Автор: Светлана Липатова
Превод: Василка Нанева
Източник: www.pravoslavie.ru
Предполага се, че светлият празник Благовещение на Пресвета Богородица се отбелязва от църквата приблизително от IV век насам. Възможно е, първоначално той да е възникнал в Мала Азия или в Константинопол, а след това да се е разпространил по целия християнски свят. За установяването на празника спомогнало откриването на светите места, свързани със земния живот на Спасителя, от св. равноапостолна царица Елена, в началото на IV век, и строителството на храмове там, в това число базиликата в Назарет, на мястото, където св. Архангел Гавриил се явил на Девата. Определянето на времето на празнуване зависело от деня на Рождеството на Спасителя – точно между 25 март и 25 декември се изпълват деветте месеца - определеният срок за носене на младенец в утробата.
Източниците, в които се повествува за Благовещение, са Евангелието и апокрифните съчинения, възникнали още през раннохристиянската епоха. В Евангелието на Лука (Лук. 1. 26-38) се разказва за това, че Архангелът бил изпратен от Бога при Мария с радостната вест, че Тя ще роди Спасителя на света. Желаейки да изпълни волята Господня, Пресветата отговорила със смирените слова: „Нека ми бъде по думата ти”. В църковната традиция това послушание на Божията Майка се противопоставя на непослушанието на Ева. Божията Майка като „новата Ева” послужи за изкупление от първородния грях на „първата Ева”, започвайки да служи за възвръщане на изгубеното единение на хората с Бога и за спасение на човечеството. Именно затова денят Благовещение е един от главните православни празници.
„Днес е началото на нашето спасение” – се пее в тропара на Благовещение.
В апокрифите - така нареченото „Протоевангелие на Иаков” и „Евангелие от Лъжематей” (или „Книгата Рождество на Блажената Мария”) се повествува за две явявания на Ангела. Отначало Гавриил се явил на Девата при кладенеца и чак след това в дома на Йосиф, където тя по падналия й се жребий предяла прежда за пурпурната завеса на Йерусалимския храм. Тези апокрифни предания значително повлияли иконографията на празника.
Изображения на Благовещение на Пресвета Богородица се срещат не само в иконописта и монументалната живопис, но и в миниатюрите в ръкописите, скулптурата, ръкоделията.
Най-древните образи на Благовещение са фреските в древноримските катакомби, изображенията върху раннохристиянски саркофази и мозайката в църквата Санта Мария Маджоре в Рим.
Върху Равенския саркофаг (V- VI в.) Мария седи в кресло и държи вретено в ръце, от дясната й страна предстои крилатият Ангел с жезъл. Този иконографски тип се разработва от художниците в продължение на столетия и е добре известен от по-късни изображения. В мозайката на триумфалната арка на църквата Санта Мария Маджоре (432-440 г.), Божията Майка също е представена седнала, с ръкоделие на коленете. Но в това изображение, отличаващо се с особена тържественост, има редица уникални детайли - един ангел се спуска към седящата на трона Божия Майка, още четири ангела окръжават престола й, а един беседва с праведния Йосиф
В съкровищницата на катедралата в Лион се пази древен копринен покров, датиращ от VII-VIII век, с изображения на Благовещение и Рождество Христово. Заключената в орнаменталния кръг сцена на Благовещение се отличава с лаконизъм и изразителност. Божията Майка е представена да преде седнала, Ангелът, с жезъл в лявата ръка, с поривист жест я благославя, съобщавайки й пратената от Господ вест.
Паралелно с разгледания иконографски тип „Благовещение с ръкоделие”, от раннохристиянски времена получили разпространение образите „Благовещение при извора (кладенеца)”, основани на вече посочените апокрифни предания. В своя фундаментален труд „Евангелието в паметниците на иконографията” Н. В. Покровски нарича такива изображения „Предблаговещение”, доколкото в тях се изобразява не самото Благовещение, а моментът, който го предшества.[1] Един от най-старите запазени до наши дни примери на произведения от подобен тип е представен върху обшивката от слонова кост на Евангелието от Милано (втора половина на V век). Божията Майка, облечена в антична туника, е изобразена коленичила пред течащ от скалата ручей със стомна в ръка, а зад нея се вижда благославящият я Ангел.
