Последен опит да се съхрани традицията на каменните иконостаси представляват зиданите иконостаси, които се появяват през тези векове. Изоставяйки скъпите каменни колони, капители и детайли, които могат да бъдат изпълнени само от висококачествен камък, строителите ги заместват със стени, иззидани от ломен камък или тухла. Тези стени имат два или три отвора, изпълняващи ролята на двери, и върху тях се изписват изображенията, които трябва да носи иконостасната преграда според установената вече традиция.

Колко устойчиви са понякога осветените от традицията форми, ни показват няколко зидани иконостаса от провинциални църкви, отдалечени от художествените центрове. Един от тях намираме в с. Царевец, Врачанско, в църквата "Св. Николай", построена през 1781 г. Той е каменен и е бил изписан. Върху него по-късно е закрепен дървен иконостас. Зиданите иконостоси са били разпространени във всички страни на Балканския полуостров. Една от тях запазва тази стара традиционна форма много до късно. Това е Румъния, където намират прибежище много от старите типове църковни сгради, унищожени в централните части на Балканския полуостров от турските нашествия.

Най-старите, изцяло запазени дьрвени иконостаси, достигнали до нас, датират от ХVII в., което е закономерно, защото през ХVII в. социалните промени довеждат нещата дотам, че старата художествено-архитектурна система показва ясно своята пълна невъзможност да обхване новите явления и да ги задържи в своите рамки. Появата и налагането на дървения иконостас в интериора е белег, че монументалното оформяне на вътрешното пространство - идеалът на средновековната художествена система, е вече изоставен. Тя е първа стъпка към ново третиране на църковните пространства и както всяко начало е несмела. През този етап дървото още не е изявено като материал. То се покрива с разноцветни бои и лакове и неговите възможности като колорит не се използуват.

Въпреки оскъдните данни можем да направим следните заключения - първоначалните схеми на дървените иконостоси са били все още плоскостни обрамчвания, запазили от средновековните каменни иконостаси техните основни хоризонтални и вертикални членения. В тях стилобата се превръща в пояс на долните табли, колонадата в ред на големите икони, архитрава в дървен корниз, отделящ гопемите икони от малките, а увенчаващият корниз заменят с два реда малки икони. Неотделима част от схемата остава дървеният кръст, който увенчава композицията.

Иконостос от този вид е бил построен в централната църква на Бачковския манастир. Първоначално изграден от бигор, той преграждал напълно погледа към олтара за богомолците. Всички данни говорят, че масивната, висока каменна стена е била иззидана по времето, когато е построена църквата - 1604 г. Тя не е била изписана или поне до днес върху нея не са намерени следи от стенописи. По-късно върху предната й плоскост е прикрепен дървен иконостас. Схемата на този голям и представителен иконостас илюстрира напълно развитието на иконостасната композиция през ХVІІ в. Тя се състои от пет хоризонтални реда, подразделени на петнадесет вертикални полета. Съотношението между частите се подчинява на класическото подразделение на три. Схемата е чиста, изкристализирала в членения и пропорции. Като тип тя е завършек на един етап от развитието и следващата стъпка от общия процес задължително трябва да носи нещо ново. Това ще бъде архитектонизирането на композицията, въвеждането в нея на елементи, които да сьздадат илюзията за архитектурна конструкция и които да разчупят плоскостното третиране, средновековно по характер.

Към типа на бачковския иконостас спадат още иконостасите на църквата "Св. Георги" във Арбанаси, "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново, изчезналият иконостас на разрушения от земетресение храм "Св. Петка " в същия град, иконостасът в параклиса на църквата "Рождество Христово" в Арбанаси.

Първият голям иконостос, в който композиционните промени са изявени в пълнота, и който поради това оглавява по право прехода към Българското Възраждане, е главният иконостас на църквата в Роженския манастир. Както останалите паметници на Ранното Възраждане, роженският иконостас е преходна форма между средновековното художествено мислене и естетическите вкусове на Новото време. Иконостасът на Роженската църква има внушителни размери. Той е дълъг 10,50 м и висок 4,40 м до основата на високия кръст, който увенчава композицията. Подчинявайки се на традицията, долните табли са изпълнени с изрисувани цветни букети, но техните рамки са вече пластични, а разделящите ги пиедестали са покрити с резба. Както пиедесталите, така и колонките са обвити в плитка резбована плетеница от листа и клонки. Същата плетеница покрива архитрава и двата хоризонтални фриза, които разделят редовете от малки икони и заедно с тях образуват своеобразен антаблеман. Геометричният орнамент навсякъде е отстъпил място на орнаменталната растителна решетка.

