Глинските Старци - духовни наставници, сърцеведци, прозорливци и молитвеници са превърнали отдалечената Глинска пустиня в място, към което от всички страни на Русия са се стичали поклонници.
Традицията на старчеството в манастира е утвърдена от неговия устав, приет по атонски образец. Манастирът е основан през XVI век и е посветен на Рождество на Пресвета Богородица, след като в гъстата гора на 160 км от гр. Курск по чуден начин се появила чудотворна икона на Рождество Богородично. Иконата не позволявала да я преместят от клоновете на бора, в който я открили, докато в непосредствена близост до него не бил построен параклис, а след това и малък дървен храм. На мястото започнали да се подвизават пустинножители, събрало се братство и монасите от Молченския манастир основали новия, Глински манастир. С времето той се разраснал и преминал през периоди на духовен разцвет с издателска, мисионерска и просветна дейност, но също и на гонения и разорение (бил е закриван през 1922-1942 г. и през 1961–1994 г). Понастоящем 16 от неговите игумени, старци и монаси са причислени към лика на Събора на Глинските преподобни, чиято памет се чества на 9/22септември. От 1996 г. Глинският манастир е ставропигиален, на подчинение на митрополита на Киев и цяла Украйна.
Настоящата първа част от Глинския Патерик съдържа животоописания и поучения на живелите през ХХ в. и канонизирани на 25 март 2009 г. преп. схимитрополит Серафим (Мажуга, +1985), преп. схиархимандрит Серафим (Романцев, +1976) и преп. схиархимандрит Андроник (Лукаш, +1974), както и на канонизираните през 2008 г. преп. схиархимандрит Серафим (Амелин +1958), преп. игумен Филарет (Данилевски, +1841), преп. йеромонах Василий (Кишкин, +1831) и преп. йеросхимонах Макарий (Шаров, +1864).
За радост на християните в България, частици от мощите на 11 (от общо 16-те) Глински преподобни се покоят в храма-ротонда „Св. великомъченик Георги“ в София и се изнасят за поклонение по време на богослуженията.