През тази година България отбелязва 70 години от спасяването на своите евреи. Унищожаването на 50 000 невинни мъже, жени и деца по време на най-жестокото преследване за всички времена срещу евреите – Холокоста, бе спряно от цялото българско общество благодарение акцията на 43-ма депутати от 25-тото Народно събрание през 1943г., начело с Димитър Пешев, зам.-председател на българския парламент тогава, и на 21 интелектуалци за отмяна на решението за депортиране, както и на последвалото взимане (съгласно действащата Конституция) на крайното съдбоносно решение от цар Борис III (9 март 1943).
Но инициаторът и духовният двигател за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта е не друг, а Българската православна църква. Нейните архиереи – величавият екзарх СТЕФАН, Пловдивският митрополит КИРИЛ (сетнешен патриарх Български), както и целият Св. Синод на БПЦ играят водеща роля за спасяването на еврейската общност в нейния диоцез, както и срещу приемането и прилагането на закони, чрез които се предвиждала дискриминация на евреите. Така напр. митрополит Кирил в пълно архиерейско одеяние и жезъл ляга на релсите пред влака на Пловдивската гара, пълен с невинните български евреи, и заявява, че влакът ще тръгне само когато първо премине през неговото тяло!
Българската православна църква се оказва единствената верска институция, намираща се териториално под контрола на Хитлер, която открито заявява своята позиция. Тази нейна откритост, съвместена с активни обсъждания на заседания на Св. Синод, проповеди и конкретни преписки и действия стимулират българската общественост и въпреки свалянето междувременно на Д. Пешев от поста му в Народното събрание, се формира силен обществен натиск срещу депортацията на евреите. И именно в рамките на диоцеза на Българската православна църква, те биват спасени от посегателствата на антисемитизма. Защото на православния дух е чужд всеки етнофилетизъм и расизъм, но му е свойствено да защитава правото на живот и свобода. Проникнат от този дух, целият български народ ведно застава зад своя духовен водител – Българската православна църква.
Днес, 70 години по-късно, БПЦ е и единствената религиозна институция, номинирана за Нобелова награда за мир.
Лауреатите от номинираните за 2013 г. ще бъдат обявени през м. ОКТОМВРИ т.г.
За тази награда, актът на номинацията на Българската православна църква е направен от г-н Лъчезар ТОШЕВ, като един от лицата, на които е дадено правото да номинират кандидати за Нобелова награда за мир.
* * *
Г-н Лъчезар Тошев е един от най-уважаваните и влиятелни българи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Бидейки в определен период и неин вицепрезидент, и първият българин, комуто се връчва медалът „За заслуги” на ПАСЕ, той е почетен асоцииран член на Асамблеята. По негово предложение в Двореца на Европа редом с бюст-паметниците на най-видните лидери на Европа, наречени „Бащите на Европа”, бе поставен и бюстът на Димитър Пешев, зам.-председател на 25-то Народно събрание на България.
* * *
За периода, откакто се връчва ежегодно, от 1901 г. досега, Нобеловата награда за мир е присъдена 93 пъти на 124 лауреати, 100 лица и 24 организации. Тъй като сред тях Международният комитет на Червения кръст е удостоен с Нобелова награда за мир през годините 1917, 1944 и 1963, а Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците е удостоенa с нея през 1954 и 1981 година, то до 2012г. с Нобелова награда за мир са били удостоени всичко 100 лица и 21 организации.