Във всички части на иконостаса резбата е плоскостно третирана и единствената й разлика от по-старите примери е обработката на основата, върху която е изрязана. Нейните плетеници са позлатени, а фоновете между тях обагрени в плътни тонове: тъмнозелено, тъмносиньо, кафявокеремидено.

Многоцветието на този голям иконостас е в съответствие с колоритното богатство на интериора, от който той е неотделима част. Общото впечатление е внушително. В полумрака на църквата, между покритите с живопис стени и разноцветната светлина, преминаваща през витражите на прозорците, той излъчва матов блясък със златото на резбата. с топлите тонове на основите и с разкошните тъмнолики образи на праздничните големи икони, като не само завършва богатия интериор, но и сам за себе си е едно съвьршено художествено произведение.

Неотменна част от вътрешното пространство на източноправославните църковни сгради е иконостасът. Неговата роля в пространственото решение е да отдели олтарното пространство от това на наоса, като оформи трибуна за онези литургични действия, които се извършват пред очите на богомолците, но са свързани смислово с олтара. Независимо от материала, от който е изпълнен, иконостасът се възприема като вътрешна, източна стена на наоса и неговата големина, форма и място се определят от същите изисквания, от които е ръководено архитектурното решение на наоса. Символното му предназначение прави най-подходяща за него формата на фасада, защото той е преграда между видимия и невидимия свят, но тъй като в църковното пространство една вътрешна преграда е винаги само модел на архитектурна фасада, с елементи копирани от нея, но лишени от конструктивна роля, формите на иконостаса повтарят архитектониката и композицията на онези стилови системи, към които в даден период архитектурата има предпочитание.

Според богословската символика иконостасът е границата, между “земната“ и “небесната” църква. Той отделя миряните богомолци от свещенослужителите, които единствено имат право на достъп в олтара, където извършват богослужебни действия. Успоредно с установяването на литургичните практики на православието, се е изменяла и усъвършенствала преградата между наоса и олтарното пространство. Днес, православните иконостаси препречват напълно погледа на богомолците към свещенното пространство на олтара. Те са оформени като външни стена на сгради, с отвори имитиращи прозорци, в които се вместват изображения на небесните жители, посредници между молещите се и Бога. Всеки от елементите на иконостаса има определен семантичен пълнеж. Както архитектониката така и иконографията на иконостаса са създадени постепенно в течение на времето, но веднаж установена, тяхната иконография остава неизменна, независимо от измененията, които настъпват в стилистиката на формоизграждането и избора на материалите.

Големината, формата и мястото на иконостаса във вътрешността на храма са в зависимост от церемониала на литургията, който е основният функционално-композиционен фактор, диктуващ архитектурната композиция на самата църковна сграда.

Традициите на иконостасната архитектоника водят началото си от ранновизантийската епоха. Те са свързани с класическата древност, която в рамките на византийския културен кръг е основа на цялостната художествена култура. Силата на тази традиция е толкова голяма, че възприетата за иконостаса схема на антична фасада преживява столетия и се запазва почти непроменена до наши дни.

Най-старите олтарни прегради открити в района на Балканския полуостров датират от IV в. Реконструираните останки от олтарни прегради, намерени в о-в Лесбос, в Локрида, във Велико Търново, Сердика и о-в Тасос, дават представа какъв е бил вида на тези начални иконостаси. Те са били ниски парапети. състоящи се от каменни стълбчета с монтирани между тях каменни плочи, украсени с релефна плетеница и като материал и форма са в пълна хармония с характера на раннохристиянските църкви - обширни базиликални сгради, монументални и класически прости като композиция.

 Олтарна преграда на базиликата в Локрида датираща от ІV в. Реконструкция А. Орландос

Празничната програма на тържественото събитие

можете да прочетете на адрес: http://www.symvol.org/rm/nowini/2009-05-09.html