В по-късни паметници – мозайката от катедралата „Сан Марко” във Венеция, фреската от Софийския събор в Киев (и двете от XI век), мозайката в константинополския манастир Хора (Кахрие-Джами, 1314 г.), фреската от Рождественския събор на Ферапонтовия манастир, излязла изпод четката на Дионисий (1502 г.) - Пресветата Дева се изобразява в традиционно облекло, стояща при кладенеца със съд или стомна в ръка, а благовестителят долита към нея отгоре. В общата система на храмовите стенописи посочените сцени се допълват и с традиционни изображения от вида „Благовещение с ръкоделие”. Двата иконографски типа обикновено са представени в състава на иконите „Акатист Богородичен".
Схемата, при която св. Богородица се изобразява с кълбо прежда в ръце, приемаща вестта от стоящия пред нея Архангел, не претърпява съществени изменения през последвалите векове византийско и древноруско изкуство. Изображенията се отличават едно от друго по трактовката на архитектурата, детайлите, обстановката, символите, позите и жестовете на Божията Майка и Архангела. Различните жестове на Мария предават различни оттенъци на душевното й състояние: ръцете й може да бъдат смирено молитвено поставени, може да изразяват съмнение, когато китката на едната ръка е притисната към гърдите, а другата е отворена в посока на Гавриил. В мозайката на Ватопедския манастир на Атон ( XIV в.) седящата на престола Св. Богородица държи в лявата си ръка не едно, както е в другите паметници, а две вретена, а дясната ръка, драпирана в одеяние, с изразителен жест на смирено приемане на Божията воля се намира в центъра на гърдите, с открита длан по посока на зрителя.
Особеното значение на събитието Благовещение се е отразило в системата на църковната стенопис. След края на иконоборческия период, когато се създава класическата система декорации на кръстокуполните храмове, композициите Благовещение се разполагат върху западната страна на източните подкуполни колони, на границата на олтара и основната част на храма, при това изображението на Архангела е отляво, а на св. Богородица – отдясно. Двете фигури се оказват по такъв начин разделени от широка сводеста ниша в стената, водеща в олтарното пространство.[2] Така в стенописите на Палатинската капела в Палермо (Сицилия, около 1146-1151 г.) Божията Майка е представена от дясната страна, стояща с кълбо прежда в отпуснатата ръка, зад гърба й е престолът. Отгоре се вижда благославящата я от небесата десница, от която слиза широк бял лъч с изображение на Светия Дух във вид на гълъб. В Софийския храм в Киев на източните стълбове е разположен извънредно изразителен образ на Благовещение. Ангелът в тържествено шествие благославя Божията Майка, изобразена на десния стълб. Пресветата е облечена в синя дреха (мафорий) със златен кант, в протегнатата си лява ръка държи кълбо пурпурна прежда, нишка от която се спуска през лявата ръка надолу, към вретеното. Художникът е акцентирал вниманието именно върху момента на преденето, тъй като в църковното тълкование то се съпоставя със зараждането на плътта на Сина Божий в утробата на Девата.
В стенописите на храма в Антониевия манастир (Новгород) в сцената на Благовещение, разположена върху източните колони, св. Богородица също е изобразена как преде. Тя е представена седнала, полуобърната към Ангела, на фона на архитектура, състояща се от няколко здания с висока стена и прехвърлена през зданието червена тъкан – велум. Подобни детайли в композицията могат да бъдат съотнесени с епитетите, широко използвани в Богородичната химнография, преди всичко в Акатиста на Пресвета Богородица, където тя се нарича „Град на всички царе”, „покров, държава, стена и утешение” и „Неразрушима стена на Царството”.[3]
Архитектурната обстановка в сцените на Благовещение се появява още в раннохристиянско време. Така върху плакет от катедрата на архиепископ Максимиан (V век, Архиепископски музей, Равена) действието протича в палати, нарисувани във вид на фронтон с две колони. Изобразената архитектура трябвало да означи мястото на действие, дома на праведния Йосиф, но с времето тя получила символично тълкование. Архитектурният фон започнал да се съотнася с образите от ветхозаветния Йерусалимски храм и Църквата на Новия Завет, чието тържество се предвещава в момента на Боговъплъщението. Самата св. Богородица се прославя като „одушевен храм”, в който обитава Господ. Други символични детайли от образите на Благовещение са богато украсеният престол, на който тържествено седи Мария – той се съотнася с трона на цар Соломон (3 Цар. 10, 18), има и някои други по-редки подробности. Така върху икона от XII век от манастира на св. Екатерина на Синай на първи план е изобразена река с множество риби и птици по бреговете, символизиращи Рая. Зад трона на св. Богородица се вижда оградена градина с дървета и цветя – образ на библейската „заключена градина”, разбирана като указание за райска символика. Разглежданата икона се отличава с изискан художествен език. Архангел Гавриил сякаш трепти в златното пространство - цялата му фигура и гънките на одеждата му са пронизани от динамични движения.
