Събрани в този старинен храм в чест на Божията Премъдрост, ние и тази година изпълняваме своя църковен и синовен дълг - да отдадем молитвена почит на един достоен син на Майка България - йеродякон Игнатий – Васил Левски и да се помолим на Всеподателя Бога да упокои душата му в селенията на праведните.
Няма българин, който да не знае за апостола на свободата – йеродякон Игнатий - пламенния, неустрашимия, вдъхновения борец-революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството си, символ на героизма и патриотизма за поколения наши сънародници.
Но една страна от неговия живот доскоро беше премълчавана - фактът, че същинската двигателна сила за него в делата и постъпките му е била неговата православна вяра, встрани от която не бихме могли да разберем светлата личност.
Израснал в религиозна семейна среда, възпитан в духа на евангелската нравственост, йеродякон Игнатий през целия си живот остава убеден християнин и тази вяра определя целия му кратък, но изцяло отдаден на Бога и на ближните живот.
Първата и най-важна заповед за християнина е да обикне Бога с цялата си душа, а другата подобна на нея е да възлюби ближния като себе си (Мат. 22:36). Християнската любов се отличава от всяка друга любов по това, че е чиста, безусловна, безкористна и саможертвена. Такава я виждаме и в живота на йеродякон Игнатий. Обета да служи на Бога, който е дал при монашеското си пострижение и дяконското си ръкоположение, намира пряк израз в служението му на народа. Защото ”дякон” в превод от гръцки означава ”служител”.
Йеродякон Игнатий никога не е прекъсвал връзката си с Църквата – манастирите са негови убежища, духовниците – негови съработници, храмът и молитвата – извор на сила, вдъхновение и надежда в делото за освобождение на поробеното ни отечество.
Той редовно участва в богослужбите и много храмове са били огласяни от ангелогласното му пение. До последния си час йеродякон Игнатий редовно се е изповядвал и причастявал, не е забравил монашеското си звание, спазвал е своите обети и е въплъщавал в себе си християнските добродетели.
Смирен и благочестив, Апостолът проявявал до края на живота си удивителна монашеска скромност, аскетическо въздържание, целомъдрие, честност, жива християнска съвест и любов към всеки.
Завършва земния си път спокоен – опростен и примирен с Бога. В предсмъртните си минути се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов, който и го причастява със св. Христови тайни. В изповедта си Дяконът казва, че каквото е правил, го е правил за полза на народа и моли, ако в нещо е съгрешил, Бог да му прости, а на отец Тодор заръчва да го поменава в молитвите си като „йеродякон Игнатий”. Така ще го поменаваме и ние.
Родолюбие, вяра, честност, надежда в Бога, неотпадаща любов към ближния - много са добродетелите, на които можем да се поучим от йеродякон Игнатий. Споменът за него нека да ни окрилява и днес, когато трудно откриваме около себе си примери, достойни за подражание! Той да ни вдъхновява в живота ни, като съзнаваме, че „очите на Господа са върху ония, които Го обичат. Той е силна защита и яка опора” на всички, които пребъдват в Него.
Бог да дарува блажен покой на приснопаметния йеродякон Игнатий в Небесното Си Царство!