.jpg)
По време на 12-те години, през които Адолф Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. Същата съдба са имали и огромен брой неевреи – политически противници на нацистите, военнопленници, комунисти, цигани, хомосексуалисти, славяни, инвалиди и прочие представители на "непълноценните".
Но за тях по принцип не се говори и пише, не се правят филми. Поне не толкова запомнящи се и награждавани като "Списъкът на Шиндлер", "Животът е прекрасен" или книгите на Имре Кертес. Но всичко е въпрос на лоби и на институционализиране на проблема. И дори – "канонизиране" на този проблем. В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата днес има внушителен паметник на Холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра "6 000 000", или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували – той веднага попада на мушката на немския Наказателен кодекс.
Аз не съм антисемит.
Не съм и евреин.
Затова ще си позволя да говоря за един друг Холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи.
Българският Холокост
В началото на 1956-а година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на Партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". НК разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност.
Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лв. Днес таксата варира между 100 и 200 лв. Според официалната статистика, в държавните болнични заведения през последните десетилетия се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават 120 000. А за 56 години това прави 6 720 000!
Над шест милиона неродени деца. Още по-точно – над 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл – че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци – аналогията с истинския Холокост е потресаваща!
Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 25 години страната ни се стопи с 2 милиона души и сега /според вездесъщото ЦРУ/ наброяваме 6,9 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в Отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.
Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество. Върху президента, върху депутата Х., върху съседката, върху теб и мен... Но аз не искам да бъда убиец. А ти?
Екипът на Всемирното православие подкрепя от 2009 г. инициативата 3 юни да бъде обявен за ден за борба с абортите.
Още за антихуманната и нехристиянска същност на аборта като акт можете да прочетете в нашата рубрика "Абортът е убийство"