В края на XIII – началото на XIV век в иконографията на Благовещение се повяват нови персонажи – изображенията често се допълват с фигури на прислужници, присъстващи, когато Ангелът се явява на Мария. Писменият източник, в който се съобщава за слугини, слушащи беседата на Архангела със св. Богородица, е неизвестен. Само в Протоевангелието се съобщава за осем девици, избрани за направата на храмовата завеса. Вероятно художниците изобразявали девойките като свидетели на чудото на непорочното зачатие. За православните християни тази истина нямала нужда от доказателства, но от време на време този догмат бил обект на спорове. [4] Изображения на слугини се срещат както в сцените на „Благовещение при кладенеца” , така и в иконите „Благовещение с ръкоделие в дома на Йосиф”. Така в стенописите на църквата „Богородица Перивлепта” в Охрид (1295 г.) две девойки поддържат под ръка Божията Майка, към която слиза Ангел от небето. Вдясно е изобразена още една девойка, тя уплашено гледа явилия се Ангел. Във византийската икона Благовещение от XIV век, съхранявана в Музея за изобразителни изкуства „А.С. Пушкин” (Москва), прислужница в туника, завързана през рамо, поглежда зад колоната. В руските икони от XV-XVI век слугините все по-често ще бъдат изобразявани седнали в нозете на предящата Божия Майка.
В Русия образите от Благовещение били на голяма почит. В Държавната Третяковска галерия се пази монументална по размерите си икона от XII век, известна като „Устюжко Благовещение”.[5] Названието на иконата е свързано с легендата за произхода й от Велики Устюг, където пред нейния образ се молел св. Прокопий Устюжки. Установено е обаче, че Иван Грозни донася иконата от новгородския Юриев манастир в Москва.[6] Иконографична особеност на иконата е образът на въплътения Богомладенец Христос, изобразен в обятията на Богоматер. Превръщането на Божието Слова в плът тук се съотнася с изтъканата от св. Богородица храмова завеса, както за това се говори в осма песен от Великия канон на преп. Андрей Критски: „Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество. Заради това те и почитаме като истинска Богородица”.
Горе в небесната полусфера на иконата е представен Христос в образа на Ветхия по дни, седящ тържествено на престола в обкръжението на Небесни сили.
Важно е да се отбележи, че Благовещение традиционно присъства в горната част на Царските двери на иконостаса. Дверите са един от символите на св. Богородица, образ, срещащ се във ветхозаветното пророчество на Йезекиил за обърнатите на изток „заключени врата”, през които влиза Господ. Благовещение се изобразявало на древните Царски двери в различни иконографски варианти.[7]
В по-късната руска иконопис в иконографията на Благовещение се появяват някои нововъведения. Така на иконите от средата на XVI век от Солвичегодския Благовещенски събор между Мария и Архангела е изобразена пещера, но надписът на черен фон върху нея гласи, че това е мястото на бъдещото Рождество на Спасителя: „Пещерата, в която Христос пожела да се роди”.
През XVII-XVIII век под влияние на западноевропейски образци художниците често изобразяват св. Богородица четяща книга в момента, в който среща Ангела, самата обстановка и архитектурният фон на сцената стават по-пищни и се съпровождат от обилни декоративни детайли.
[1] Покровский Н.В. Евангелие в памятниках иконографии. М., 2001. С. 108.
[2] Демус О. Мозаики византийских храмов. Принципы монументального искусства Византии. М., 2001. С. 45.
[3] Сарабьянов В.Д. Собор Рождества Богородицы Антониева монастыря в Новгороде. М., 2002. С. 43.
[4] Данилова И.Е. О византийской иконе XIV века «Благовещение» из ГМИИ им. А.С. Пушкина // Античность. Средние века. Новое время. М., 1977. С. 39.
[5] См. подробное иконографическое исследование иконы: Щенникова Л.А. «Благовещение Устюжское» // Благовещенский собор Московского Кремля. Материалы и исследования. М., 1999. С. 246–263.
[6] Православная энциклопедия. Т. 5. С. 268-269.
[7] См. примеры, приведенные Н.А. Сперовским: Сперовский Н.А. Старинные русские иконостасы. Происхождение их и разбор иконографического содержания // Высокий русский иконостас. М., 2004. С. 44.