преминали от земния живот в задгробния свят, на паметта на съвършените (светиите) и на несъвършените, чиято участ още не е решена окончателно. Църквата проси от Бога за тях вечен покой след скръбния земен живот; и както съботата, по Божията заповед, е определена от Бога след шестдневен труд, точно така и задгробният живот да бъде като вечна събота за преминалите в него, да бъде ден на покой и радост за поробените на земята заради своя Господ. Освен ежедневните молитви и съботи, има още дни в годината, предимно посветени на молитвите за починалите. В тези дни цялата Църква, тоест вярващите, приемат особено живо участие в състоянието на починалите.

Тези дни, съботите, се наричат задушници и се делят на вселенски съботи, общи и дни на частни помени или местни.

Вселенските съботи са три: Месопустна, Троицка и Архангеловска. Те водят своето начало от апостолски времена. Древните християни се събирали в тези дни на гробищата, което се прави за поменаване на починалите и днес.

МЕСОПУСТНА СЪБОТА


Не на всички Бог е отсъдил еднакво да напуснат земния живот. Различни обстоятелства съпътстват смъртта на всеки човек. Не на всекиго е писано да умре у дома, сред семейство, приятели, изпроводен от свещеник, с причащение с Тялото и Кръвта Христови. Колко непредвидени, внезапни смърти дебнат човека! Колко души са потънали в морето; колко са изгорели в огъня; колко са изчезнали безследно, заблудени в гори, планини и пустини; колко хора са станали жертва на глада, студа, на хищните зверове! Ами епидемиите, войните, злите хора – как често отнемат хора от лицето на земята! Всички нещастно починали ли имат на земята някой, който да се моли за тях? И накрая, всеки от останалите ли съзнава важността на молитвата за починалите, а освен това всички ли живи имат еднакви възможности да помогнат на починалите?...

Ето причините, накарали св. отци, основавайки се на преданията на св. апостоли, да се молят за починалите освен ежеседмично в събота, посветена на паметта на всички светии и на починалите, още и в други дни в годината, предназначени единствено за съборна молитва за всички починали, които не са чужди на вярата в Христа. Първият от тези вселенски дни е Месопустната събота. Защо именно за това е избрана тази събота, а не някой друг ден от седмицата?

Отговора намираме, първо, в предназначението на този ден – ден на покой, и второ, в значението на деня, следващ съботата, тоест в неделния ден от Месопустната неделя, в който св. Църква напомня за второто Христово пришествие и за Страшния съд. А тъй като живите ще имат нужда на Страшния съд от Божията милост, то и предварват този ден със своята милост към починалите. За да покажем, че всички ние се намираме в най-близък съюз на любов с всички членове на Христовото царство, със светиите и с починалите несъвършени, както и с всички още пребиваващи на земята, постим. В този ден, като в последния ден на света, Църквата кани всички свои членове на обща молитва за всички починали във вяра от Адама до настоящия ден и всеки от присъстващите се моли не само за своите роднини и близки по сърце, но въобще за всички християни, починали в истинна вяра. Ето причината и целта на установяването на този вселенски ден, на тази събота от последната седмица преди Сирната неделя или просто Месопустна неделя, от която вече не е позволено употребяването в храната на месо. Месопустната събота и Троицката се наричат и Вселенски.

Установяването на тази събота отнасяме към времената на древната Христова Църква. За това ясно свидетелства Синаксарът, установен в тази събота и потвърден от устава на св. Църква, изложен през V век от преп. Сава Освещени. Запазено е писмено свидетелство от IV век за традицията на древните християни да се събират в определени дни на гробищата за споменаване на починалите (св. Иоан Златоуст в Слово 62 и 18, Служба в събота Месопустна и Синаксар в тази събота).

