С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим на 24 февруари 2011 г. в аулата на Богословския университет на СУ „Св. Климент Охридски” се проведе научна конференция, посветена на 110 г. от рождението и 40 г. от блажената смърт на Българския Патриарх Кирил (3 януари 1901-7 март 1971 г.).
Присъстваха епархийските митрополити и членове на Св. Синод: Сливенски Йоаникий, Врачански Калиник, Видински Дометиан, Западно- и Средноевропейски Симеон, Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Доростолски Амвросий, както и викарният Знеполски епископ Йоан, Тивериополският епископ Тихон, Константийският епископ Антоний и Стобийският епископ Наум – секретар на Св. Синод.
На поканата се отзоваха йеромонах Зотик (Гаевски) - и. д. представител на Руската православна църква при Българската патриаршия и ст. ик. Нелуцо Опря - официален представител на Румънската православна църква в България, свещеници, преподаватели, медии и граждани. Събитието започна с молитвата „Отче наш” и тропарите на св. Кирил и Методий и св. Климент Охридски, изпълнени от представителна формация на Хора на софийските свещеници с диригент прот. Кирил Попов.
Конференцията откри доц. д-р Емил Трайчев, декан на Софийския Богословски факултет. Доклади изнесоха специалистите по църковна история доц. д-р Александър Омарчевски („Живот и дейност на Българския патриарх Кирил”), ст. н. с. І ст. Христо Темелски („Възстановяване на патриаршеското достойнство на БПЦ”) и гл. асистент свещеник д-р Людмил Малев („Българският патриарх Кирил и предизвикателствата на Църквата и обществото през 40-те и 50-те години на ХХ в.”).
Гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство грузинският архиепископ Цагерски и Лентехски Стефан, пазител на гроба на св. Максим Изповедник.
В докладите се подчерта, че Българският патриарх Кирил (в света Константин Марков Константинов) е първойерарх в продължение на осемнадесет години (от 1953 до 1971 г.) – време трудно за отстояване позициите на Църквата. Благодарение на много доброто си образование, невероятната си работоспособност, полиглотските си умения, смелостта и дипломатическия си такт той развива огромна църковна, социална и книжовна дейност.
По негово настояване вероучението се въвежда като основен предмет в училищата, изучава се четири пъти седмично, създават се детско-ученически православни дружества, пак през тези години се сформира и утвърждава хорът на софийските свещеници.
Като се води от принципа „Църквата никога да не се дели и чужди от народа”, патриарх Кирил извършва делото на живота си, когато през Втората световна война координира акците на Българската православна църква в защита на евреите. Като Пловдивски митрополит в началото на март1943 г. той се намесва енергично и успява да осуети депортирането с „влаковете на смъртта” на хиляди български евреи в концлагерите в Полша. Заради своята саможертвеност и готовност да легне пред влака, „ако натоварят братята му на вагоните”, той заедно с Екзарх Стефан през 2002 г. е провъзгласен за праведник на света, името му е изписано върху специален постамент в Градината на праведниците на мемориала "Яд Вашем" в Йерусалим. Впрочем, когато след 1944 г. той е арестуван и вкаран в затвора, влиятелни евреи се засъпват за неговото освобождаване.
Като умел дипломат Патриарх Кирил участва в продължителните и тежки преговори за сваляне на 73-годишната схизма, тегнеща върху Българската православна църква. Наистина през 1953 г. най-сетне БПЦ е призната за самостоятелна патриаршия, но Цариградската патриаршия потвърждава факта чак през 1961 г. Патриарх Кирил държи формулировката на признаването да бъде „възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската православна църква”, за да се подчертае историческата връзка с първата Българска патриаршия от 927 г.
Блаженопочиналият патриарх Кирил е известен и като един от най-плодотворните църковни историци. Под перто му излизат 6 000 печатни страници за българското Възраждане, общо творбите му с църковно-историческо и нравствено-богословско съдържание са събрани в 33 тома. Отличен е с титлата Доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовна академия. През м. май 1970 г. е избран за академик по културна история и редовен член на БАН.
Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г., на Неделя Православна, и е погребан в главната църква на Бачковския манастир „Св. Успение Богородично".
Конференцията завърши с изпълнение на „Вечная памят” на блаженопочиналия първойерарх на БПЦ и заключителни думи на декана на Богословския факултет доц. д-р Емил Трайчев, след което официалните гости бяха поканени в кабинета му.