Д Е К Л А Р А Ц И Я
от участниците в ПЪРВАТА РАБОТНА СРЕЩА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ОРГАНИЗАТОР: СВ. СИНОД на БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
С любов и тревога за българските деца, ние, участниците в Първата работна среща за духовна просвета, катехизация и култура, констатираме, че в европейска България преобладаващата част от децата ни са лишени от възможността за изучаване на учебния предмет Религия-Християнство, както и от неговото най-благодатно влияние върху възпитанието и нравствеността им. Нарушават се правата и на техните родители, желаещи децата им да растат в духовност и да получават всестранно образование.
Днешната училищна среда става все по-несигурна и неспокойна. Агресията, нетолерантността и безнравствеността се настаняват безпощадно в съзнанието и живота на учащите се. В българското училище няма предмет, който целенасочено да възпитава нравствени ценности, самодисциплина и отговорност към обществото.
Близо 15-годишната практика на религиозното обучение в българската образователна система и европейският опит показват, че наличието на учебен предмет Религия в задължителната предучилищна подготовка и училищно образование води до безспорни положителни резултати в изграждането на личността.
Лишаването от религиозно образование в България, която е държава-членка на мултикултурна Европа, отнема възможността на подрастващите за цялостно и качествено опознаване на света, в който живеят. Непознаващият своята религиозна и културна идентичност не осъзнава, че неговата свобода стига дотам, откъдето започва свободата на другия.
Затова настояваме да се гласуват законодателни промени с цел учебният предмет СИП/ЗИП - Религия да бъде заложен равнопоставено с останалите учебни предмети: в Раздел А - задължителни учебни часове - в предстоящия за гласуване в 41 НС Закон за предучилищното и училищното образование (чл. 74 ал. 3 от Законопроекта за предучилищното и училищното образование). Също така, намираме за справедливо необходимата задължителност на часовете по Религия да бъде съчетана със съблюдаване на демократичното право на всеки ученик да изучава една от вековно утвърдените религии в България, към която той и семейството му принадлежат, или Етика, ако убежденията му не са свързани с такава.
Това ще спомогне за изграждането на нравствени и отговорни личности, полезни на обществото, и ще съдейства за съхраняването на етническия и религиозен мир и за отстояването на националната ни сигурност и идентичност. Вярваме, че ще се подходи с държавническа отговорност по този националнозначим въпрос.
19 май 2012 г., Рилски манастир
П Р И З И В
КЪМ ВСЕЧЕСТНИЯ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
от участниците в
ПЪРВАТА РАБОТНА СРЕЩА ЗА ДУХОВНА ПРОСВЕТА, КАТЕХИЗАЦИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
18 – 20 май 2012 г., Рилска св. обител
Ние, участниците в Първата работна среща за духовна просвета, катехизация и култура, с голяма духовна радост станахме съпричастни на тази навременна пастирска инициатива, осъществена с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и по решение на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия.
Православната християнска просвета, катехизация и култура са жизнено необходими на светата ни Църква, защото чрез тях се осъществява повелята на нашия Спасител: «Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.» (Мат. 28:19-20)
Православният ни български народ страда, когато е далеч от вярата, от Църквата и от Христа. Вече няколко поколения се лутат в безпътица, отчаяние, липса на духовни ценности и смисъл в живота. Това се дължи на духовната непросветеност в нашето общество, за която всички ние сме отговорни. Крайно наложително е да впрегнем всички наши усилия за религиозното ограмотяване и въцърковяване на ближните ни. Да спрем опустошителната дехристиянизация, която лишава народа ни от най-ценното му достояние – спасителната православна вяра!
Православната духовна просвета, катехизация и култура трябва да бъдат дело общо и целенасочено, неотложно и непрестанно. То изисква нашата компетентност, търпение и всеотдайност. Това ни завещава и небесният наш закрилник св. Йоан Рилски.
„...Преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. ...Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и затова се нуждаят от вразумление.”
Нека изоставим безразличието!
Да не бъдем пасивни наблюдатели, а дейни участници в делото на Божието спасение!
Време е за усилен труд, всечестен клир, братя и сестри!
Да изпълним нашата мисия!
Да бъдем истински сеячи на словото Божие! Защото каквото посеем, това и ще израсте. Ако посеем обилно, обилно и ще пожънем!