Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит взе участие във възпоменателното тържество по повод 100-години от рождението на именития Борис Христов, организирано от Столична община.
По време на службата пя хорът на патриаршеската катедрала. Патриарх Неофит поднесе венец пред паметника на великия оперен певец (на снимката заедно с кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова- б.р.).
Биография на Борис Христов
Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“ в София. От 1930 г. започва да пее в софийския хор „Гусла“, на който след 1940 г. става солист. Две години след това, през май 1942 г., и след предоставяне на стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III), Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875-1955 г.), известен баритон от началото на XX век.
След няколко гостувания и рецитали в Австрия през 1944 и 1945 г., през декември 1945 г. Христов се връща в Италия. Оперния си дебют прави в ролята на Колин от операта „Бохеми“ в Реджо ди Калабрия на 12 май 1946 г.. През следващите години Христов се изявява в няколко роли в миланската Ла Скала, във венецианската опера Ла Фениче, в операта на Рим, в лондонската опера Ковънт Гардън, както и в оперните театри на Неапол, Флоренция, Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро и др.
През 1950 г. получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън Опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради Емигрантския закон на Маккарън (забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок), въпреки че не живее в България от десетилетие, и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото си покани от Метрополитън Опера, той така и не гостува там. След кратко отсъствие от сцената през 1964 г. поради заболяване, през 1965 г. Христов продължава кариерата си. През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас често е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., отказвайки му за пореден път входна виза. През 1967 за пръв път от 1942 г. се връща в България за погребението на майка си.
През 1968 г. композитор от Македония - СФРЮ, му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера "Самуил", като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:
„Господин Македонски, Получих програмата на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година”. 12 януари 1969 г. Борис Христов |
През 1970 г. участията на Б. Христов все повече намаляват. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия в Рим на 22 юни 1986 г. Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Св. Александър Невски“.
На 18 май 2014 г. София и Пловдив широко отбелязват 100-годишнината от рождението на великият бас с концерти и събития.
Репертоар
Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ - счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.
Сн.:http://www.bg-patriarshia.bg и www.people.ru