СЪБОТА ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТНИЦА


Тъй като основната задача на Църквата (св. Тайнства) е спасението на хората, то Църквата непрестанно се моли за своите членове, където и да се намират те – на земята или в задгробния живот. Както преди последния ден на света (Месопустната събота) Църквата ходатайства за своите несъвършени членове, които се намират в задгробния свят, също така и преди деня на св. Троица, в съботата, символизираща първия ден на разкрилото се в цялата си сила Христово Царство, Църквата отправя молитви за душите на починалите Божии раби и моли за техния упокой. „Защото не мъртвите ще те възхвалят, Господи, нито ония, които са в ада, ще дръзнат да Ти принесат изповедание, но ние, живите, Те благославяме и молим и Ти принасяме очистителни молитви и жертви за техните души”.

Установяването на този ден намираме в думите на св. ап. Петър, произнесени в деня на Петдесетница, когато апостолът говори за възкръсналия Спасител: „Но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта” (Деян. 2:24). В апостолските постановления се казва, че св. апостоли, изпълвайки се със Св. Дух в деня на Петдесетница, проповядват на иудеи и езичници за Иисус Христос, Сина Божий, Съдията на живи и мъртви (Книга V, 12).

Поменаването на умрелите, извършвано ежедневно от Църквата, се отменя в Страстната седмица и в Светлата седмица, освен по време на литургиите на св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст. На литургиите то става като във всички останали дни; но другите поменавания, например четенето на Псалтира, 40-те заупокойни литургии, в тези две седмици не се извършва.

Трябва да отбележим, че в някои части на България и до днес съществува обичай в събота след Томина неделя християните да ходят на гробища, където свещеници извършват панихиди. Денят е наречен „Червена задушница” заради боядисаните в червено яйца, които се носят на гробища (бел.прев.).

Неестествено за душата е да бъде дълго разделена от съществата, подобни на нея, тоест от душите. Тя споделя чувствата с останалите и от това ? става леко. Скърбейки, тя сякаш кани за съучастие подобните ? същества и ? става неизразимо по-радостно. Сякаш бърза да сподели с другите радостта, канейки към съпреживяване. Тъй като душата съществува не само заради себе си, но и за по-пълното битие на себеподобните ?, то по свойствения ? закон тя не може да не се радва с радващите се и да не скърби със скърбящите.

И ето – у нас се появява чувство на най-голяма радост; радост, която изпитваме само от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос! Такова ликуване душата не може да запази само за себе си. За този празник Църквата е определила за живите, още пребиваващи на земята, Светлата Седмица. Но е тъжно на сърцето, изпълнено с любов, тъжно е, че има същества близки, скъпи за него, които обаче не са с него. Това са нашите починали… Църквата, знаейки естествените ни нужди, е определила ден за „свиждане” на живите с мъртвите, за да споделят всемирната радост, спасението на всички вярващи. „За какво - пита св. Иоан Златоуст – днес нашите отци, оставяйки своите молитвени домове в градовете, се събират извън града на гробищата при своите мъртви? Заради това – продължава светителят, - че днес Иисус Христос слиза в ада при мъртвите (неговото Слово 62), за да възвести победата над смъртта”. Затова и ние отиваме при мъртвите, за да празнуваме заедно общата радост на нашето спасение.

Тези думи на св. Иоан Златоуст и следващото учение на св. Амвросий Медиолански: „Достойно и праведно е, братя, след тържеството от Пасха, което ние празнуваме, да споделим нашата радост със светите мъченици и на тях, като участници в страданията на Господа, да допълни славата от възкресението на Господа (неговото Слово 77), свидетелстват за древността на установяването на този ден след празника Пасха. Вярващите се събират не в храма или у дома, а на гробищата. Живите отиват да се поздравят за Възкресението с починалите, носейки червено боядисани яйца. Прибирайки се вкъщи, някои оставят яйцата на гробовете.

Показвайки древността на обичая – след празника Пасха да се ходи на гробища за помен на починалите – трябва да отбележим, че в древната църква са погребвани заедно всички християни и сред мъчениците са погребвали и други умрели (Слово на св. Амвросий Медиолански, 77). Св. Иоан Златоуст пише, че древните християни ходели на гробищата, на гробовете на светите мъченици, а следователно и на гробовете на другите, погребани там християни; събирали се точно така, както и днес християните посещават гробищата.

 


Снимка: cerkva-mykolaya.mk.ua

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1