Кое е по-лесно да направиш - от 14 митрополита да избереш и предложиш на Патриаршеския събор 3-ма от тях за кандидати за Българския патриаршески престол или 142-мата делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор на 24 февруари да изберат 1 от 3-мата за наш духовен глава?
Като участник в първия избор, който и за мен се случва за първи път в живота ми, уверявам досточтимите читатели на Синодалния сайт, че никак не е лесно.
Обявихме на целия свят нелеката процедура на избора; одобрихме в срок списъците и протоколите с имената на всички патриаршески избиратели; призовахме избраните представители на всички епархии у нас и в чужбина да се готвят за 24 февруари; съобщихме на сестрите Поместни православни църкви за интронизацията на новоизбрания Български патриарх; определихме комисиите за подготовката и провеждането на Патриаршеския събор; съобразихме се според устава на БПЦ-БП седем дни преди изборната дата да обявим тримата кандидати за патриаршеския трон и в двудневна напрегната атмосфера след бавно мислене и тайно многократно гласуване, мъдро решихме и задружно всички подписахме Акта-изложение за тримата достоизбираеми за Български патриарх епархийски митрополити: Техни Високопреосвещенства Старозагорски Галактион, Русенски Неофит и Ловчански Гаврил.
Наистина, двудневната ни напрегната работа стана "притча во язицех" сред обществото ни, което, според публикациите на светската преса, уж не се интересувало от Патриаршеския избор, а всъщност се оказа обратното! Избирането на Българския патриарх е не само ведомствен акт на БПЦ, а от президента до пъдаря, от дядото до внучето и от министъра на просветата до прислужника в училището живо се интересуваха ще им предложим ли най-сетне, макар и в съботния ден на 16 февруари тримата достоизбираеми за патриаршеския трон! Някой от журналистите дори се пошегува и писа, че Св. Синод се напънал и най-сетне родил, което бе вярно, защото изборът беше равностоен на усложнено раждане, придружено с голямо очакване, душевни въздишки и най-висока отговорност. И точно когато изглеждахме неспособни да се справим със задачата си, когато дори се предложи отлагане на патриаршеския избор, дойде благодатното осенение свише, което ни обедини до един в истината, че още в петък ние сме си свършили работата и сме имали необходимия кворум. Мисля така, защото в консенсус взехме необходимото решение. И какъв беше резултатът? Не само в София, но и в цял свят за няколко минути хората въздъхнаха с облекчение, че обнародваната с официални писма и плакати покана за интронизацията на новия ни Патриарх в неделя и съборната св. Литургия в понеделник ще се отслужат в уречения час!
Как, обаче, да се подготвим тази седмица за осъществяването на този знаменателен избор и за изживяването на този изключителен за всички ни исторически момент?
Мисля, че всички делегати на ПИЦС следва да знаем, че светата ни Църква е богочовешки организъм, Глава на която е Господ Иисус Христос. Вярваме в това, но понеже лично ще участваме в осъществяването на Божията воля, трябва да се молим да не паднем в напаст. Заповядано ни е като християни непременно да се молим, особено ние - пастирите. И от нашето отнасяне към това ни задължение, ще зависи нашият успех в духовната работа, която ни предстои и от която зависи бъдещето на цялата ни Църква, а оттам и бъдещето на българския народ и на скъпото ни Отечество.
Аз, като член на Св. Синод, вярвам, че изборът ни за някой може да не е според мислите и разбиранията на политическите и икономически конюнктури. Вярвам също, че на 24 февруари Божият народ - митрополитите, епископите, монасите, клириците и миряните единодушно ще коригират нашето евентуално недоглеждане (като хора с грехове) и по съвест ще пуснат своя таен глас за най-достойния от тримата кандидати, който да стане нашият нов Патриарх.
Ние, синодалните архиереи, ви предлагаме трима, а вие делегатите на ПИЦС ще изберете един от тях. Представяме ви трима различни по ръст и по многообразието на своите характери, таланти и възможности действащи митрополити на БПЦ. Вярваме, че всички те все още не са достигнали предела на дните на човешкия живот според св. Библия. Службата им като Божии служители е известна на всички. Познаваме техните изяви, можем да видим всичките им трудове и ревност като на човешка длан. Ако делегатите на ПИЦС останат доволни от нашия избор на тримата кандидати, това е било и нашето желание. Ако пък счетат, че изборът ни е слаб и посредствен, то сме направили, каквото е било по силите ни (срв. 2 Мак. 15:38). Да помним и това, че силата Божия се „в немощ напълно проявява” (2 Кор. 12:9).
Не се съмнявам, че всеки делегат ще прецени и виждането на всеки от тримата кандидати относно бъдещето на БПЦ и на благочестивия ни български народ в Родината ни и в диаспора, та по съвест, а не по земни интереси да даде своя вот за най-достойния от тримата, който да бъде пръв сред нас и в когото цялата ни Църква да може да съзре благоволението на Добрия Пастир и изпълнението на Неговия пример!